Петър Стоянов Проданов е габровски журналист, редактор, общественик и писател, автор на хумористични разкази.
Биография Петър Проданов е роден на 2 април 1932 г. в Габрово.
Има много разностранни интереси – играе е в театър и ръководи народен танцов състав, чете много книги за астрономия, техника, шах, физика и художествена литература. Става душата на компаниите и за него се прави 6-струнна китара в руски строй. Завършва трети прогимназиален клас в Първа прогимназия „Радион Умников“ като стипендиант на Министерството на народната просвета. Още в техникума проявява интерес към фолклора; завършва градски, околийски и окръжен курс, а през 1951 г. – и национална школа по хореография като специалист хореограф. През 1952 г. завършва Техникума по текстил. Заедно с Геньо Генев, Стефан Рачев и Цвятко Василев е основоположник на танцовия състав към Техникума (1848 – 1952). Ръководител е на няколко детски и работнически колектива и спомага за издигането на танцовото изкуство в града.
Жени се на 21 януари 1956 година – лют и мразовит ден.
През 1953 – 1956 г. работи като завеждащ отдел в Пионерски дом и редовно сътрудничи на вестник „Септемврийче“ до 1964 година. От 1959 година е назначен на работа в Окръжния вестник „Балканско знаме“ (впоследствие „Габрово днес“) като литературен сътрудник и редактор, а от 1966 година е отговорен секретар и е удостоен от ВАК с висше образование. От 1973 до 1988 е водещ редактор на единственото в страната издание за хумор и сатира „Бодлив смях“. Автор е на многобройни публикации, фейлетони и статии, като най-значима от тях е поредицата „От кое време си, Габрово“ от 1983 година. Една от неговите две пиеси за куклен театър – „Кой обърка конците“, е премирана в национален конкурс.
От 1954 г. заедно с други негови съмишленици е един от инициаторите за възраждане на стари габровски традиции, които се доразвиват във Фестивала на хумора и сатирата, етнографския комплекс „Етъра“, Дома на хумора и сатирата. Той е автор на сценария на първите няколко карнавални шествия, както и инициатор, автор и съставител на поредицата сборници „Габровит“ (1971 – 1987), издадени от СП „Реклама“ за популяризиране на производството на промишлеността в окръга със средствата на габровския хумор и традиции.
Лауреат е на Националния конкурс „Чудомир“ през 1978 г. за издирване и популяризиране на фолклорен хумор. Дългогодишен член на „Голямата къща на смешните хора“ към Радио София, сътрудник на много радиа, вестници и списания в България.
Автор е на първата публикация на габровските шеги със заглавие „С отрязани опашки“ през 1964 г. в съавторство с колегата си Коста Цонев. По-късно заедно с Директора на Дома на хумора и сатирата – Стефан Фъртунов, публикува известния в цял свят сборник „Габровски шеги“, в началото на български, руски, английски, немски и френски език, впоследствие преиздаден над 40 пъти на 24 езика.
През 1960 г. като плод на работата му с децата излиза от печат книгата „Седмокласници“. Неиздадени остават другите му две книги на същата тематика – „Колиба край реката“ и „Клуб „Неспокойни сърца“. Автор е на две пиеси за куклен театър, като с втората в съавторство с Веселин Василев – „Кой обърка конците“, се открива новата сграда на Габровския куклен театър през 1979 г., а през 1980 г. е премирана на националния конкурс „Михаил Лъкатник“.
Литературното му творчество е насочено към хумористичното, фолклорно и историческо наследство на Габрово в книгите „Златните габровци“ (1994), „Истински габровски шеги“ (1998) и „Габровски приказки“ (2004 и 2005), като последната е отличена с Априловска награда на Община Габрово за 2005 г.
Член е на Съюза на Българските Журналисти и на Съюза на Българските писатели.
Носител е на ордени „Кирил и Методий“ I и II степен, юбилеен медал „100 години от Освобождението на България“, на Почетния знак на Габрово 2002 г., според други източници – 2003 г. Воден от девиза „Малко дай, но от сърце го дай!“, продължава да издирва и популяризира стореното от феномена „габровец“.
Умира на 5 януари 2012 г.
Книги
„Седмокласници“ – 1960 г. „Габровит“ – 1971 г., 1975 г., 1979 г., 1981 г., 1983 г., 1985 г., 1987 г. „Златните габровци“ – 1994 г. „Истински габровски шеги“ – 1998 г. „Габровски приказки“ – 2004 г. и 2005 г.
Външни препратки Петър Проданов във Facebook
Източници
Категория:Български журналисти Категория:Български общественици Категория:Български писатели Категория:Родени в Габрово Категория:Починали в Габрово