Екто̀р-Анрѝ Мало̀ () (известен като Ектор Мало, издаван в България и като Хектор Мало) (20 май 1830 – 17 юли 1907) е френски писател, известен с романа си „Без дом“.
Биография Ектор Мало е роден на 20 май 1830 г. в Ла Буй, близо до Руан, в семейство на нотариус. Учи право в Руан и Париж, но избира за своя професия журналистиката. По-късно негова страст става литературата. Работил е като театрален критик за „Lloyd Francais“ и като литературен критик за „L'Opinion Nationale“.
Първата му книга, публикувана през 1859 г., е „Les Amants“. Общо Мало написва над 70 книги. Най-известната му книга е „Sans Famille“ (Без дом) от 1878 г., която разказва за приключенията по пътищата на Франция на сирачето Реми, което на 8-годишна възраст е продадено на уличния музикант Виталис. „Без дом“ придобива славата на детска книга, въпреки че първоначално не е замислена като такава.
През 1895 г. той обявява оттеглянето си от художествената литература, но през 1896 г. се връща към творчеството с равносметката на своя литературен живот „Le Roman de mes Romans“ (Романът на моите романи).
Произведения Victimes d'Amour (трилогия) Les Amants (1859) Les Epoux (1865) Les Enfants (1869) Les Amours de Jacques (1860) Un beau-frère (1869) Une belle-mère (1869) Romain Kalbris (1869)Малкият моряк, изд. „Т. Ф. Чипев“ (1934, 1947), прев. А. СимеоновМалкият моряк, изд. „Държавно издателство - Варна“ (1969), изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1980), ИК „Пан“, София (2012), прев. Пенка Петрова, Драгомир Петров Une Bonne affaire (1870) Mme Obernin (1870) Souvenirs d'un Blessé (1872/Suzanne, Miss Clifton) Un Curé de Province (1872) Un Miracle (1872) Un Mariage sous le second empire (1873) La Belle Madame Donis (1873) Clotilde Martory (1873) Une belle-mère (1874) Le Mariage de Juliette (1874) Le Mari de Charlotte (1874) La Fille de la Comédienne (1875) L'Héritage d'Arthur (1875) L'Auberge du Monde Le Colonel Chamberlain (1875) La marquise de Lucilière (1875) Ida et Carmélita (1876) Thérèse (1876) Les Batailles du Mariage Un Bon Jeune Homme (1877) Comte du Pape (1877) Marié par les Prêtres (1877) Cara (1878)
Sans Famille (1878)* Sans Famille (1878)Без дом (ч. 1 и 2), изд.: ИК „Хемус“, София (1920 – 1921, 1942, 1946), изд. „Доверие“ (1928), прев. Мара МихайловаБез дом, изд.: „Народна младеж“, София (1956, 1971, 1976, 1988), изд. „Ивета“ (1992), изд.: ИК „Пан“, София (1996, 1998), прев. Йордан ПавловБез дом, изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (2006), прев. Анета Тошева, Венера АтанасоваБез дом, изд.: ИК „Труд“, София (2007), прев. Гергана Соколова Le Docteur Claude (1879) La Bohême Tapageuse Raphaëlle (1880) La Duchesse d'Arvernes (1880) Corysandre (1880) Une Feme d'Argent (1881) Pompon (1881) Séduction (1881) Les Millions Honteux (1882) La Petite Sœur (1882) Paulette (1883) Les Besoigneux (1883) Marichette (1884) Micheline (1884) Le Sang Bleu (1885) Le Lieutenant Bonnet (1885) Baccara (1886) Zyte (1886) Vices Français (1887) Ghislaine (1887) Conscience (1888) Mondaine (1888) Justice (1889) Mariage Riche (1889), сборник с новели: Mariage Riche Vire de Bord L'Ombre Une Peur Sous le Suaire Le Magot Le Café Adèle Mère (1890) Anie (1891) Complices (1893) En Famille (1983)Изпитанията на малката Пиерета, изд. „Т. Ф. Чипев“ (1937), изд.: ИК „Пан“, София (2008), прев. Веселина ПекареваМалката Пиерета, изд.: ИК „Прозорец“, София (1992), прев. Веселина Пекарева Amours de Jeune (1894) Amours de Vieux (1894) Un Nom (1895) Le Roman de mes Romans (1896) Pages choisies (1898)
За него Edmond Spalikowski, Hector Malot et La Bouille, 1931. Agnès Thomas-Maleville, Promenades en Normandie avec un guide nommé Hector Malot, éd. Charles Corlet, Condé-sur-Noireau, 1994. Agnès Thomas-Maleville, Hector Malot, l'écrivain au grand cœur'', éd. du Rocher, 2000.
Външни препратки
Категория:Френски романисти Категория:Френски детски писатели Категория:Реализъм Категория:Възпитаници на Парижкия университет Категория:Нормандци