Културата на Израел има своите корени много преди създаването на съвременен Израел през 1948 г. и се проследяват до Древен Израел (ок. 1000 г. пр. н. е.). Тя отразява както еврейската култура в нейното многообразие, еврейската история вътре в еврейската диаспора, както и идеологията на ционисткото движение, развило се в края на XIX век, така и историята и традициите на смесеното арабско-израелско население и други етническите малцинства, които живеят в Израел, сред които друзи, черкези, арменци и др. Смесването на традициите на ашкенази и сефаради с традициите на Близкия Изток е в основата на съвременната израелска култура. Към нея имат принос и евреи от различен произход, преселили се в Израел след 1945 г. През 90-те години на XX век се засилва пристигането на имигранти от бившия Съветски съюз.

Израел е родина на еврейската култура, която обхваща много области, включително философия, литература, поезия, изкуство, митология, фолклор, мистика и фестивали. Религията на юдаизма, който е съществена част от нея, има също фундаментална роля и при създаването на християнството, както и в някои отношения на исляма„Upon the foundation of Judaism, two civilizations centered on monotheistic religion emerged, Christianity and Islam. To these civilizations, the Jews added a leaven of astonishing creativity in business, medicine, letters, science, the arts, and a variety of other leadership roles.“.

Тел Авив и Йерусалим са основните културни центрове на Израел. Тел Авив е основен технологичен център, Ню Йорк Таймс го описва като „столицата на средиземноморската прохлада“, според Lonely Planet градът се класира сред десетте най-добри градове за нощен живот, а National Geographic го определя като един от десетте най-добри крайбрежни градове. От 80-те години на XX век израелската литература е широко превеждана и няколко израелски писатели получават международно признание.

Класическата музика на Израел има своите традиции в европейската класическа музика. Еврейските музиканти, които свирят както традиционна израелска музика, така и класическа, са базата на еврейската музикална класическа култура, като почти всеки град има свой собствен оркестър. В Израелския филхармоничен оркестър, който свири из цялата страна и в чужбина, много от музикантите идват от бившия Съветски съюз. Народните танци са популярни в Израел и съвременни израелски танцови състави като Batsheva Dance Company, са високо оценени по света. Театър Хабима, който е национален театър на Израел, е създаден през 1917 г. Израелски режисьори и актьори печелят награди на международни филмови фестивали през последните години.

Към 2021 в Израел има 10 университета и над 53 колежа, които като академични средища поддържат израелската култура. Националната библиотека на Израел е част от Йерусалимския еврейски университет.

Част от съвременната култура на Израел са и клубовете на Израел и съвременната израелска музика, поп и рап. Включително и ЛГБТ клубове и ЛГБТ организации, като част от ЛГБТ културата на Израел.

Изданията в Израел, много често освен на иврит, се издават (и онлайн) също на английски, за да могат да бъдат четени и по света.

С над 200 музея Израел има най-много музеи на глава от населението в света, с милиони посетители годишно. Големи музеи на изкуството работят в Тел Авив, Йерусалим, Хайфа и Херцлия, както и в много градове и кибуци.

Фактори за формиране на израелската култура

Древни близкоизточни цивилизации Древен Израел, като цивилизация на древния Близък изток, е бил повлиян до известна степен от други регионални култури. Палеоеврейската азбука е адаптирана от финикийската азбука, а квадратното писмо е производно на арамейската азбука. Смята се, че зороастризмът на древен Иран е оказал влияние върху еврейската есхатология. Еврейската митология съдържа прилики с месопотамските митологии, като Енума Елис за Вавилон, разказът за сътворението в Битие, Епосът за Гилгамеш и разказът за потопа в Битие.

