Мигел Биса Фернандес-Паласиос () е испански адмирал, известен най-вече с това, че е командир на испанския републикански флот по време на Гражданската война в Испания. Умира в изгнание в Марсилия през 1963 г.

Често е наричан адмирал, поради високопоставената си роля, но има източници, които твърдят, че никога не се е издигал над ранга на капитан.Javier García Fernández (coord.), 25 militares de la República; "El Ejército Popular de la República y sus mandos profesionales", Ed. Ministerio de Defensa, Madrid 2011

Биография Биса е роден в богато семейство на собственици на фабрики в Севиля. През 1915 г. Биса постъпва във Военноморската академия в Сан Фернандо. До 1932 г. той достига чин лейтенант командир на испанския републикански флот. Четири години по-късно, когато започва Гражданската война в Испания командва военния влекач Cíclope (RA-1)Remolcador de Altura Cíclope, RA-1 и отказва да се присъедини към профашисткия преврат от юли 1936 г., оставайки верен на републиката. Брат му Франсиско, командир на Испанската републиканска армия се присъединява към бунтовническата фракция след преврата и е убит на фронта близо до Мадрид в началото на Гражданската война.

Гражданска война В началото на август 1936 г. Биса участва в блокадата на Гибралтарския пролив като командир на лекия крайцер „Либертад“.Almirante Buiza, Forum "El Gran capitán" По-късно през същия месец участва в битката при Майорка в подкрепа на неуспешната републиканска десантна операция в Порто Кристо.

На 2 септември е назначен за генерален капитан на републиканския флот от Индалесио Прието, министър на флота и въздухоплаването (Ministro de Marina y Aire), като същевременно запазва командването на „Либертад“. Биса е на 38 години по това време. В тежката реорганизация на испанските републикански въоръжени сили след преврата от 1936 г. Прието премахва „корабните комитети“ на флота и се опитва да създаде структура, която да наложи отново дисциплината след като по-голямата част от висшите командири преминават към бунтовниците.

След разочароващото поражение на испанския републикански флот на 27 септември 1938 г. в битката при нос Шершел, когато поредица от тактически грешки от страна на републиканското командване води до загубата на два товарни кораба, Биса е освободен от задълженията си като командир на флота и заменен от капитан Луис Гонсалес де Убиета, който е повишен в адмирал. Президентът Мануел Асаня признава в мемоарите си разочарованието си от нерешителността на командващия испанския републикански флот, въпреки че разполага с по-голям брой кораби.Manuel Azaña, Diarios de Azaña, Vol. IV, p. 620 След като е понижен, Биса е местен от една длъжност на друга, като инспектор на военноморски бази, началник на щаба на флотаDiario Oficial de la República, núm. 860, 26 de diciembre de 1937 и след това също второстепенни длъжности като директор на военноморския персонал, докато не е възстановен на генерален капитан на републиканската Армада през февруари 1939 г.Diario oficial de la República, núm. 22, 22 de enero de 1939

Малко след това на 5 март 1939 г., полковникът от испанската републиканска армия Сехисмундо Касадо предприема антикомунистически преврат и провъзгласява Съвет за национална отбрана (Consejo Nacional de Defensa) за да търси примирие с бунтовниците и да сложи край на братоубийствената война, мярка, която Биса подкрепя. В същия ден националистическата авиация бомбардира пристанището на Картахена, главната база на републиканския флот, потапяйки разрушителя „Sanchez Barcaiztegui“.Juliá, Santos; Casanova, Julían; Solé i Sabaté, Josep Maria, Villarroya, Joan; and Moreno, Francisco. Víctimas de la guerra civil. 2006. Ediciones Temas de Hoy. Madrid. p.266 След бомбардировките и размириците в града, където се води бунт между противници и поддръжници на продължаването на гражданската война,Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. p.391 Биса решава да евакуира морските части на републиканската флота. Веднага щом пада нощта, най-малко три крайцера, осем разрушителя и две подводници напускат пристанището на Картахена.

