Вирджиния Луиз Джуфре (по баща Робъртс; ; * 9 август 1983 в Сакраменто, Калифорния, САЩ) е американо-австралийска активистка, която предлага подкрепа на жертвите на сексуален трафик. Тя е предполагаема жертва на групата за сексуален трафик на американския милионер финансист Джефри Епстийн.
През 2015 г. създава „Жертвите отказват да мълчат“ (Victims Refuse Silence) – организация с нестопанска цел, базирана в Съединените щати която е възобновена под името „Говори на глас, действай, изисквай“ (Speak Out, Act, Reclaim (SOAR)) през ноември 2021 г. Джуфре дава подробен разказ на много американски и британски репортери за преживяванията си, когато е била трафикирана от Епстийн и неговата приятелка Гилейн Максуел.
Джуфре завежда наказателни и граждански дела срещу Епстийн и Максуел и призовава директно обществеността за справедливост и осведоменост. Тя съди Максуел за клевета през 2015 г. и делото е решено в полза на Джуфре за неразкрита сума през 2017 г. На 2 юли 2019 г. Апелативният съд на Съединените щати за втория окръг нарежда разпечатването на документите от по-ранния граждански иск на Джуфре срещу Максуел. Първата партида документи от делото на Джуфре са публикувани на 9 август 2019 г., като допълнително замесват Епстийн, Максуел и редица техни сътрудници. На следващия ден, 10 август 2019 г., Епстийн е намерен мъртъв в затворническата си килия в Манхатън, Ню Йорк.
В интервю от октомври 2019 г. за телевизионното предаване на Би Би Си, „Панорама“, излъчено на 2 декември, Джуфре описва предполагаемите си преживявания, когато е била сексуално трафикирана от Епстийн за британския принц Андрю, което спомага за негативното общественото мнение за принца.Mansoor, Sanya. "'Only One of Us Is Telling the Truth .' The Biggest Moments From Prince Andrew Accuser Virginia Giuffre's BBC Interview". Time. Retrieved December 13, 2019. Посетено на 26 септ. 2022
Ранен живот Вирджиния Джуфре е родена като Вирджиния Луиз Робъртс в град Сакраменто, щата Калифорния, на 9 август 1983 г. като дете на Скай и Лин Робъртс. Семейството се мести в Локсанатчи в Окръг Палм Бийч, Флорида, когато тя е на 4 г. Джуфре има по-малък брат. Съобщено е, че тя идва от проблемен дом и от 7-годишна възраст с нея блудства близък семеен приятел. „Бях просто толкова психически белязана още на толкова млада възраст и избягах от това“, казва тя в предаването „Панорама“ през 2019 г. Джуфре казва пред в. „Маями Хералд“, че е преминала от това да бъде в ситуация на насилие до живота на избягала от дома и до живота в приемни домове. Тя живее на улицата на 14-годишна възраст, където казва, че е намерила само „глад и болка и [още] малтретиране“. По-късно с нея блудства 65-годишният секс трафикант Рон Епингър в Маями. Джуфре живее с него около 6 месеца. Твърди се, че Епингър е управлявал параван за международен секс трафик, известен като модна агенция „Пърфект 10“ Той е атакуван от ФБР и по-късно се признава за виновен по обвинения в контрабанда на емигранти с цел проституция, междущатски пътувания с цел проституция и пране на пари.
На 14-годишна възраст Джуфре се събира с баща си и се връща да живее с него. Баща ѝ работи като мениджър по поддръжката в имота Мар-а-Лого – собственост на Доналд Тръмп и ѝ помага да си намери работа там.
Връзка с Епстийн (2000 – 2002)
В начарото на 2000 г. когато Джуфре е спа служителка в частния клуб Ма-a-Лаго на Доналд Тръмп в Палм Бийч, тя се запознава с Гилейн Максуел, докато чете книга за масажна терапия. Максуел, британска светска личност и дъщеря на покойния медиен магнат Робърт Максуел, се обръща към нея, забеляза книгата, пита я за интереса ѝ към масажа и ѝ предлага потенциална работа за милионера Епстийн като пътуваща масажистка с уверението, че не е необходим опит. Когато Джуфре пристига в дома на Епстийн в Палм Бийч, тя казва, че го намира легнал гол и Максуел ѝ казва как да го масажира. „Те изглеждаха хубави хора, така че им се доверих и им казах, че съм имал наистина трудни времена в живота си дотогава – бях избягала от дома, бях малтретирана сексуално, малтретирана физически... Това беше най-лошото нещо, което можех да им кажа, защото сега знаеха колко съм уязвима“, казва Джуфре. Тя заявява, че след като Максуел я запознава с Джефри Епстийн, двамата бързо започват да я подлагат на грууминг да предоставя сексуални услуги под претекст, че трябва да бъде обучена за професионална масажистка.
