Савоя-Генуа () е кадетски клон на Савойския дом, създаден през 1831 г. от семейство Савоя-Каринян. Последният херцог на Генуа Евгений умира през 1996 г. Той има само една дъщеря и тъй като в Савойския дом титлите не се предават на жени (според Салическия закон), със смъртта му клонът изчезва. Главата на дома носи титлата „Херцог на Генуа“ и към него се обръщат с „Ваше кралско височество“.
История
Фердинанд Савойски-Генуезки Титлата „Херцог на Генуа“ е дадена за първи път през 1815 г. на принц Карл Феликс Савойски, бъдещ крал на Сардиния, и на Карл Алберт след него. Родоначалникът на кадетския колон обаче е Фердинанд, син на Карл Алберт и Мария Тереза Хабсбург-Лотарингска: неговият баща му дава титлата Херцог на Генуа през 1831 г., веднага след като се възкачва на трона, за да направи така че да се почувстват генуезците по-свързани със Савойската династия, завладяла града им. Фердинанд е избран за крал на Сицилия на 10 юли 1848 г., но се отказва от трона, за да не попречи на плана за национално обединение. На следващата година, заедно с баща си Карл Алберт и брат си Виктор Емануил, той се бие в битката при Новара. Херцогът се жени за принцеса Мария Елизабет Саксонска (* 1830 † 1912) в Дрезден на 22 април 1850 г. От този брак са родени:
Маргарита Савойска-Генуезка (* 1851 † 1926), кралица на Италия. Томас Савойски-Генуезки (* 1854 † 1931), втори херцог на Генуа.
След смъртта на Фердинанд вдовицата му води затворен живот и на 4 октомври 1856 г. се омъжва повторно за майор Николо Рапало. Елизабета получава съгласието за новия си брак от баща си Йохан Саксонски, но не е поисква това на Виктор Емануил II, който негодува и заплашва да я лиши от позицията ѝ в кралското семейство. Нещата обаче след това се уталожват и Виктор Емануил II прави Николо Рапало маркиз, като го назначава и за ръководител на Градската къща на херцогинята.
Томас Савойски-Генуезки През 1870 г. испанската корона е предложена на Томас. Тъй като той не е пълнолетен, решението се пада на майка му Елизабет, която отказва поради младата му възраст и несигурността на приключението.
Томас се жени в Нимфенбург на 14 април 1883 г. за принцеса Изабела Баварска (* 1863 † 1924), дъщеря на Адалберт Вилхелм Баварски и Амалия Филипина Бурбон-Испанска. От този брак са родени:
Фердинанд Савойски-Генуезки (* 1884 † 1963), принц на Удине, след това трети херцог на Генуа Филиберт Савойски-Генуезки (* 1895 † 1990), херцог на Пистоя, след това четвърти херцог на Генуа Мария Бона Савойска-Генуезка (* 1896 † 1971) Адалберт Савойски-Генуезки (* 1898 † 1982), херцог на Бергамо Мария Аделаида Савоска-Генуезка (* 1904 † 1979) Евгений Савойски-Генуезки (* 1906 † 1996), херцог на Анкона, след това пети херцог на Генуа.
Фердинанд, Филиберт и Евгений Савойски-Генуезки Това последно поколение, въпреки че живее в толкова важни за историята на Италия години, винаги се пази от светските хроники и двора, водейки доста анонимен живот, особено в сравнение с този на братовчедите им от линията Савоя-Аоста. Във военната сфера членовете на савойско-генуезката линия изпълняват задълженията си като офицери, макар и без особена известност.Massimo de Leonardis, Monarchia, Famiglia Reale e Forze Armate nell'Italia unita, in Rassegna Storica del Risorgimento, LXXXV, ottobre-dicembre 1998, с. 200. Сред мъжете само Евгений има дъщеря, Мария Изабела Савойска-Генуезка, родена в Рим на 23 юни 1943 г. и омъжена през 1971 г. за Алберт Фриоли. Бракът е разрешен от Умберто II, който прави Гуидо Фриоли, баща на Алберт, граф на Рецано.