Флотът поема курс на изток, воден от Биса на борда на крайцера „Мигел де Сервантес“ и достига водите на Френски Алжир. Край Оран Биса иска разрешение да хвърли котва, но военноморските власти на Френски Алжир не му позволяват да отведе испанските републикански кораби в основната им база. Те го насочват към Бизерта във френския протекторат Тунис, където флотата пристига на 7 март. Малко след хвърлянето на котва, флотът е конфискуван от френските власти.Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p.877 С изключение на няколко членове на екипажа, които са поставени под охрана на корабите, испанските републикански моряци и техните офицери са интернирани в концентрационен лагер в изоставена фосфатна мина. Биса отказва каквото и да е специално отношение и иска да бъде интерниран заедно с другите моряци.Almirante Valdés (VS o AV)

Изгнание

През май 1939 г. след като испанската република вече е загубила гражданската война, Биса моли френското правителство за разрешение да се присъедини към Френския чуждестранен легион (Légion étrangère), където е приет като чуждестранен офицер с чин капитан.Serapio Iniesta, Flon Flon. Los Republicanos Españoles en la Legion Extrangera Francesa, Ed. Bruguera, Barcelona 1972. В навечерието на Втората световна война Биса е повишен в командир, но в средата на 1940 г. подава оставка след Второто примирие в Компиен между Нацистка Германия и Третата френска република. Някои източници обаче твърдят, че той е бил принуден да напусне Френския чуждестранен легион от новите власти на Вишистка Франция, поради антифашисткото му минало.Joaquín Mañes Postigo, Españoles en la Legión Extranjera francesa, Col. Historia Inédita (2009),

Биса се установява в Оран, където работи като счетоводител в хотел.Evelyn Mesquida, La Nueve, 24 août 1944. Ces républicains espagnols qui ont libéré Paris, Paris, Le Cherche-Midi, 2011, collection « Documents ». , p. 308 През 1947 г. той е вербуван от Зеев Хадари, един от представителите във Франция на Hamossad Le'aliyah Bet, клонът на Хагана в британския мандат на Палестина, който улеснява еврейската имиграция в Палестина в нарушение на британските ограничения.Zeev Hadari, Second Exodus: The Full Story of Jewish Illegal Immigration to Palestine 1945–1948, Valentine Mitchell, London (1991),

Под името "Moshé Blum", Биса става командир на търговския кораб „Geula“, бившия USS „Paducah“. На 2 октомври 1947 г. корабът е заловен, докато се опитва да разбие британската блокада и да докара еврейски бежанци в Палестина. Биса е арестуван от британските власти и интерниран в концентрационен лагер близо до Хайфа.Murray S. Greenfield and Joseph M. Hochstein, The Jews' Secret Fleet: The Untold Story of North American Volunteers who Smashed the British Blockade, Gefen Publishing House (2010),

След като връща свободата си, Биса се заминава за Оран. През 1962 г., след Евианските споразумения и независимостта на Алжир, той се присъединява към изселването на Пие ноар и отива във Франция като бежанец.

Умира в изгнание в Марсилия на 23 юни 1963 г., едва година след пристигането си от Алжир без да може да се завърне в Севиля, родният си град. Той е погребан на гробището в Йер в департамент Вар. По-малко от два месеца след смъртта на Биса неговата вдовица публикува кратък некролог в испанския вестник ABC.Moshé Blum

Източници

Литература Graham, Helen. The Spanish Civil War. Oxford University Press. 2005. Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931-1939. Princeton. Princeton University Press. 1967. Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, revolution & revenge. Harper Perennial. London. 2006. Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2003.

Категория:Испански военни дейци Категория:Испански адмирали Категория:Испански изгнаници Категория:Личности от Гражданската война в Испания (републиканци) Категория:Затворници Категория:Родени в Севиля Категория:Починали в Марсилия