Българското овчарско куче (на английски: Bulgarian Shepherd Dog) е порода едри кучета пазачи, развъждана в България за охрана на стада от селскостопански животни и имущество.
Според развъдчика Стефан Попов породата е издръжлива на тежки климатични условия, безводие и оскъдна храна и показва силна привързаност към стадото и стопанина си.Българското овчарско куче – с най-древен произход, AGRO TV, интервю със Стефан Попов.
Българското овчарско куче не фигурира в номенклатурата на Международната федерация по кинология (FCI).
История на породата
Според стандарта на Националната организация за Българско овчарско куче (НОБОК) породата е автохтонна и формирането ѝ е свързано с българските пастирски общности. В документа се посочва, че активната работа по нейното съхраняване и популяризиране започва в края на 80-те и началото на 90-те години на XX век.
Книгата на Иван Бъчваров и Пламен Митрев представя българското овчарско куче като древен автохтонен тип, чието формиране е свързано с пастирските общности на Балканите.Иван Бъчваров, Пламен Митрев. „Българското овчарско куче“. Пловдив: Кинология, 2013.
Връзка с Каракачанското куче
Бъчваров и Митрев разглеждат българското овчарско и каракачанското куче като произлезли от обща историческа популация и определят спора между двете наименования като предимно терминологичен.
Друга позиция застъпват Маринов и съавтори в изследване на митохондриалната ДНК от 2018 г. Те разглеждат българското овчарско куче като по-нова порода, създадена на основата на каракачанското куче с участие и на други породи. В изследваната извадка от 14 български овчарски и 37 каракачански кучета двете популации споделят някои митохондриални подхаплогрупи, но при българското овчарско куче са установени и подхаплогрупи, характерни за централноазиатски кучета. Изследването обхваща само наследяваната по майчина линия митохондриална ДНК и не установява само по себе си целия породен произход.
Съвременно състояние на породата
Организационна структура и ролята на БНФК
Българската национална федерация по кинология (БНФК) е договорният партньор на Международната федерация по кинология за България. Съгласно процедурата на FCI заявление за международно признаване на нова порода се подава от свързаната с федерацията национална киноложка организация в страната на произход.
Селекция и развъждане
Стандартизация: БНФК и НОБОК публикуват собствени стандарти, които се различават в някои изисквания, сред които минималната дължина на козината и допустимите окраски. Работни качества: Във видео на НОБОК се посочва, че кучета от породата продължават да изпълняват традиционното си предназначение при стада, отглеждани по традиционен начин.
Генетични изследвания Изследването на Маринов и съавтори от 2018 г. сравнява митохондриалната ДНК на 14 български овчарски и 37 каракачански кучета. Авторите установяват споделени подхаплогрупи, както и централноазиатски подхаплогрупи при българското овчарско куче.
Според доклад на лаборатория „Проген“ през 2012 г. са генотипирани 150 кучета по 19 маркера съгласно изискванията на Международното дружество по генетика на животните (ISAG), без резултатите да бъдат сравнени с характеристики на сродни породи.Доклад на лаборатория „Проген“ по проект „Генотипиране на българското овчарско куче“.
Поведение и предназначение на породата
Според Бъчваров и Митрев българското овчарско куче има силно изразен териториален инстинкт и е предназначено за охрана на стада и имущество; при правилно възпитание и социализация може да бъде и куче компаньон.
Стандартът на НОБОК описва породата като смела, уравновесена, издръжлива и недоверчива към непознати, използвана за охрана на добитък и имоти.
Отглеждане Като начин на отглеждане БОК не се отличава по нищо от другите едри породи кучета, изисква повече внимание към храненето, движението и натоварването по време на растежа. БОК е непретенциозно, издръжливо и добре приспособено към драстични промени в климата – порода, подходяща за отглеждане на открито, която се чувства най-добре на балкона или двор, но в последните 20 години все по-често може да се срещне и в ролята на домашен любимец, изложбен експонат, охранител на имуществото и на семейството в апартамент.
Трябва да се има предвид, че БОК притежават твърд, доминантен характер и по тази причина кучетата от породата трябва да се възпитават от малки и се нуждаят от опитен стопанин, особено когато бъдат взети за съжителство в апартаментски условия, където постоянно се осъществява взаимодействие между тях и хората.
Повечето кученца БОК от малки проявяват типичен инстинкт да закрилят и пазят хората, съвместно с които живеят.
Стандарт на породата
Външен вид и морфология
Според стандарта на НОБОК българското овчарско куче се отличава с груб и здрав конституционен тип.
Глава и муцуна: Главата е масивна и пропорционална, с широк череп и плавен преход (стоп) към муцуната. Носната гъба е с тъмна пигментация (черна или кафява при червеникавите екземпляри). Челюстите разполагат с пълен брой от 42 зъба, като захапката е ножицовидна или клещовидна.
Очи и уши: Очите са малки, бадемовидни или овални, предимно в кафяв цвят. Ушите са триъгълни, средни по размер и висящи.
Тяло и крайници: Шията е мощна, а гръдният кош – широк и дълбок. Гърбът е прав, а опашката е дебела в основата и при възбуда се извива над гръбната линия. Крайниците са прави, успоредни и мускулести, като често се срещат допълнителни пръсти (заперци) на задните крака.
Окраска: Окраската бива двуцветна (петна от бяло и тъмно) или трицветна (с добавени жълтеникави подпали).
Недостатъци и пороци: Отклоненията от стандартните пропорции (като тесни челюсти, слаб гръден кош или изкривени крайници) се считат за недостатъци. Като тежки пороци се определят нестандартната окраска, сините очи, прекомерно изразената обратна захапка, липсата на повече от един зъб, страхливостта и крипторхизмът.
Източници
Категория:Молоси Категория:Овчарски кучета Категория:Български породи кучета