Скаутското движение в България се заражда още в началото на XX век, само няколко години след появата на скаутството в родината му АнглияПо материали, събрани от Елена Шейнова и архивни материали от сп. Разузнавач (1925 – 1935).
Зараждане в периода 1911 – 1920 г. Първата искра на скаутската идея пламва в България още през 1911 г., само няколко години след появата на скаутството в същинската му родина – Англия. Генерал Никола Жеков, командир на Първи пехотен полк, се запознава с новата система за извънучилищна подготовка на момчета в Англия и прави първите опити за прилагането ѝ в България. По негова инициатива и под прякото му ръководство се създава и първият в страната ни разузнавачески отряд в София. Избухването на Балканската война спира развитието на Движението за следващите няколко години.
Няколко години по-късно, през 1915 г., запасният полковник Ю. Велчев, предимно по преводни материали, издава паметна книжка на юнаците разузнавачи, която дава отговор на множество въпроси, свързани със скаутството. Кризата, в която изпада страната поради участието ѝ в Първата световна война, става причина и този опит за изграждане на скаутска организация да замре.
Годините на Първата световна война и следващите са тежки за България. Страната изживява дълбока стопанска, духовна и обществена криза. Катастрофата, която преживява страната, засяга особено снилно младото поколение. Голям процент от непълнолетните се включват в производството, за да помогнат в изхранването на семействата. Недохранването рязко повишава заболеваемостта сред младите. Повишава се и детската престъпност.
В стремежа да се подобри положението на младото поколение, възникват редица младежки движения и организации – въздържателна, червенокръстка, различни религиозни и културно-просветни организации. Под влиянието на руски емигранти белогвардейци и с опита, който те имат от организацията „Руски скаут“, се създават и първите скаутски звена в България.
Развитие на скаутското движение след ПСВ През 1921 г. във Варна под ръководството на скаутмастера Майкъл Уелс, англичанин на руска служба, се създава първият отряд разузнавачи в страната. В него се включват предимно деца на руски емигранти, а идеен ръководител на отряда е руският генерал в емиграция Смедров. Дейността на този отряд е незадоволителна. Скаутмастер Уелс изгражда във Варна и отряд на български младежи разузнавачи, както тогава са се наричали скаутите в България.
Година по-късно, на 28 септември 1922 г. към Американската мъжка гимназия в Самоков е изградена бой-скаутска организация. Основатели са директорът на гимназията Павел Роланд (който е и първият неин скаутмастер) и учителят Илия Мутавчиев (възпитаник на Робърт колеж в Цариград). В отряда са обхванати 30 момчета, разпределени в три патрула – „Лъв“, „Вълк“ и „Летящ орел“.
През същата година и в София се изгражда скаутски отряд за децата на руски емигранти. Постепенно в него се включват и българчета. Под покровителството на запасния полковник Петър Траянов българските момчета, членуващи в Софийския руски скаутски отряд, се отделят в самостоятелен отряд. Първи български скаутмастери, които поемат и развиват скаутството в България, са Димитър Димитров и Стефан Янчулев.
От тези първи кълнове във Варна, София и Самоков израства Организацията на българските младежи разузнавачи (ОБМР). Годината е 1923-а.
През същата година в София се организира лагер-школа, в която участват 186 момичета и момчета от всички краища на страната.
Начело на ОБМР стои постоянно присъствие от 7 души: Председател и Старши разузнавач – полк. Петър Траянов, секретар – Ст. Стоянов и членове: Добри Немиров, Христо Статев, П. Мартулков, подп. Димков и Стефан Янчулев.
През втората половина на 1924 г. организацията на „Българските младежи разузнавачи“ бива призната и приета за редовен член на Световното бюро на бой-скаутите със седалище в Лондон.