Влияние върху Западната цивилизация и Християнството

Юдаизмът възниква в Древен Израел и представлява основата на голяма част от чертите на западната цивилизация, благодарение на връзката си с християнството Harry Meyer Orlinsky (1960). Ancient Israel. Cornell University Press. pp. 144–. ISBN 0-8014-9849-X.Role of Judaism in Western culture and civilization Archived 2018-03-09 at the Wayback Machine, „Judaism has played a significant role in the development of Western culture because of its unique relationship with Christianity, the dominant religious force in the West“. Judaism at Encyclopædia Britannica. Той повлиява на Запада по множество начини, чрез своята етика, своите практики и монотеизмаAndrea C. Paterson (2009). Three Monotheistic Faiths—Judaism, Christianity, Islam: An Analysis and Brief History. AuthorHouse. pp. 39–. ISBN 978-1-4343-9246-6. Archived from the original on 2020-07-29. Retrieved 2018-03-15., а чрез християнството, израснало от него, до голяма степен повлиява на светаCambridge University Historical Series, An Essay on Western Civilization in Its Economic Aspects, p.40.. Еврейската Библия, написана от евреи в земите на Древен Израел между VIII и II век пр.н.е.Max I. Dimont (1 June 2004). Jews, God, and History. Penguin Publisfhing Group. pp. 102–. ISBN 978-1-101-14225-7. Archived from the original on 28 October 2019. Retrieved 15 March 2018., е крайъгълен камък на западната цивилизация. Около 63 г. пр.н.е. Юдея става част от Римската империя; около 6 г. пр.н.е. Исус се ражда в еврейско семейство в град Назарет и по-късно е разпънат на кръст от Пилат Понтийски. Неговите последователи по-късно доказват, че той е възкръснал, което ги вдъхновява да разпространяват новата християнска религия по целия свят. Християнството се налага в елинистическия гръко-римски свят, като благодарение на римската експанзия в крайна сметка се разпространява из цяла Европа. Християнските нации по-късно създават днешния Западен святGeoffrey Blainey; A Very Short History of the World; Penguin Books, 2004. Християнството, съществена религия на Западния свят, започва като юдейска секта на Втория храм в средата на I век Robinson 2000, p. 229 Esler. The Early Christian World. p. 157f.. Един от основните религиозни текстове на западната цивилизация е Новият завет, съставен от евреи в римска ЮдеяCITATION Close Julie Galambush (14 June 2011). The Reluctant Parting: How the New Testament's Jewish Writers Created a Christian Book. HarperCollins. pp. 3–. ISBN 978-0-06-210475-5. Archived from the original on 29 October 2019. Retrieved 15 March 2018.http://www.bbc.co.uk/religion/religions/christianity/.

Ислямска цивилизация Ислямът е силно повлиян от юдаизма в неговия основен религиозен възглед, структура, юриспруденция и практикаPrager, D; Telushkin, J. Why the Jews?: The Reason for Antisemitism. New York: Simon & Schuster, 1983. pp. 110 – 26.. Ислямът извлича идеите си за свещен текст, Корана, в крайна сметка от юдаизмаDr. Andrea C. Paterson (21 May 2009). Three Monotheistic Faiths – Judaism, Christianity, Islam: An Analysis and Brief History. AuthorHouse. pp. 41–. ISBN 978-1-4520-3049-4. Archived from the original on 18 October 2019. Retrieved 25 May 2018. и съдържа препратки към повече от петдесет личности и събития, които се срещат в Библията, включително разказа за Сътворението, Адам и Ева, Каин и Авел, в Битие: Разказ за потопа, Авраам, Содом и Гомор, Мойсей и Изхода, цар Давид и еврейските пророци. Новият завет също повлиява на исляма. Освен това Коранът споменава фигури като Исус, Мария и Йоан Кръстител. Диетичните и правните кодекси на исляма, основният дизайн на джамията и общите молитвени служби на исляма, включително техните религиозни практики, произлизат от юдаизма.

