Радунища (, Криовриси, до 1927 година Ραδούνιστα, Радуниста) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 700 m надморска височина, на 10 km западно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 km от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики).
История Етимология Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име Радун.
В Османската империя В края на XIX век Радунища е малко чисто българско село в Османската империя. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Рудонище (Rudonischté), като жителите му са турскоговорещи.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Радунища (Radounischta) е посочено като село в каза Джумали с 30 домакинства и 80 жители българи. В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Радунища като българско село.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Радунища има 91 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радунища е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 15 къщи.
В началото на XX век цялото село Радунища е под върховенството на Българската екзархия.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Радониси (Ραντονήση), Кайлярска каза, живеят 75 българи схизматици.
По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи екзархисти и функционира българско училище.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Част от българското население се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Радунища (Радуништа) има 6 къщи славяни християни. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война в Радунища са заселени 121 души гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година Радунища е прекръстено на Криовриси. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 34 семейства и 134 жители бежанци.
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Радунища живеят 15 семейства „чуждогласни българофонски“ и 30 „бежански“ от Мала Азия.
Според Тодор Симовски потомците на местното население са половината от жителите, а другата половина са потомци на бежанци.
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и тютюн.
Външни препратки История на Радунища История на Радунища
Бележки
Категория:Села в дем Еордея