Луис Уилям Уейн (; 5 август 1860, Кларкънуел, Лондон, Великобритания – 4 юли 1939, Лондон Кауни, Хартфордшър, Великобритания) е британски художник, известен със своите рисунки, често изобразяващи човекоподобни котки с големи очи. В последните си години вероятно страда от шизофрения (или друго психично разстройство), което според някои психиатри се отразява в изкуството му.
Смята се, че той е нарисувал над 150 000 изображения на котки по време на кариерата си.
Биография Ранни години
Луис Уилям Уейн се ражда през 1860 г. в Кларкънуел, предградие на Лондон, от баща англичанин, търговец на платове и майстор на бродерии – Матю Уейн (1825 – 1880) и майка французойка – Жули Фелисит Боато (1833 – 1910).Michael Parkin, „Wain, Louis William (1860 – 1939)“, Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2004 Той е първото от шест деца, единствен син. Сестрите му Керълайн (1862 – 1917), Жоузефин (1864 – 1939), Мари (1867 – 1913), Клеър (1868 – 1945) и Фелиси (1871 – 1940) не се омъжват и живеят с майка си през целия си живот; Луис също живее с майка си по-голямата част от живота си.
Луис се ражда със заешка устна и има крехко здраве, така че лекарите нареждат на родителите му да не го пращат на училище до 10-годишна възраст. Като момче той развива любов към приключенски истории в далечни места и създава фантастични светове в собственото си въображение. Той също така развива ранната си амбиция да стане художник.
Като младеж често бяга от училище, прекарвайки много време на Лондонското пристанище или в посещение на изложби и музеи. Той наблюдава уличните политически оратори, чиито речи събуждат неговата симпатия и понякога негодувание към несправедливостите на света и го вдъхновяват да чете вестници, и да проявява интерес към парламентарните дебати. Този новооткрит интерес към светските дела го кара да пренасочи вниманието си към образованието си и скоро той става по-прилежен ученик.
От 1876 г. нататък Уейн посещава Академията на Сейнт Джоузеф в Кенингтън, където други ученици го помнят като аутсайдер, който често изглежда потънал в мислите си. Той продължава да бяга от училище, прекарвайки дни в скитане из Лондон, наблюдавайки живота по оживените улици. Поглеждайки назад като възрастен, той смята, че любознателният му характер е помогнал за оформянето на бъдещия му творчески живот. Музиката се превръща във всеобхватна страст за него по това време.
След като завършва училище, учи две години в училището за изкуства „Уест Лондон“ (West London School of Art). След завършване преподава там две години."Depicter of cats". The West Australian. Perth. 7 July 1939. p. 18. Посетен на 28 август 2022 г. Макар че не не харесва преподаването, той е принуден на това, понеже е оставен да издържа майка си и петте си сестри след смъртта на баща си през 1880 г.
Уейн има амбицията да стане професионален художник и през 1881 г. се изнася от дома и наема обзаведена стая. На 10 декември 1881 г. публикува първата си рисунка – „Врабци върху лаврови храсти“ (Bullfinches on Laurel Bushes), излязла в Illustrated Sporting and Dramatic News. Той напуска работата си като преподавател, когато главният редактор на списанието, сър Уилям Инграм, му предлага работа.
Творчески успех Уейн става художник и се радва на добър успех. Специализира се в рисуване на животни и селски сцени, работейки за няколко списания, сред които Illustrated Sporting and Dramatic News, с което си сътрудничи четири години, и The Illustrated London News от 1886 г. През 1880-те години творбите му включват подробни илюстрации на селски къщи, ферми и добитък за селскостопански панаири. Работата му го кара да рисува голямо разнообразие от животни, развивайки способността да изобразява всякакви същества. В един момент се надява да си изкарва прехраната с портрети на кучета.
През 1881 г. Уейн се завръща у дома, където се запознава с гувернантката на по-малките си сестри, Емили Мари Ричардсън (1859 – 2 януари 1887), и двамата започват връзка. Емили е по-голяма от него с десет години и това е абсолютно неприемливо за семейството му. Двойката отива да живее в Хампстед в Северен Лондон и сключва брак на 30 януари 1884 г. в Капела „Сейнт Мери“ в Холи плейс, Хампстед. Емили обаче скоро е диагностицирана с рак на гърдата и прекарва по-голямата част от оставащите ѝ три години живот на легло. Преди смъртта ѝ Уейн открива темата, която ще характеризира кариерата му. По време на болестта си Емили намира утеха в компанията на черно-бяло бездомно коте на име Питър, което двойката намира една вечер, когато го чува да мяуче под дъжда. Присъствието на Питър повдига духа на Емили и Луис започва да му рисува пространни скици. Уейн по-късно пише за Питър: „Нему принадлежи с право основата на моята кариера, развитието на първоначалните ми усилия и основата на моята работа.“ Фигурата на Питър е разпознаваема в много от ранните творби на Уейн. Емили го насърчава да публикува рисунките.
Първата приета котешка рисунка на Уейн е в седмичното списание на сър Уилям Инграм, Illustrated London News. Многопанелната илюстрация на цяла страница, озаглавена Our Cats: A Domestic History („Нашите котки – домашна история“), излязла в броя от 18 октомври 1884 г., днес е призната за новаторски пример за наративна рисунка, включваща животни. Картината улавя перфектно домашната котка във всичките ѝ настроения, като Питър се появява в редица от паната.