През следващото лятото край с. Владая се открива лагер-училище на организацията. Тук се подготвят мастер-разузнавачи, вълчат мастери и патрулни водачи. Обучението включва теоретическа и практическа подготовка, администрация. Завършва с изпити. Лагер-училището е прието от Световното бюро и е приравнено с Централното училище за скаут-мастери в „Гилуел парк“ край Лондон. То е третото в Европа, удостоено с такива права. Завършилите успешно курсовете получават диплом и знак за разузнавач-мастер и вълчат-мастер от международната централа с подписа на лорд Роберт Баден-Пауел.
Първият началник на училището е Стефан Янчулев, завършил курсовете за вълчат-мастери във Франция (школата Шамаранд). След 1928 г. училището се премества в курорта Св. Константин край Варна.
През дните на първото Национално джамборе (от 30 август до 4 септември 1925 година) в Борисовата градина се събират над 2000 скаут-разузнавачи от цялата страна. По това време се провежда и Първият конгрес (общото годишно събрание) на организацията. Конгресът приема обръщение към царя, в което го молят той да поеме ОБМР под своето височайше покровителство. Малко по-късно през месеца цар Борис III приема покровителството над Организацията и в кратък адрес ѝ пожелава плодотворна дейност.
През същата 1925 година излиза първият брой на списание „Разузнавач“. Ето откъс от заглавната статия на първия брой на списанието: „Преминаха като буря изнурителните и тежки по изпитания войни. Загина цветът на нашия народ, но в това време израсна младото поколение, буйно, стремящо се към нещо ново, но оставено без насока и контрол. По кой път ще тръгне нашата младеж, ето въпроса, който всеки си задава, и погледът на всички е обърнат към нашата младеж, в нея са надеждите и бъдещата гордост. На нашата страна са нужни граждани, достойни за паметта на хилядите борци за род и идеали...“. В усилията за изграждане на тези достойни граждани се включва българския елит. Наред с имената на министър-председателя Александър Цанков, министри, духовници, сред които и Митрополит Стефан, народни представители, са и Елин Пелин, Елисавета Консулова-Вазова, Добри Немиров, подп. Стойчев и др.
Скаутският марш е написан от големия български поет Теодор Траянов: Напред, разузнавачи смели,
към подвиг с братски богослов.
Напред към родните предели,
свещени зов, Бъди готов!Патронният празник на Организацията – Гергьовден, 6 май – се чества за първи път през 1926 г. на свободния терен в квартал Лагера край София, съвместно с още две родолюбиви организации. След тържеството се провежда манифестация-шествие из града, предвождано от царя.
Същата година се провеждат три регионални джамборета (Дупница, Плевен и Стара Загора), като в трите участват общо около 1400 разузнавача скаути.
От 31 октомври до 1 ноември 1926 г. се провежда Вторият конгрес на ОБМР. Върховният комитет отчита членството на 6147 скаута. Като последица от решенията на конгреса още същият месец ОБМР се включва, заедно с още осем други организации („Юнак“, Българският колоездачен съюз, Ловната организация, Българският народен морски сговор и др.) в Конфедерацията за физическо възпитание.
Следващите няколко години са годините на възход на скаутството в България и на изграждане на неговия авторитет като младежко движение. Към края на 1926 г. се провежда Третият конгрес на ОБМР, като се отделя особено внимание върху необходимостта от подбора и подготовката на водачите.
