Ойкумене ( «заселена» (земя), от «населявам, обитавам») е частта от света, овладяна от човечеството.
Терминът „ойкумена“ (οἰκουμένη) е употребен от Херодот в книга 3, част 114 от „Историята“.
Преди него за първи път с израза „ойкумене“ Анаксимандър картографира заселените страни, а Хекатей от Милет подобрява тази първа карта на ойкуменето.
Терминът «οἰκουμένη» на старогръцки има няколко значения: населена земя, т.е. земята, обитавана от хора; древногръцката земя, т.е. земите населени с древногръцки племена; земя, свят, т.е. земи известни на човечеството като цяло.
Във Византия „ойкуменето“ прераства в ойкуменизъм – политическа и идеологическа доктрина, която определя имперската територия за „дом”, противопоствен на варварските земи. Едва след покръстването на България, с признаването на царската титла на Петър I, България влиза към „ойкуменето“.
В края на XIX век тази дума и нейните производни започват да се разпространяват в западноевропейските езици в контекста на икуменическото движение сред протестантите.
Допълнителна литература Дитмар А. Б. Рубежи Ойкумены: Эволюция представлений античных ученых об обитаемой земле и природной широтной зональности. — М.: Мысль, 1973. — 136 с. — 65 000 экз. (обл.) Нейхардт А. А., Шишова И. А. Семь чудес древней Ойкумены / Отв. ред. Э. Д. Фролов. — М.: Наука, 1990. — 129, с. — (Из истории мировой культуры). — 50 000 экз. — ISBN 5-02-004735-X.
Категория:Древногръцка философия Категория:Култура на Византия Категория:Свят Категория:Картография