Бельоу Ууд (Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н., ) е лек самолетоносач на ВМС на САЩ от времето на Втората световна война тип „Индипендънс“. През 1953 г. е предаден във ВМС на Франция. Заложен е като лек крайцер от типа „Кливланд“ през 1941 г., достроен като самолетоносач в периода 1942 – 1943 г.

Заложен е с името USS New Haven (CL-76). Прекласифициран и преименуван на Belleau Wood (CV-24) на 16 февруари 1942 г. Спуснат на вода на 6 декември 1942 г. в корабостроителницата New York Shipbuilding Corporation в Камдън, Ню Джърси. Кръстен от мисис Томас Холкомб, вдовицата на коменданта на Корпуса на морската пехота на САЩ. Влиза в строй на 31 март 1943 г., командир на кораба – кептън (капитан 1-ви ранг) Прайд ().

История на службата Втора световна война Активно се използва от края на 1943 г. в боевете в Тихия океан в хода на Втората световна война, като взема участие в много важни сражения.

След кратък тренировъчен поход Belleau Wood влиза в състава на Тихоокеанския флот. Пристига в Пърл Харбър на 26 юли 1943 г. Поддържа окупацията на остров Бейкър на 1 септември. Взема участие в нападенията над Тарауа (18 септември) и атола Уейк (5 − 6 октомври). След това се присъединява към 50-то съединение (TF 50) за нахлуването на островите Гилбърт (19 ноември − 4 декември 1943).

От 29 януари до 3 февруари 1944 г., в състава на TF 58, участва в превземането на атола Куаджалин и островите Маджуро, от Маршаловите острови. След това участва в нападението над островите Трук (16 – 17 февруари); над остров Сайпан, Тиниан, Рота, Гуам (21 – 22 февруари); над Палау, Яп, Улити, Волеаи (30 март – 1 април). След това е задействан в нападенията над островите Савар и Вакде в поддръжка на десанта в Холандия, Нова Гвинея (22 – 24 април); над Трук, Сатаван, Понапе (29 април – 1 май). Поддържа превземането на о. Сайпан (11 – 24 юни), включая нападения над островите Бонин (15 – 16 юни), и още веднъж на 24 юни.

На 19 − 20 юни 1944 г. участва в сражението при Марианските острови, по време на което торпедоносците на Belleau Wood потопяват японския самолетоносач „Хийо“.

От 29 юни до 31 юли 1944 г. преминава следпоходен ремонт в Пърл Харбър. Отново се присъединява към TF 58 на последния стадии от окупацията на о. Гуам (2 – 10 август). След това, вече в състава на TF 38, осъществява авиационна поддръжка при превземането на островите Палау (6 септември – 14 октомври); нападенията над Филипините (9 – 24 септември); поддържа десанта на о. Моротаи 15 септември; нападението над Окинава на 10 октомври; над северен Лусон и Формоза (11 – 14 октомври); ударите по о. Лусон на 15 и 17 – 19 октомври и участва в боя при нос Енгано (24 – 26 октомври).

На 30 октомври 1944 г., при патрулиране източно от о. Лейте, получава сериозни повреди от свален от него камикадзе. Самолетът, пробивайки полетната палуба при кърмата, се взривява в хангара. В резултат на пожар става взрив на боеприпаси. Загиват или изчезват без вест 92 душиBelleau Wood: Dictionary of American Naval Fighting Ships.

След временен ремонт на Улити от 2 до 11 ноември Belleau Wood преминава в Хънтърс Пойнт, Калифорния (пристига на 29 ноември), и влиза в дълговременен ремонт и модернизация. Отплава от Сан Франциско на 20 януари 1945 г. и се присъединява към TF 58 на 7 февруари на Улити.

