Битката при Баница или Битката за Кирли дервент (, , Μάχη της στενωπού Κλειδίου) е част от битката за Гърция по време на Втората световна война. Провежда се между 11 и 12 април 1941 година, северно от град Суровичево (Аминдео), близо до северозападната граница на Кралство Гърция. Съюзниците губят сражението срещу силите на Нацистка Германия.
Прелюдия Германските войски нахлуват в Гърция и Югославия от България в първата седмица на април 1941 година. След разгрома на Югославия, левият фланг на гърци и британци по линията на Каракамен (Вермио) остава оголен. Новият британски план предполага, че британските части могат да спрат германските сили в югозападна Македония, докато немоторизираните гръцки пехотни части се изтеглят от Каракамен на Синяк (Синяцико) и не изградят нова защитна линия между Олимп и река Бистрица.Australian War Memorial (AWM), no date, "Battle of Vevi (Veve) 9 April 1941 – 12 April 1941" Downloaded 24 August 2006.Australian Department of Veterans' Affairs (DVA), 2001, "The roof is leaking: Vevi and Sotir 9–14 April 1941". Downloaded 9/10/06.
В утрото на 10 април германският XL танков корпус напредва от Битоля по долината на юг и превзема Лерин (Флорина) в Гърция. Бригадата Лайбщандарт СС Адолф Хитлер (СС-ЛАХ), ръководена от оберстгрупенфюрер Йозеф Дитрих и подкрепена от 9-а танкова дивизия, напредва допълнително на юг и завзема Баница (Веви) на 11 април. Германската 73-а пехотна дивизия, следвайки СС-ЛАХ, атакува на запад, за да разшири фронта на германския пробив. Спряна е след сражение с гръцката кавалерийска дивизия в прохода на Писодер.Το Τέλος Μιάς Εποποιίας, ΔΙΣ, Αθήναι 1959, σ. 23 – 26.
Сборна група от австралийци, британци, новозеландци и гърци, наречена Част на Маккей, е формирана набързо. Нейната задача, по думите на британския командир в Гърция генерал Хенри Мейтланд Уилсън, е да „спре блицкрига надолу по Леринската долина“.
Разположение на силите Съюзниците Кирли дервент, който свързва Баница на север и Церово (Клиди) на юг – е широк 100 – 500 m и е криволичещ полом със стръмни, скалисти и безлесни склонове, високи до 1000 m.DiggerHistory.info, no date, "Italian/German Invasion of Greece" Downloaded 10 October 2006.
През април 1941 година времето на върха на прохода е „много студено“, като дъждът преминава в снежни бури. Това възпрепятства способността на съюзническата пехота да спи, особено на австралийците и новозеландците – които са уморени след дълго и внезапно пътуване от Северна Африка и нямат опит или екипировка за зимни планински условия.
Частта на Маккей е разположена в два подсектора: гръцки сили около Церово, на 10 km източно от прохода, и сили на Британската империя в самия проход.accessed 14.4.2011
Частите на Британската империя, заели Кирли дервент, са австралийската 19-та пехотна бригада на бригаден генерал Джордж Алън Васи: 2/4-ти батальон (без една рота) и 2/8-ми батальон, допълнени от британския 9-ти батальон, Кралски стрелков корпус (известен също като 1-ви рейнджърски). Пехотата е подкрепена от части от новозеландския 27-и картетечен батальон, австралийския 2/1-ви противотанков полк, британския 2-ри полк, Кралската конна артилерия и други по-малки елементи от австралийски и британски артилерийски части. Щабът на Васи е разположен на значително разстояние, приблизително на 10 km южно от Церово.
Около прохода трите пехотни батальона на Васи са разпръснати по фронт с ширина 16 km: 2/8-и е на билото на изток от прохода, 1-ви рейнджърски полк е на северния склон от западната страна, а 2/4-ти е на запад от рейнджърите, на височината Голема глава (1001 m). Новозеландски картечници са разпределени сред пехотата. Австралийските и британски артилерийски части са концентрирани в самия проход.
