Остоя () е полски благороднически герб, който вероятно произхожда от сарматска тамга с оглед на факта, че кралската сарматска династия е използвала Драконов щандарт.

След разпада на Римската империя, през Средновековието гербът е използван от благородническия род Остоя в Малополша, а по-късно и в Куявия, Мазовия и Великополша.Andrzej Kulikowski: Wielki Herbarz Rodów Polskich. Warszawa: Świat Książki-Bertelsmann Media, 2005. Гербът също така бил използван и от няколко побратимени благороднически родове, които са се сражавали в обща военна формация, използвалайки общ боен вик – „Хостоя“ () или „Остоя“ () и драконовия щандарт като техен общ герб, заформяйки по този начин рицарска общност и гербовен род (множество родове, обединени под общ герб).

Най-ранното историческо свидетелство за герба е печат от 1358 г. на църковен викарий от Познан. Гербът е упоменат и изобразен също така в множество гербовници от периода 1350–1450 г. Други исторически сведения са различни печати, църковни архиви и съдебни досиета от XIV век.

Гербът е претърпял значителна еволюция на образа си от Средновековието до наши дни поради грешки и незнание на авторите на гербовниците. Така например, нашлемникът, изобразяващ драконова глава, бълваща огън, е заменен с щраусови пера.

Гербът се среща най-вече сред фамилиите, заселени в земите на войводствата Краковско, Сандомежко, Люблинско, Ленчишко, Шерадзко и Познанско, а също така и в Киевска Рус и Кралство Прусия.

Описание на герба Прецизното описание на даден герб с утвърдени хералдически термини се нарича „блазон“. В течение на времето, гербът и съответно неговият блазон са се изменяли.

Блазон на първоначалната версия

Според исторически източници

Ян Длугош (1415-1480 г.) блазонира (описва) и изобразява герба Остоя по следния начин:

Преведено от латински на български език гласи:Каспер Несецки, позовавайки се на историческите трудове на Марчин Белски, Бартош Папроцки и Шимон Околски, описва герба:

Според съвременни източници

Гербът в средновековния си вид се различава значително от вида, разпространен в по-късни времена. Следното описание е от историка Йозеф Шимански:, отнасяйки се до изображението на герба в „Гелдренския гербовник“:

Блазон на съвременната версия В герба, популяризиран от XVI век нататък, нашлемникът е променен, а кръстът между полумесеците е заменен с меч, сочещ надолу. Върху коронован нашлемник има пет щраусови пера. Следната реконструкция на външния вид е от Йозеф Шимански:

Произход

Най-ранни сведения Върху стената на романската църква „Св. Николай“ от XIV век в село Висoцице (Меховски окръг, Полша) е изсечен знак от няколко щрихи, който е прототип на емблазона на герба Остоя. Това е най-старото известно изображение на този герб и датира от около 1240 г.

Известни са следните средновековни печати, носещи герба Остоя:

печат от 1358 г. на Чцибор () – църковен декан (викарий) на Познан; печат от 1370 г. на Якуш Блоцишевски () – войвода на Лвов; печат от 1381 г. на Добеслав Кошицки () – подсудек (помощник-съдия) в областния съд на Краков; печат от 1402 г. на Шчибор от Сцибожица () – унгарски благородник от полски произход, член на клана Остоя и Драконовия орден, войвода на Трансилвания; печат от 1456 г. на Ян Кошицки () – съдия в областния съд на Краков; печат от 1466 г. на Шчибор Челмски Понецки () – положен върху Торунския мирен договор. Понецки е бил главен кралски наместник () във Великополша през 1457-1460 г., съдия в Познан през 1465 г., подкомор (съдия по поземлено-имуществени спорове) в Познан през 1454 г., кралски наместник на Малборкския окръг между 1458 и 1459 г. и дипломат, довел до сключването на Втория Торунския мирен договор през 1466 г. Най-старият съдебен протокол, отнасящ се до герба Остоя (), датира от 1388 г. Най-старото упоменаване на сродното име Мошчиц () е от 1402 г. В документ от 1420 г. отново се споменава гербоносител на Остоя. В документ от 1540 г. гербът е наречен Остойчиk ().

Гербът Остоя е блазониран и изобразен в книгата „Регалии и скъпоценности на краля и Полското кралство“ на полския историк Ян Длугош от 1450 г.

Еволюция на герба Първоначално гербът е съдържал кръст вместо меч, а нашлемникът – глава на дракон с дълга шия между две луни, вместо щраусови пера. Тези елементи са се променили значително в хода на историята. Единствените константни величини са останали цветът на полето и наличието на луни.