Семейство Савоя-Генуа не се радва на особена почит, ако се има предвид, че Галеацо Чано на 24 август 1939 г. съобщава в дневника си презрителен коментар на Виктор Емануил III, който се оплаква, че Мусолини нарочно е принудил на военно бездействие неговия син Умберто, като по този начин го е изключил не само от възможността да взема решения, но и от възможността да получи военна слава: „Онзи двамата идиоти от Бергамо [Адалберт Савойски-Генуезки] и Пистоя [Филиберт Савойски-Генуезки] имат командването, моят син също може да го има.“Galeazzo Ciano, Diari, volume I, 1939-1940, Milano, Rizzoli, 1963., с. 167 По същия начин, по време на референдума от 1946 г., в дневника на Фалконе Лучиферо има някои нелицеприятни препратки към тези принцове по отношение на тяхната прозорливост, но не към начина им на живот, който винаги е бил белязан от резервираност и простота.Giulio Vignoli, Il sovrano sconosciuto. Tomislavo II re di Croazia, Milano, Mursia, 2006, с. 47.
След институционалната промяна през 1946 г. херцог Фердинанд живее в Бордигера, Лигурия, където води затворен живот и където умира през 1963 г. Херцозите Адалберт и Филиберт живеят тридесет години в хотел в Торино, докато най-малкият син Евгений се мести в Бразилия, където стартира селскостопански бизнес и където умира през 1996 г. Тъй като той има дъщеря и тъй като в Савойския дом титлите не се предават чрез жени, титлата „Херцог на Генуа“ изчезва.
Линия на наследяване
Херцози на Генуа n ° Име Изображение Раждане управление Смърт Бележки начало край THEФердинандДруги титли: Сенатор на Сардинското кралство 1822 г. 1831 г. 1855 г. родоначалник на кадетската линия Савоя-Генуа, син на Карл Алберт съпруг на Елизабет Саксонска (* 1830 † 1912)
наследници:
Маргарита (* 1851 † 1926), съпруга на Умберто I, първа кралица-консорт на Италия
Томас (* 1854 † 1931), съпруг на Изабела Баварска II ТомасДруги титли: Принц на Савоя (1854 – 1931), Генерален лейтенант на Кралството (1915 – 1919), Сенатор на Кралство Италия (1876 – 1931) 1854 г. 1855 г. 1931 г. син на Фердинанд, предишния херцог на Генуа съпруг на Изабела Баварска (* 1863 † 1924)
наследници:
Фердинанд (* 1884 † 1963), съпруг на Мария Луиза Алиага Гандолфи Филиберт (* 1895 † 1990), съпруг на Лидия д'Аренберг Мария Бона (* 1896 † 1971), съпруга на Конрад Баварски Адалберт (* 1898 † 1982) Мария Аделаида (* 1904 † 1979), съпруга на принц Леон Максим д'Арсоли Евгений (* 1906 † 1996), съпруг на Лучия дьо Бурбон-Двете Сицилия IIIФердинандДруги титли: Принц на Савоя (1884 – 1963), Принц на Удине (1904 – 1931), Сенатор на Кралство Италия (1905 – 1946). 1884 г. 1931 г. 1963 г. син на Томас, предишния херцог на Генуа съпруг на Мария Луиза Алиага Гандолфи от графовете на Рикалдоне
наследници:
няма IVФилибертДруги титли: Принц на Савоя (1895 – 1990), Херцог на Пистоя (1904 – 1963), Сенатор на Кралство Италия (1916 – 1946) 1895 г. 1963 г. 1990 г. син на Томас, брат на Фердинанд, предишния херцог на Генуа съпруг на Лидия д'Аренберг
наследници:
няма V. ЕвгенийДруги титли: Принц на Савоя (1906 – 1996), Херцог на Анкона (1906 – 1990), Сенатор на Кралство Италия (1927 –l 1946) 1906 г. 1990 г. 1996 г. син на Томас, брат на Филиберт, предишния херцог на Генуа, съпруг на Лучия дьо Бурбон-Двете Сицилии
наследници:
Мария Изабела, (* 1943), съпруга на Алберто Фриоли
Вижте също Савойска династия Савоя-Аоста Савоя-Каринян Генеалогични таблици на Савойския дом
Източници
Carlo Casalegno, La Regina Margherita, Torino, Il Mulino, 2001 Giulio Vignoli, Il sovrano sconosciuto. Tomislavo II re di Croazia, Milano, Mursia, 2006 Galeazzo Ciano, Diari, volume I, 1939-1940, Milano, Rizzoli, 1963. Massimo de Leonardis, Monarchia, Famiglia Reale e Forze Armate nell'Italia unita, в Rassegna Storica del Risorgimento, LXXXV, ottobre-dicembre 1998.
Бележки
Категория:Савойска династия Категория:Италианска аристокрация Категория:Европейски кралски династии