От 15 февруари до 4 март участва в нападенията над островите Хоншу и Нансей Сото, а също поддържа десанта на о. Иво Джима. Освен това взема участие в ударите по Япония на 5-ти флот (17 март – 26 май), след това на 3-ти флот (27 май – 11 юни). Вземайки на 13 юни – 1 юли на нова авиогрупа в Лейте, отново се присъединява към 3-ти флот за финалните нападения над Япония (10 юли – 15 август).

На 2 септември присъства при церемонията по капитулацията в Токийския залив. Неговите самолети участват във въздушния парад. Намира се в японски води до 13 октомври. Пристига в Пърл Харбър на 28 октомври. След три отплава за Сан Диего, имайки на борда си 1248 военнослужещи, завръщащи се в родината. Продължава участието си в операцията „Килим-самолет“ до 31 януари 1946 г., изпълнявайки рейсове между Сан Диего и островите Сайпан и Гуам.

За службата си през Втората свевтовна война Belleau Wood е награден с благодарност на президента () и получава 12 бойни звезди.

В течение на 1946 г. преминава деактивация, при това сменява няколко корабостроителници около Сан Франциско. Изваден е в резерва на 13 януари 1947 г. в авиобазата на флота в Аламида.

Следвоенни години През 1953 г. е предаден под наем на Франция според съглашението MDAP, с опция за откупуване след 5 години. Влиза в състава на ВМС на Франция с името „Буа Белло“ () и бордов номер R 97.

След войната Франция се стреми да възстанови своето положение на колониална империя. Резултат от това става продължителния конфликт в Индокитай, в който значителна роля играе флотът. Малките стражеви кораби патрулират реките, а при бреговете са разгърнати самолетоносачите, в т.ч. Bois Belleau и LafayetteConvay,… 1947−1995, p. 95−96..

Придобиването на тези два кораба на дългосрочна аренда в значителна степен е обусловено от необходимостта от постоянно присъствие на самолетоносачи в Индокитай. Освен това те дават възможност да се използват по-ефективни палубни самолети: Hellcat, Helldiver, Corsair, Avenger вместо Seafire и Dauntless. Благодарение на тях бившият ескортен самолетоносач Dixmude е преведен в подсигуряваща роля.

През април 1954 г. Bois Belleau напуска Тулон и се насочва към Индокитай, за да подмени Arromanches. На 20 май пристига в залива Ха Лонг. На 21 юли 1954 г. в Женева е подписан мир с Виетмин, след което корабът поема обратно. През 1954 г. преминава модернизация с поставянето на втори парен катапулт и решетъчна мачта пред втората двойка комини, за новия радар за откриване на въздушни цели DRBV 22A.

След няколко фалстарта френската програма за строителство на нови кораби, в т.ч. самолетоносачи започва. Купените или арендуваните от съюзниците единици дават на Marine Nationale необходимата за това глътка въздух. Вече и те започват да излизат от активния състав. Още един тласък за това става започнатата през 1959 г. преориентация на отбранителната политика към самостоятельност, оттеглянето от Северна Африка и Югоизточна Азия и излизането от военната организация на НАТО. През 1960 г. Bois Belleau се използва като авиотранспорт между Франция и САЩ, след което е върнат на САЩ, и през същата година е продаден за скрапConvay,… 1947−1995, p. 102..

Коментари

Източници

Литература

Външни препратки INDEPENDENCE light aircraft carriers (1943) Belleau Wood: Dictionary of American Naval Fighting Ships (DAFNS) USS BELLEAU WOOD(CV-24)(later CVL-24) USS Belleau Wood (CVL-24, originally CV-24), 1943 – 1960 USS Belleau Wood (CVL 24) USS BELLEAU WOOD CV 24 PA Bois Belleau R97 (USS Belleau Wood in the French Navy) Air Group 31 (CAG-31) was the last carrier air group to serve aboard USS Belleau Wood USS Belleau Wood at Nine Sisters Light Carrier Historical Documentary Project

Вижте също Самолетоносачи тип „Индипендънс“ Списък на самолетоносачите на САЩ

Б