Златки (Martes) са род всеядни бозайници от подсемейство Guloninae, в семейство Порови. Обитават иглолистни и широколистни гори в Северното полукълбо. Наричани са и куници, с което име в българския език са назовавани и кожите от белка. Подобни названия се срещат и в други езициЭтимологический словарь русского языка и се свързват със златистия, „медения“ и бляскав оттенък на козината на тези животни.Этимологический словарь славянских языков Златката също се счита за животно с ценна козина (включително в търговията с кожи и кожарската промишленост), в някои страни тя се ползвала и като разменна монета.Информация в starlingdb.org Дори и в съвременността животното е преследвано заради нея от бракониери. В английския език някои видове златки са са известни и под различно от “marten” (преводимо като зеленица или белка) имена, например – fisher/рибарска белка (Pekania pennanti) и polecat/гнусна белка/пор (Mustela putorius).
Особености На външен вид златките приличат на невестулките. Имат пухкави опашки и големи лапи с частично прибиращи се нокти. Козината варира от жълтеникава до тъмнокафява, в зависимост от вида. Златките са стройни, пъргави животни, приспособени за живот в тайгата.
Куницата е самотно животно. Индивидите се срещат единствено за размножаване в края на пролетта или началото на лятото. Периодът на бременност, особено в северните райони, може да продължи 290 дни или повече поради забавяне преди имплантирането на оплодената яйцеклетка в стената на матката. В началото на пролетта се раждат котила от до пет слепи и почти обезкосмени малки. Те се отбиват след около 2 месеца и на около 3 до 4 месеца оставят майката, за да се грижат сами за себе си.
Опазване Международният съюз за природа и природни ресурси (IUCN) счита почти всички белки за видове, представляващи най-малко безпокойство. IUCN обаче посочва нилгирската белка (южнокитайската харза) като уязвим вид. След много години на намаляване на популацията поради ловуването им и заради обезлесяване, IUCN отбелязва, че темпът на намаляване на популацията се е забавил значително, тъй като Индия е добавила мерки за защита на вида.
Еволюция и вкаменелости Резултатите от изследвания на ДНК показват, че родът Martes е парафилетичен, като някои проучвания поставят Martes americana извън рода и го свързват с тайрата и росомахата, за да образуват нов клон в Новия свят. Родът еволюира за първи път преди седем милиона години по време на миоценската епоха.
Описани са фосили на няколко вида златки, включително:
† Martes campestris † Martes palaeosinensis † Martes wenzensis † Martes vetus
Друг описан вид, Martes nobilis от холоцена, сега се счита за синоним на американската златка.
Класификация Изображение Научно наименование Популярно име Разпространение Martes americana Американска златка Арктическа Аляска на изток до Нюфаундленд, на юг до Ню Йорк Martes caurina Югоизточна Аляска до централна Калифорния, на изток до северно Ню Мексико Martes martes Златка Европа и Югозападна Азия, от Ирландия на запад, на изток до Урал и в Анатолия, Закавказие, Месопотамия и северен Иран. Martes foina Белка Испания и Португалия на запад, през Централна и Южна Европа, Близкия изток и Централна Азия, простирайки се на изток до планините Алтай и Тиен Шан и северозападен Китай Martes flavigula Жълтогърда харза Афганистан и Пакистан, в Хималаите на Индия, Непал и Бутан, Корейския полуостров, Южен Китай, Тайван и Източна Русия. Martes gwatkinsii Южнокитайска харза Южна Индия. Martes zibellina Самур Източен Казахстан, Китай, Северна Корея и Хокайдо, Япония Martes melampus Японски собол Япония
Вижте също
Японски колонок
Източници
Външни препратки
Категория:Същински порови