Койка Георгиева Доганова е участник в Априлското въстание от 1876 г., като негов хроникьор. Родом е от село Копривщица. Нейните дневници са ръкопис от няколко тетрадки, от които първите шест са изгубени. Следващите седем съдържат спомените ѝ от преживяното по време на бурните дни както и някои нейни размисли за живота във вече свободна България.
Биография Койка Георгиева Боюклиева, по мъж Иванова Доганова е родена на 29 декември 1863 г. Тя е на тринадесет години, когато започва своя дневник. Койка е майка на дееца на БРСДП (т.с.) Костадин Доганов, застрелян в Морската градина във Варна през 1923 г. Данните са предоставени от Дора Стойчева, внучка на Койка Доганова. Почива през 1936 година.
20 април 1876 година Първите редове на повествованието са заделени за възхитата от преподаваните от учителя ѝ по история Найден Попстоянов героизъм и омраза към поробителите турци и гърци. Той ги учи, че когато станат майки, трябва да не плашат децата си с турчина, а напротив – да го газят, тъпчат и изгонят от България. На празника Възкресение нейният учител ѝ подарява книгата „Момина китка“ с думите: След това Койка Доганова споделя радостта от предстоящото заминаване за Филибе, надеждите, мъката и огорчението от проваленото въстание и разграбената от турците къща. Мария Очарована, но и заинтригувана от забуления в тайни живот на Найден Попстоянов, споделя тревогите си с най-добрата си приятелка Мария Ненчова Ослекова. Понеже Мария е осведомена (момичето е подслушвало) за тайните събрания на баща ѝ с Тодор Каблешков и честите срещи в Панагюрище с Георги Бенковски и Панайот Волов, посвещава за предстоящия бунт и нея.
След разгрома на въстанието семейството на Койка се преселило да живее в къщата на вуйчо ѝ Илия Кантарджиев поради това, че след грабежите у дома и става невъзможно да се обитава. През есента на същата година било проводено съобщение за възкачването на султанския престол на Абдул Хамид. В изданието от 1980 г. името е Меджит, и не е ясно чия е грешката. По този повод е издадено разпореждане да бъде организирано всенародно увеселение на мегданите из цялото село. Лошото е, че големците са обрани, мъжете откарани незнайно къде, а ако народа не се отнесе верноподанически, турците ще усетят, че са мразени, и тогава наистина ще стане зле.
29 декември 1877 година В село Копривщица дошла люта зима. Изпокрили се хората по къщите си, но не се криели само от студа и мизерията. Останали сами с майка си и осемгодишното братче на Койка, а цяла Копривщица се вайка ограбена и озлочестена. Благодарение на воденичаря дядо Симон, научават, че техния баща, заедно с други селяни е откаран към село Душанци да вардят прохода заедно с аскера, да не дойде руснака. Страниците на дневника на Койка Доганова прилючват с описание на посрещането на руските войски в селото с хляб и сол.
Източници
Бележки
Категория:Участници в Априлското въстание от Копривщица Категория:Автори на дневници Категория:Издания, свързани с Копривщица Категория:Възпитаници на средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица) Категория:Участнички в Априлското въстание Категория:Доганови (Копривщица) Категория:Родени в Копривщица Категория:Починали в Копривщица