Културно смесване Разнообразното население от имигранти, придошли от пет континента и над 100 държави, внася значителни субкултури като мизрахим, араби, руски евреи, етиопски евреи, светски евреи и ултраортодоксални, всяка със свои собствени културни връзки. С вълните на еврейската репатриация (алия) през XIX и XX век, местната култура и традиции се допълват с тези на имигрантите и правят израелската култура изключително разнообразна. Тя следва културните тенденции и промени по света, но има и свой уникален дух. Освен това Израел е семейно ориентирано общество със силно чувство за общностhttps://forward.com/articles/155292/break-dancing-across-the-green-line/.

Традиционно Ционизмът свързва еврейския народ с Древен Израел, родината му между около 1200 г. пр. н. е. и 70 г. сл. н. е. (краят на Втория храм). Съвременният ционизъм еволюира както политически, така и религиозноhttp://www.zagraevsky.com/jews_english.htm и въпреки че отначало ционистите се състезават с други еврейски политически движения, то по време на и след Холокоста ционизмът става синоним на политическия юдаизъм. Първият израелски министър-председател Давид Бен Гурион е автор на идеята за „котел за претопяване“: пълното приобщаване на многото имигранти, които в първите години пристигат от Европа, Северна Африка и Азия. Първоначалната цел е да няма разлика между заварено население и новодошли и да се изградят обща еврейска култура и нова нация. За тази цел са използвани два основни инструмента, армията (Израелски отбранителни сили) и образователната система. Израелските военни, чрез изграждането на национална армия, ще създадат обща основа за всички граждани на страната. Образователната система, която е унифицирана съгласно израелското законодателство, позволява на различни ученици да учат заедно в едни и същи училища. Постепенно израелското общество става по-плуралистично и ролята на „претопяването“ намалява с годините.

Някои смятат, че идеята за пълно приобщаване е необходимост в първите години на държавата, за да се изгради новото общество, но сега вече от нея няма нужда. Вместо това те виждат необходимост израелското общество да дава възможност на хората да изразяват различията и индивидуалността си. Други, основно източни евреи Мизрахи, които са по-скоро Шомер Масорет и оцелели от Холокоста, критикуват някогашната идея за „топилния котел“. Според тях те са били принудени да се откажат или да скрият своето самоопределение и своето диаспорно наследство и култура, донесени от своите страни, и да приемат новата светска култура на хората, родени в Израел (Сабра). Днес културното многообразие е нещо нормално; мнозина говорят няколко езика, продължават да ядат традиционната си храна според културния си произход и имат смесени възгледиLisa Owings, Israel, 2013, ABDO Publishing Company.

Език и образование

Официалният език иврит – е древен писмен език, който през вековете се запазва в Леванта и в диаспората и играе голяма роля за развитието на културата. С годините са се развили различни негови варианти – библейски (в няколко варианта), мишнаически, средновековен и съвременен. Освен съвременен иврит в Израел се говорят над 83 езикаhttps://web.archive.org/web/20131105225044/http://www.highbeam.com/doc/1G1-202421664.html, сред които специално място по закон има арабският език.

Обучението по иврит е от важно значение с пристигането на нови имигранти. През 1905 г. Елиезер Бен Йехуда основава Комитет за иврит (прераснал по-късно в Академия за иврит) и измисля хиляди нови думи и понятия, базирани на Библията, Талмуда и други източници, за да отговори на нуждите и изискванията на живота през XX век. Изучаването на иврит се превръща в национална цел под лозунга „Yehudi, daber Ivrit“ („Евреин – говори иврит“). В цялата страна са създадени специални училища за изучаване на иврит – улпан.

Приемането на еврейски фамилни имена (ивритизация) е често срещано в преддържавния период и става по-широко разпространено през 50-те години на XX век. В първите години на държавата беше публикувана брошура за това как да изберете име на иврит. Министър-председателят Давид Бен-Гурион призовал всеки, който официално представлява държавата, да приеме еврейско фамилно имеNeuman, Efrat (17 April 2014). „From the Archive—In the Name of Zionism, Change Your Name“..