Подсекторът Церово е покриван от гръцки сили на ниво бригада, предимно Додеканезкия полк (три батальона с общо 3500 души персонал), който е подсилен от гръцкия X граничен сектор (500 души персонал), три гръцки артилерийски батареи (една планинска, една полева и една противотанкова артилерийска батарея, оборудвана със 75-милиметрови полеви оръдия), една сапьорна (инженерна) рота и една картечна рота. Общата численост на гръцките сили – под командването на полковник Сергиос Аристотелис – е около 5000 души персонал и 15 оръдия.Το Τέλος Μιας Εποποιίας, ΔΙΣ, Αθήναι 1959, σ. 24. 3-ти батальон на Додеканезкия полк е разположен на десния фланг на частите на Британската империя, на височината Делински дол (1200 m), следван от 1-ви и 2-ри батальон на Додеканезкия полк и X граничен сектор в най-десния фланг. Две 75-милиметрови оръдия са разположени в противотанкова отбрана между 3-ти и 1-ви додеканезки батальон, контролиращи пътя, който преминава през село Церово.
Непосредствено на запад от частта на Маккей и покривайки левия му фланг, през хребета Мала река, са разположени 350 души от гръцкия 1-ви батальон на 88-ми полк от гръцката кавалерийска дивизия.
Германците Германските сили, специално определени за атаката срещу прохода Кирли дервент са 9-та танкова дивизия и СС-ЛАХ. По време на бързото настъпление през Южна Югославия, 9-та танкова дивизия сформира Авангардна част под командването на командира на 9-та моторизирана пехотна бригада оберст Вилхелм фон Апел, която премина в Гърция заедно с СС-ЛАХ. Атаката е предвидено да бъде подкрепена от от артилерия от XL корпус. Авангардната част на десния фланг се състои от следните части: щаб, 9-а мотопехотна бригада; 9-и разузнавателен батальон; 1-ви/11-и шутценбатальон; 2-ри/102-ри артилерийски батальон без 6-та батарея; една батарея, 86-и зенитно-ракетен батальон; една рота, 50-и танков батальон; една рота, 86-и танково-пионерски батальон.
От XL корпус 2/37-и батальон тежка артилерия с 12 150-милиметрови оръдия – заедно с батарея от 29-и наблюдателен батальон, имаха задачата да спират батареен огън.
СС-ЛАХ разполага батальоните си по следния начин: отдясно Бойна група Вит (включваща подсиления 1-ви батальон) трябва да атакува фронтално прохода, а отляво подсиления 3-ти батальон да атакува определената фокусна точка на битката, за да постигне пробив от Церово към Суровичево (Аминдео). 2-ри батальон без 7-а и 8-а роти, остава в Лерин като резерв, осигуряващ района от юг и запад. Разузнавателната група под командването на Курт Майер първоначално получва заповед да се свърже с 2-ра танкова дивизия край Воден (Едеса), но по-късно този план се променя и Разузнавателната група трябва да преследва съюзниците към Сотир (Сотирас), след като проходът бъде овладян. В подкрепа на Бойната група Вит 5-и батальон отделя 15 верижни самоходни артилерийски оръдия – шест щурмови оръдия Щурмгешюц III (75 mm) и и девет Панцерегер I (47 mm). Пионерският батальон на СС-ЛАХ трябва да стои зад Бойната група Вит в очакване на заповеди (тоест за разминиране и отстраняване на щети по пътя). Една лека гаубична батарея трябва да осигурява пряка подкрепа на 3-ти батальон, а тежка гаубична батарея – на Бойната група Вит. Артилерийският полк на СС-ЛАХ, без 88-mm си зенитна батарея трябва координира действията си с Бойната група Вит.
Щурмбанфюрер Фриц Вит ръководи Бойна група Вит, която е съставена от:
подсиленият 1-ви пехотен батальон на СС-ЛАХ; 1-ва, 2-ра, 3-та, 7-а и 8-а пехотна рота от 2-ри батальон на СС-ЛАХ; 4-та картечна рота от 2-ри батальон на СС-ЛАХ; два взвода с „леки пехотни оръжия“; взвод с „тежки пехотни оръжия“; три противотанкови взвода; два инженерни взвода; част с леки гаубици; взвод с 88-милиметрови зенитни артилерийски установки, и; няколко Щурмгешюц III и Панцерегер I, за които нито германците, нито съюзниците вярват, че ще могат да изкачат изключително скалистите склонове около прохода.
