„Цар на сърби и гърци“ или „цар на сърби и ромеи“ е официалният титул на Стефан Душан след коронясването му на църковно-народен събор в Скопие на Великден, 16 април 1346 г.
Пълната титла на Стефан Душан е „Василевс и автократор на сърби и ромеи“ (). Титлата му е призната от Търновското царство и другите страни, но не и от Византия. Според византийския ойкуменизъм титулът на Душан е и на среднобългарски: Стефанъ въ Христа бога вѣрни царъ Србълѥмъ и Гръкомъ.
Царският титул е наследен от сина на Душан – Стефан Урош V. На юг в Тесалия, Епир и Южна Македония за цар се прогласява Душановият полубрат Симеон Урош Палеолог като владетел на немалка територия, означавана и като Епирско царство, своеобразно наследство от Епирското деспотство.
След битката при Чирмен титлата изчезва от употреба, а последният владетел на Търновското царство Иван Шишман се титулова в писма до боляри като „Господин Търновски“.„Никопол и последните дни на цар Иван Шишман“, електронна статия във вестник „Труд“ от 05.06.2020 г., автор: Пламен Павлов.Заб. Титулът „господар“ остава в употреба в дунавските княжества.
Вижте също Ромеи
Източници
Категория:Стефан Душан Категория:История на Скопие Категория:Титли Категория:Царе Категория:1346 година в Европа