Гербът Остоя е записан в следните средновековни гербовници:

„Гелдренски гербовник“ (1370-1395 г.) – упоменат под надпис „hers tibor“, онасяйки се до Шчибор от Сцибожица (). „Беленвилски гербовник“ (1370-1390 г.) – упоменат под надпис „h scibort“, онасяйки се до Шчибор от Сцибожица (). „Гербовник Линцених“ (1400-1450 г.) – упоменат под надпис „hankalin“, вероятно във връзка с Ханек Хелмски () - кастелан на Хелм през 1432 г., както и под надпис „camstle“, вероятно във връзка с някой кастелан по него време от Клана Остоя, като, например, Николай Шарлейски от Сцибоже () – кастелан на Иновроцлав от 1438 г. и войвода на Бжешчкокуявското войводство между 1453 и 1457 г. „Бергсхамарски гербовник“ (1440 г.) – упоменат под надпис „hankalin“, вероятно във връзка с Ханек Хелмски () - кастелан на Хелм през 1432 г., както и под надписа „hers tibor“, онасяйки се до Шчибор от Сцибожица (). „Голям гербовник на рицарите от Ордена на Златното руно“ (1401-1500 г.) – упоменат под надпис „moszezyez“, отнасяйки се до Мошчиц от Мале Счиборзе и Хоцен () – кастелан на Шурани и Плавецкия замък (на руски език)(днешна Словакия), владетел на десетина малки селища. „Регалии и скъпоценности на краля и Полското кралство“ (1450 г.) – упоменаване под надписа Остоя с блазон и изображение. „Хроника на Констанцкия събор“ (1483 г.) – упоменат под надпис „graff stieborn von stieborn herr am wag“, отнасяйки се до Шчибор от Сцибожица () в качеството му на граф на Сцибожица и господар на поречието на река Вага (например на град Тренчин), както и под надписа „Scieber graff zu Sciebortz von plontzg und waiden in Sibenbürden“, отнасяйки се също до Шчибор от Сцибожица, но в качеството му на граф на Трансилвания. Във всички тия източници, гербът е изобразен с две луни на червено поле, обърнати една срещу друга и докосващи гърбовете си в средата. Във всички тях луните са златни на цвят, с изключение на гербовника на Ордена на Златното руно, в който те са нарисувани сребърни. Кръстът в повечето гореизброени гербовници е златен, с изключение на втората версия на „Бергсхамарски гербовник“, където е черен, и на гербовника на Ордена на Златното руно, в който той е сребърен на цвят.

В средновековната версия на герба между луните е изобразен островръх кръст патéКръст патé е наричан още лапчат или артилерийски кръст. (виж тук, например, описанието на кръста на Царски орден „Св. Александър“; страницата е посетена на 29.09.2022 г.), както е показано в почти всички гореизоброени гербовници, с изключение на „Гербовник Линцених“, в който кръстът е изобразен като латински кръст. В църквата „Св. Николай“ от XV век в град Бжежини е запазен каменен готически кръщелен купел, върху който три пъти е отсечен герба Остоя (също с латински кръст) и две дати – 1495 г. и 1508 г., както може да се види тук. За разлика от това, на друга кръщелна купел от 1492 г. в църквата „Успение на Пресвета Богородица и Свети Станислав“ в град Бодзентин, гербът е изобразен като гръцки кръст. Пак с латниски кръст е изобразен гербът върху надгробната плоча на Балтазар Бзовски (; зам.-управител на Яворов; носител на герба Остоя), датираща от 1574 г., в катедралата „Успение Богородично“ в Лвов. Без да се уточнява, какъв точно кръст се съдържа в герба Остоя, кръстът е упоменат в църковни досиета като Acta iudiciorum ecclesiasticorum dioecesum Gneznensis et Poznaniensis от 1441 г.Единствените средновековни изображения на герба с цветни наметки (в „Голям гербовник на рицарите от Ордена на Златното руно“ и „Бергсхамарски гербовник“) ги изобразяват доста необичайно – като черни, подплатени със златиста подплата.

Информация за средновековния нашлемник на герба предоставя Гелдренският гербовник – драконска глава с черна шия, разположена между две луни, бълваща огън. Изображението на нашлемника върху печата на Шчибор Челмски Понецки от 1466 г. е доста неясно, което кара Йозеф Шимански да чете животното като змия; на средновековния гербовник обаче ясно се вижда, че е дракон, бълващ огън.

През XVI век настъпва гореспоменатата промяна във външния вид на герба. Тя е резултат от небрежността на гравьорите от XVI век, които, без да познават по-ранните източници и правилата на хералдиката, са заменили островърхия кръст патé с меч. Подобно поведение е преобразило и няколко други герба, като например, гербовете Белина и Чевоя. Очевидно през XVI век не е бил известен и правилният нашлемник на герба, тъй като той е бил заменен с щраусови пера. Това е била често срещана практика, когато гравьорите не са знаели какъв нашлемник да поставят на герба, поради което в много полски гербове в нашлемника са изобразени три или пет щраусови пера.

Вината за замяната на кръста с меч е главно на полския историк и хералдик Бартош Папроцки – автор на „Гербове на полското рицарство“ и „Гнездо на добродетелта“ –, както и на Марчин Белски – автор на „Полска хроника“. Въпреки че Папроцки все още изобразява кръст върху рисунката на герба, в описанието той пише за меч. Същото важи и за други източници от XVI век, в които островръхият кръст патé е нарисуван така, че постепенно започва да прилича на меч – с все по-дълго и по-остро долно рамо, а останалите рамена наподобяват раменете на латински кръст.