Милано (, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Келтска епоха
Милано е основан около 590 г. пр.н.е.. от келтско племе, принадлежащо към групата на инсубрите и културата Голасека. Оригиналното име на селището е засвидетелствано от латински автори като Mediolanum (Тацит, Плиний Стари) и Mediolanium (Тит Ливий), както и от гръцки източници под формите Μεδιόλανον (Полибий, Плутарх, Дион Касий) и Μεδιολάνιον (Страбон).Polibio, Storie, II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, Storia romana, XII, 51-52; Zonara, L'epitome delle storie, VIII, 20.Tito Livio (Historiae, 5,34). В древен келтски надпис то се среща като Meśiolano, където ś най-вероятно обозначава звука /d/.
С течение на времето римският град се наслагва върху първоначалното келтско ядро, което постепенно е заменено от средновековната градска структура. В резултат на това историческият център на Милано се е разраствал непрекъснато – от древността до съвременността – около това първоначално селище.
Според легендарната традиция, предадена от Тит Ливий и възродена през Средновековието от Бонвезин де ла Рива в съчинението De Magnalibus urbi Mediolani, основаването на Милано се свързва с VI век пр.н.е., на мястото, където еоткрита полувълнистата свиня (scrofa semilanuta) – древен символ на града.Полувълнистата свиня (la Scrofa Semilanuta) е митологично животно, символ на Милано преди епохата на комуните. Легендата разказва, че основателят на Милано е келтът Беловез, който прекосил Алпите и територията на едуите, за да пристигне в Паданската низина. Беловез видял на мястото, посочено от богиня в съня, дива свиня, която имала особеността да има много дълга четина в предната част на тялото (полувълниста свиня). Тогава келтският вожд решил да построи своя град на това място и да го нарече Медиоланум, тоест „полувълниста“ (medio-lanum). Източник La scrofa semilanuta , на milanosegreta.com, посетен на 31 август 2022 г. Според преданието свинята е намерена от келтско племе, водено от Беловез – племенник на галския крал Амикат, изпратен от него в Северна Италия начело на обединение на галски племена. Те побеждават етруските,Tito Livio, Ab Urbe condita, V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, Storia di Roma (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769 които дотогава доминират района, в битката при река Тичино през 600 г. пр.н.е. Твърди се, че Беловез основава селището по време на управлението на Тарквиний Приск, койтопоред Тит Ливий Тарквиний царува от 616 до 579 г. пр.н.е.Livius, Ab Urbe condita 5.34–35.3.
Археологическите находки сочат, че келтският опидум е заемал същото местоположение и разширение като селището на културата Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения. Въпреки че не са открити укрепителни съоръжения, предполага се, че те са били изградени от дърво и пръст – обяснение, което съответства на определението „селище“, използвано от Полибий и Страбон. Картата на находките от Ранната желязна епоха показва, че това селище от V век пр.н.е. е обхващало площ от около 12 хектара в района на днешния площад „Сан Сеполкро“ в Милано.Soprintendenza di Milano L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere ed. Skira
Римска епоха
След като е бил най-важният град на келтите инсубри, Милано е завладян от римляните през 222 г. пр.н.е. след тежка обсада от консулите Гней Корнелий Сципион Калв и Марк Клавдий Марцел. Завоеванието се противопоставя на идването на Ханибал Барка, с когото келтското население се съюзява. Едва в началото на II век пр.н.е. инсубрите и боите окончателно се подчиняват на римското господство. В крайна сметка римляните завладяват целия регион, наричайки новата провинция „Цизалпийска Галия“ (от лат. „Галия от тази страна на Алпите“) и може би дават на града неговото латинизирано име Mediolanum: на галски *medio- означава „среда, център“ и елементът на името -lanon е келтският еквивалент на латинското -planum „равнина ", така че *Mediolanon (латинизирано на Mediolānum) означава „(селище) в средата на равнината“.Срв. G. Quintela and V. Marco '"Celtic Elements in Northwestern Spain in Pre-Roman times" e-Keltoi: Journal of Interdisciplinary Celtic Studies, 2005, отнасящи се до „топоним, ясен във втората част на съставното Medio-lanum (=Милано), означаващ „равнина“ или равнинна област...“
Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на Цезар по време на завладяването на Галия. От 58 до 50 г. пр.н.е. той е най-важният център на Цизалпийска Галия и в хода на икономическото си развитие през 49 г. пр.н.е. е издигнат от Гай Юлий Цезар, в рамките на Lex Roscia (даващ римско гражданство на транспаданците от Цизалпийска Галия), до муниципиум.