През 1886 г. Уейн става известен с творбата си A Kittens' Christmas Party („Коледното тържество на котенцата“), публикувана в коледния брой на Illustrated London News. Редакторът на списанието възлага на Уейн да създаде тази творба, която вероятно представлява върха на славата му.Damiani, Stefano; Fusar-Poli, Laura (April 2018). „The Cats of Louis Wain: A Thousand Ways to Draw One's Mind“. American Journal of Psychiatry. 175 (4): 315. Той изобразява почти 200 котки, много от които приличат на Питър, заети с дейности като изпращане на покани, държане на топка, игра на игри и произнасяне на речи. Разстилат се на единадесет панела. Котките остават на четири крака, необлечени и без разнообразието от човешки изражения, които характеризират по-късната работа на Уейн.
Само седмица след този триумф съпругата му умира. Уейн става срамежлив и мрачен и малко след това се мести в квартира на улица „Ню Кавендиш“. Единствената му утеха е котката Питър, който живее с него до смъртта си през 1898 г. След смъртта на съпругата си започва да страда от депресия и котките скоро се превръщат в мания за него. В резултат стилът, в който ги изобразява, започва да се променя. Смъртта на Емили и бъдещите трагични събития в живота му – смъртта на котката му Питър и на една от сестрите му най-вероятно допринасят за психическия му срив.
Въпреки че през 1888 и 1889 г. Уейн продължава да създава рисунки за Illustrated London News на сър Уилям Инграм, човекоподобните котки, с които става най-известен, се появяват едва в коледния брой от 1890 г., когато са публикувани Cats’ Christmas Dance („Котешки коледен танц“) и A Cat’s Party („Котешко парти“). На тези две илюстрации котките са изобразени облечени в елегантни вечерни рокли, танцуващи на задните си крака и свирещи на музикални инструменти.
През 1890-те г. Уейн работи за някои от най-популярните списания на времето като English Illustrated Magazine, Windsor Magazine, Cassell’s, The Boy’s Own Paper и The Strand. Котките му започват да ходят изправени, да показват широки усмивки и сложни изражения на лицето и да носят стилни дрехи. Илюстрациите показват котки, които свирят на музикални инструменти, пият чай, играят на карти, ловят риба, пушат и прекарват една вечер в операта. Този тип дизайни на човекоподобни животни е много популярен във Викторианска Англия и често се среща в щампи, пощенски картички и сатирични илюстрации като тези на Джон Тениел.
Най-накрая признат като художник, Уейн става част от социална група, включваща някои от творците, които първоначално са го вдъхновили: илюстраторите за Punch и Illustrated London News Хари Фърнис, Алфред Прага, Фил Мей и Линли Самбърн. Те често се срещат в пъбовете на Флийт Стрийт или в студиото на Мей в Кенсингтън, което по това време е Меката на всички художници и журналисти в Лондон. Сатиричните проучвания на Мей за ежедневния викториански живот са особено влиятелни за Уейн. Той възприема подобен хумористичен стил в своите изображения на котки.
През 90-те години Уейн се сдобрява с майка си и сестрите си и отива да живее с тях в градчето Уестгейт он Сий, където притежава имоти. В спокойната обстановка на крайморското градче творецът, който сега е в средата на трийсетте си години, се радва на риболов, плуване, разходка с лодка, фехтовка и бокс. Майка му работи като бродировачка и шие завеси за църквата, а сестрите му Клеър и Фелиси рисуват и скицират. Въпреки скромните си финансови възможности семейството е щастливо. Единственият проблем е 34-годишната му сестра Мари, която е призната за психично болна и е хоспитализирана в психиатрична болница през 1901 г.
През следващите 30 години Уейн е плодовит художник. Той създава до няколкостотин рисунки годишно и илюстрира около 100 детски книжки под псевдонима Джордж Хенри Томпсън. Творбите му се появяват във вестници, дневници и списания, включително доста успешният „Годишник на Луис Уейн“ (Louis Wain Annual), който тече от 1901 до 1915 г. Творбите му също са възпроизвеждани на пощенски картички, които сега са високо ценени от колекционерите: през 1902 г. творецът започва успешно търговско сътрудничество с издателство „Рафаел Тък“, който изкарва на пазара серия от негови пощенски картички.
Илюстрациите на Уейн често пародират човешкото поведение, сатиризирайки прищевките и модата на деня. Той пише: „Вземам скицник в ресторант или на други обществени места и рисувам хората в техните различни позиции като котки, като се доближавам възможно най-близо до човешките им характеристики. Това ми дава двойна природа и тези изследвания мисля, че са най-добрата ми хумористична творба."
Уейн участва в няколко благотворителни организации за животни, включително Управителния съвет на Лигата на нашите глупави приятели, Обществото за защита на котките и Обществото за борба с вивисекцията. Той е активен в Националния котешки клуб и е негов президент и председател. Смята, че е помогнал „да се изтрие презрението, в което котката е била гледана“ в Англия. През 1898 г. и 1911 г. е председател на Националния котешки клуб.Въпреки популярността си Уейн има финансови затруднения през целия си живот. Той остава отговорен за издръжката на майка си и сестрите си и няма голям бизнес нюх. Той е скромен, наивен, лесно го мамят с обещания за лесни пари и не е подготвен да преговоря с издателите. Често продава всичките права върху произведенията си, без да запазва каквото и да е право на възпроизвеждане.
Пътуване до САЩ и завръщане в Англия Творецът отплава за Ню Йорк на 12 октомври 1907 г., където рисува няколко комиксови стрипове (поредица от рисунки, често карикатури, подредени във взаимосвързани панели) като Cats About Town и Grimalkin, за вестници, собственост на Корпорация „Хърст“. Неговата работа е широко възхвалявана, въпреки че критичното му отношение към града го прави обект на нападки в пресата. Вместо предвидените 4 месеца той остава в САЩ две години, но се завръща у дома с още по-малко пари от преди поради неблагоразумната си инвестиция в нов тип лампа без масло. Докато плава за дома, майка му умира.