Разделителната линия между СС-ЛАХ и Авангардната група Апел е на около два километра западно от пътя Негочани-Баница-Церово и успоредно на него. Задачата ѝ е след атаката на СС-ЛАХ и овладяването на прохода да се придвижи от района на Негован (Фламбуро) към Айтос и Горно Върбени (Ксино Неро) в тила на частите, защитаващи прохода.Το Τέλος Μιας Εποποιίας, ΔΙΣ, Αθήναι 1959, σ. 23 – 24.
Битката Откриващи сражения На фронта срещу Додеканезкия полк в полунощ (10/11 април) германците се опитват да извършат разузнавателни патрули и да предприемат сондажни атаки срещу хълма Глава, но са отблъснати след двучасова битка. Германците повтарят тези действия в 14:00 часа срещу Делински дол, но също са отблъснати.
Вафен-СС не настъпват по фронта на Британската империя до следобеда на 11 април. Тогава те се сблъскват с австралийски артилерийски позиции на главния път; капитан Гордън Лейбърн Смит от 2/3-ти полеви полк по-късно коментира, че германският командир е изпратил: „С цялата си наглост... камиони по главния път... на около 3000 ярда [~2750 метра] от нашата пехота и продължиха да дебаркират. Отначало не можех да повярвам, че е враг, всичко беше толкова тихо и спокойно. После се осъзнах. Заповедите ми прелетяха над телта и първите снаряди профучаха във въздуха... Няколко яростни мига и хуните [подигравателен термин за германците] се върнаха, но пет камиона останаха на пътя като мълчаливи свидетели, че моят отряд може да стреля“. По-продължителни схватки стават при към позициите на 2/8-ми батальон. Те ставаха все по-агресивни с настъпването на нощта, но австралийците, макар и изтощени от дългия поход до позицията и ужасно студеното време, успяват да ги отблъснат.
До сутринта на 12 април по склоновете на хълмовете пада пресен сняг с дебелина над 30 cm. До зазоряване много от австралийците и новозеландците, разположени в хълмовете, страдат от измръзване и не могли да боравят ефективно с оръжията си. Въпреки това, вече са били издадени заповеди за организирано оттегляне към линията Бистрица, което да започне още същата вечер.
Основно германско настъпление В 08:30 часа на 12 април (09:00 според един немски източник) започва основната германска атака. Без артилерийска подготовка 1-ва рота на СС-ЛАХ, действаща като авангард на Бойната група Вит на левия ѝ фланг, атакува ключовия хълм 997, който е зает от рота от 2/8-и батальон под командването на капитан Бил Робъртсън. След ожесточен близък бой до 11:00 германците превземат хълма, като прегазват австралийски взвод, от който оцеляват само шестима. В 12:30 ротата на 7-а рота на Бойната група Вит разширява атаката към хълм 917, който превзема след силна съпротива до 14:00. Хълмът е защитаван от австралийска рота под командването на капитан Кумбс в най-лявата част на сектора на 2/8-и, близо до граничната точка с 1-ви рейнджърски полк.
Според официалната австралийска история в 11:00 часа 1-ви рейнджърски полк – вероятно вярвайки, че 2/8-и полк се оттегля – започва да се оттегля. Това отваря прохода за германците, създавайки пролука между 2/4-и и 2/8-и батальон, прекъсва комуникациите между Васи и 2/8-и полк и оставя австралийските противотанкови оръдия без пехотна защита. На запад от бойното поле гръцката 21-ва пехотна бригада съобщава в 12:00 чса, че е загубила връзка с австралийския 2/4-ти батальон. В 13:00 часа Додеканезкият полк съобщава, че австралийците от 2/8-и батальон се оттеглят, въпреки че самият полк все още не е получил такава заповед. Двете роти на 2/8-и батальон на западния фланг (на Кумбс и на Робъртсън) са принудени да се оттеглят нагоре по склоновете.
Но според австралийския историк Гавин Лонг: „В 14:00 ч. (...) подполковник Мичъл от 2/8-и (...) нарежда контраатака, която възвръща някои жизненоважни територии на върха на хребета (...) След шест часа периодични боеве в прохода и по склоновете на изток 2/8-и все още държи хълмовете, въпреки че левият им фланг е разбит; рейнджърите обаче се събират по пътя на около две мили в тила, но пет от шестте поддържащи оръдия на 2/1-ви противотанков полк са оставени без защита и изоставени. Така хребета, държан от 2/8-и, образува дълбока издатина на фронта“.