След като Юлий Цезар с медиолански войници отваря Британия за римската търговия и влияние,Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело на император Клавдий. политическото признание на града е съпътствано от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на Римската империя от Диоклециан през 286 г. Милано заедно с Трир става столица на Западната Римска империя. Диоклециан избира да остане в Източната Римска империя (със столица Никомедия), а неговият съимператор Максимиан – в Западната. Максимиан веднага кара да построят няколко гигантски паметници, както и голяма арена (470 х 85 м), Термите на Херкулес, голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. Той увеличава площта на града до 375 акра, като го огражда с нова, по-голяма каменна стена (около 4,5 км) с множество 24-странни кули. Монументалната зона има кули близнаци и тази, включена по-късно в строежа на манастира Сан Маурицио Маджоре, остава висока 16,6 м.
През 313 г. император Константин I се споразумява в Милано с Лициний да позволи на всички граждани, включително и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва Медиоланския едикт (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество базилики. Константин е в Медиоланум, за да отпразнува сватбата на сестра си с Лициний.
Ето какво разказва Децим Магн Авзоний за Медиоланум през 380 - 390 г.:
В периода на епископ Амвросий (IV век) и император Теодосий I, който обявява християнството за единствената религия на империята със Солунския едикт, Милано е най-влиятелният център на Западната църква (в него свети Августин приема християнството през 386 г. и получава кръщение на следващата година).
Древният Медиоланум е защитен от стена с кули и четири укрепления: Castrum Vetus, Castrum Portae Novae, Arx Romana и Castrum Portae Jovis. Римските стени на Милано и съответните градски порти са разрушени по време на обсадата на Милано през 1162 г. от Фридрих I Барбароса и по-късно са заменени от средновековните стени на Милано.
Средновековие Милано следва събитията на упадъка на Римската империя. През 402 г., след дълга обсада, градът успява да отблъсне вестготите на Аларих I: след тези факти император Хонорий решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в Равена. Колапсът на късноантичното общество и последвалото падане на Западната Римска империя са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на херулите на Одоакър. Започва епоха на упадък, който се задълбочава, когато Атила, кралят на хуните, плячкосва и опустошава града през 452 г.
През 493 г. готите, начело с Теодорих Велики, побеждават Одоакър, който малко преди това сваля последния западен римски император Ромул Августул, слагайки край на историята на римската цивилизация в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява първото си разрушение през 539 г.: римският император на Византия Юстиниан I, решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал Теодахад: той изпраща генералите Велизарий и Нарсес в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата Готска война.
През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца Урая (племенник на Витигис – бивш крал на италианските остготи), които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римския Медиоланум: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» („В тази година Нарсес бивш препозит и патриций, след като победи много тирани [...] и възстанови похвално Милано и останалите градове, които готите бяха разрушили, бе свален от управлението на Италия от гореспоменатия Август Юстиниан II.“) В краткия византийски период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.JB Bury, History of the Later Roman Empire, capitolo 19, Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, I Bizantini in Italia, p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»
През VI век, със слизането на лангобардите в Паданската низина, Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, Paolo Diacono, Libro II което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до Павия, но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на Агилулф и Теодолинда, и на техния син Адалоалд – от около 604 до около 626 г. Лангобардското кралство достига своя край през 774 г. със завладяването на Павия от Карл Велики. Той прави последния крал Дезидерий и съпругата му затворници, провъзгласява се за „Крал на франките и лангобардите с Божията помощ“ (Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum) и през 800 г. е коронясан в Рим от папа Лъв III за първи император на Свещената Римска империя.
Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на епископ. Със свалянето на Карл III през 887 г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в свободна комуна, която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия (IX век).
През XI век се наблюдава реакция срещу контрола на императорите на Свещената Римска империя. В Северна Италия възникват градове-държави, израз на новата политическа сила на градовете и тяхната воля да се борят срещу всички феодални власти. Милано не е изключение. По-специално създаването на съвременната Комуна Милано е през 1117 г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на консулите на Милано. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със Свещената Римска империя. Не след дълго обаче италианските градове-държави започват да се бият помежду си, за да се опитат да ограничат съседните сили миланците унищожават Лоди и непрекъснато воюват с Павия, Кремона и Комо, които молят Фридрих I Барбароса за помощ. Те залавят императрица Беатрис Бургундска и я принуждават да язди магаре назад през града, докато не излезе. Това води до почти пълното разрушение на града през април 1162 г. от Фридрих I Барбароса. Впоследствие Милано е възроден след победата на Ломбардската лига в битката при Леняно на 29 май 1176 г.