Между 2000 и 2002 г. Джуфре е тясно свързана с Епстийн и Максуел, пътувайки между резиденциите на Епстийн в Палм Бийч и Манхатън (където той притежава Хърбърт Н. Щраус Хаус), с допълнителни пътувания до Зоро – ранчото на Епстийн в Ню Мексико и до частния му остров Литъл Сейнт Джеймс (Американски Вирджински острови). В поредицата за разследваща журналистика на в. „Маями Хералд“ „Перверзия на справедливостта“ (Perversion of Justice) Джуфре описва преживяванията си от трафика си от Епстийн, за да предоставя масажи и сексуални услуги за него и редица негови бизнес партньори в продължение на 2,5 г. В интервюто си за Би Би Си тя казва, че е била „предавана наоколо като чиния с плодове“ на влиятелните сътрудници на Епстийн и водена по света с частни самолети.
За случая от март 2001 г., когато се твърди, че Джуфре е била трафикирана на принц Андрю, херцог на Йорк, тя заявява в интервю, че това е било зло и наистина страшно време в живота ѝ и че „не може да разбере как на най-високото ниво на властта тя позволяваше това да се случи. Не просто позволява, но и участва в него“. След като посещава нощен клуб, Джуфре твърди, че Максуел ѝ е казала, че тя „трябва да направи за Андрю това, което аз правя за Джефри“. В съдебни документи от гражданския иск, разсекретени през 2019 г., Джуфре посочва няколко други лица, за които твърди, че Епстийн и Максуел са я инструктирали да прави секс, включително мениджърът на хедж фондове Глен Дъбин, адвокатът на Епстийн Алън Дершовиц, политикът Бил Ричардсън, покойният учен от МIT Марвин Мински, адвокатът Джордж Дж. Мичъл и модният агент на MC2 Жан-Люк Брунел. В незапечатани показания Джуфре също разказва, че е видяла президента Бил Клинтън с две млади жени, докато е бил на острова на Епстийн. Много от мъжете отричат обвиненията ѝ.
През септември 2002 г., на 19-годишна възраст, Джуфре лети за Тайланд и посещава Международното училище за обучение по масаж в Чианг Май. Максуел ѝ осигурява самолетни билети и я инструктира да се срещне с конкретно тайландско момиче, за да я върне обратно в Съединените щати за Епстийн. Докато е в училището за масажи през 2002 г., тя се запознава с Робърт Джуфре, австралийски треньор по бойни изкуства, и двамата се женят бързо след това. Тя се свърза с Епстийн и го информира, че няма да се върне, както е планирано. Тя и съпругът ѝ започват живот и семейство в Австралия, а Джуфре прекъсва контактите си с Епстийн и Максуел. В продължение на пет години тя и нейният съпруг водят спокоен живот в Австралия с малките си деца.
Първи контакт от властите През март 2005 г., докато Джуфре все още установява семейството си в Австралия, Полицейското управление в Палм Бийч започва разследване за Епстийн, след като 14-годишно момиче и нейните родители докладват за поведението му. Момичето описва, че е било вербувано от съученичка от нейната гимназия, за да прави масаж на Епстийн в имението му в замяна на пари, при което впоследствие той е блудствал с нея. До октомври 2005 г. полицията разполага с нарастващ списък от момичета с подобни твърдения за сексуално насилие, изявления от икономите на Епстийн, потвърждаващи техните твърдения, и заповед за претърсване на имота му в Палм Бийч. Полицейските детективи отбелязват, че всички обвинители описват подобен модел, при който Епстийн ги моли да го масажират и след това ги насилва сексуално по време на масажа. Когато полицията претърсва боклука му, открива бележки с телефонните номера на момичетата върху тях. Едно от момичетата получава телефонно обаждане от асистента на Епстийн, докато е разпитвано от полицията.