Стремежът за ежедневното добро дело се е поддържал във всички отряди: участието на софийските скаути при провеждането на Ботевите тържества по случай 50-годишнината от гибелта му; участие на цялата организацията в събирането на средства около Деня на детето за бедни и сираци; подпомагането на 1660 бежанци от бургаските скаути. Веднага след атентата в църквата „Св. Неделя“ пристигат 7-на водачи с девет скаута, които вадят до късно през нощта заровени под развалините. Най-голямата проява на българските скаути през двайсетте години е решителното им участие в помощ на бедстващите от земетресението в Чирпан през 1928 г. След първия трус два патрула заминават от Стара Загора за Чирпан, които изваждат 20 ранени и ги откарват в болницата в Стара Загора. След труса разузнавачите организират в Пловдив и напълно екипират 4 кухни, по една от София и от Перник, две от Пловдив. В състава им влизат 13 водачи, 56 скаута. За времето от 25 април до 14 май скаутите раздават 60129 обяда и 92421 вечери, на обща стойност 163072 лева. Отрядите са събрали над 30 000 лева в помощ на пострадалите. Няколко десетки отряда от Стара Загора, Пловдив, София, Перник и др. се грижат за пострадалото население, като изграждат шест палаткови лагери и две полеви кухни. В продължение на два месеца те се грижат за ранените, участват във възстановяването на селищата и т.н. Дори английският вестник „Таймс“ пише за доказана ефективност и благородство на българските скаути.
На 6 януари 1929 г. се провежда Четвъртият конгрес, на който са изнесени три доклада по актуални проблеми на Организацията.
Организацията към 1929 г. разполага с 12 области, 34 дружини, 5 дружини вълчета, 2 морски и речни отряда, 2 роверски отряда, 74 отряда скаути, 30 отряда скаутки, 52 отряда вълчета. Наред с водачите в движението има и 109 души, организирани в родителски комитети, 12 свещеници, 13 лекари.. Във Второто национално джамборе в Борисовата градина участват 750 разузнавачи, като всеки сам си устройва лагера и си готви храната. В голяма палатка е устроена изложба на предмети, изработени от разузнавачите.
Скаутството намира радетели в лицето на видни общественици и граждани, които оказват голяма морална и материална подкрепа, особено в първите две години от своя живот. За това е създаден нарочен комитет, в който влизат: Александър Цанков, ген. Иван Русев, Софийски митрополит Стефан, ген. Лазаров, П. Дечев (кмет на София), Никола Мушанов, Андрей Ляпчев, Ив. Харизанов, ген. Вл. Вазов, полк. Велчев, проф. Богдан Филов, Ал. Божинов (художник), писателя Елин Пелин, подп. Стойчев и др. През своя 5-годишен живот ОБМР издава следните книги: „Скаут-кандидат III клас“, „Разузнавач II клас“, „Първи стъпки“, „Как да работим с разузнавачите“, „Вълчатство“.
Към краят на същата година се провежда Петият конгрес на организацията. Участват 43 делегати и много гости. Приема се Правилник за вътрешния ред на ОБМР.
През есента на 1930 г. делегация на Върховния и Националния комитет посещава Министерството на войната. Министърът обещава пълно съдействие и подкрепа на Организацията. Нарежда се на началниците на гарнизоните да отпускат помещения за клубове на разузнавачите. В търсене на материална и морална подкрепа се посещава и Министерството на просвещението.
От 14 до 15 декември същата година се провежда Шестият конгрес на ОБМР. Взима се решение да се формира Общество на приятелите на разузнавачите. Избира се нов Върховен орган със старши разузнавач о.з.ген. Велизар Лазаров.
От 5 до 9 юли 1931 г. южно от с. Княжево се провежда Третото национално джамборе. В сравнение с предишните то е с облекчена програма. Участват и 150 унгарски скаути и група полски скаути.
Седмият конгрес на Организацията се провежда на 8 и 9 ноември същата година. Участват 63 делегати. С голяма загриженост се отчита численият спад на членовете. Избран е Върховен комитет от 9 души. Приемат се изменения и допълнения към Устава.
През февруари 1932 г. Върховният комитет обявява Платформа за дейността на Организацията на Българските Младежи Разузнавачи. В 26 точки са очертани главните насоки: да се стабилизират финансите и се проведе в известност имуществото на Организацията, да се затегне дисциплината в съществуващите отряди, при установяването на нови – да се спазва строго устава и правилника, да се повдигне разузнаваческият дух, да се засили възпитателната дейност. Отделя се особено значение на Обещанието, законите и заповедите, да се следи за строгото им спазване.