Джуфре казва на в. „Маями Хералд“, че е получила поредица от телефонни обаждания в бърза последователност в продължение на три дни през 2007 г. Първото обаждане е от Гилейн Максуел, ден по-късно следва това на Джефри Епстийн, като и двамата я питат дали е говорила с властите, и после следва трето обаждане от агент на ФБР, който ѝ казва, че тя е идентифицирана като жертва по време на първото наказателно дело срещу Епстийн. Тя се съпротивлява да говори подробно с ФБР, докато не е потърсена отново лично по въпроса, този път от Австралийската федерална полиция, шест месеца след като са се свързвали с нея по телефона. Снимки, записи и свидетели потвърждават голяма част от изявленията на Джуфре за времето, прекарано с Епстийн.
Съдебни производства
Първо наказателно дело През 2006 г., една година преди Джуфре да се свърже с властите за първи път, Полицейското управление в Палм Бийч разполага с нарастващ обем от доказателства срещу Джефри Епстийн и тя подписва клетвена декларация (афидавит) за вероятна причина, която го обвинява в множество обвинения в незаконни сексуални действия с непълнолетно лице. Епстийн наема екип от могъщи адвокати, включително Алън Дершовиц, Джак Голдбъргър, Кенет Стар и Джей Лефковиц, които да служат в неговата защита. С напредването на случая шефът на полицията Майкъл Райтър се разтревожва от работата по случая на държавните прокурори и тогавашния държавен прокурор Бари Кришър. На 1 май 2006 г. Райтер моли Кришър да се отстрани от делото; когато Кришър отказва, началникът на полицията Райтер предава доказателствата си на ФБР за федерално наказателно преследване. Докато Райтер първоначално се надява, че ФБР ще разследва задълбочено и ще придвижи въпроса до край, през 2007 г. тогавашният прокурор на Южна Флорида Александър Акоста решава да не преследва Епстийн във федералния съд и връща въпроса обратно към местната юрисдикция.
Водещият полицейски детектив Джоузеф Рикари твърди, че държавните прокурори първоначално са искали да започнат наказателно дело срещу Епстийн, но че всичко се е обърнало, когато се е намесил адвокатът му Алън Дершовиц. След това Кришър решава да предприеме необичайното действие да предаде случая на Епстийн на голямо жури и след това представя показания само от едно момиче. Правният екип на Епстийн агресивно търси отстъпки и удължава процеса, когато преговаря за споразумение с Алекс Акоста. Акоста, който описва тактиката на адвокатите на Епстийн като „продължаваща една година атака срещу прокуратурата и прокурорите“, в крайна сметка се съгласява да подпише противоречиво споразумение за ненаказателно преследване през 2008 г., което е направено без да се информират жертвите, които по-късно са решени да нарушат Закона за правата на жертвите на престъпления.
Райтер казва, че работата на щатските и федералните прокурори по случая Епстийн се равнява на „най-лошия провал на наказателно-правната система“ на съвременността.
Дело по Закона за правата на жертвите на престъпления (2008 – 2019 г.) През 2008 г. е заведено съдебното дело Джейн Доу срещу Съединените американски щати от Брадли Едуардс и Пол Г. Касел. То обвинява Министерството на правосъдието на САЩ в нарушаване на Закона за правата на жертвите на престъпления по време на първото наказателно дело срещу Епстийн, като не е позволило на няколко от жертвите му да оспорят споразумението му за признаване на вина. Епстийн съди Брадли Едуардс за граждански рекет, но по-късно се отказва от делото си; Едуардс завежда насрещно дело за злонамерено наказателно преследване, в резултат на което Епстийн поднася публично извинение на адвоката и урежда делото за неразкрита сума през декември 2018 г. Съобщава се, че Едуардс, който представлява няколко обвинители на Епстийн освен Джуфре, урежда в полза на клиентите си, чието най-голямо желание е да преследват по-голямата си цел обвиненията им да бъдат изслушани във федерален съд, за да отменят споразумението за ненаказателно преследване. Едуардс заявява, че „те са готови да говорят. Те искат да споделят своите истории. Това беше част от тяхното изцеление."