Пуделът е умно и жизнерадостно куче, много податливо на обучение. В днешни дни пуделите са най-популярни като домашни любимци и в цирка.
Пуделите се славят като елегантни на външен вид и любопитни по характер. Верни са на стопаните си, обичат децата, приспособяват се лесно.
Произход Произходът на породата е спорен. Според МФК тя е с френски произход и е селектирана от представители на породата „Барбет". Според някои учени породата е с немски произход, като предците ѝ са различни европейски апортиращи кучета.
Разновидности Има четири вида пудел – голям, среден, малък и „играчка“, някои кинолози обаче не признават средния вариант като отделна разновидност.
Типичните цветове на пудела са бял, кайсиев, сив и черен – без петна.
Особености Козината на пудела е гъста и ситно къдрава.
Прочути пудели
Мефистофел се явява на Фауст в образа на пудел и това не е случайно: през Средновековието пуделският ум и неподправеното му циркаджийство дори му навлекли вниманието на Светата Инквизиция.
През 1787 г. Бетховен написал „Елегия“ в памет на починалия си пудел.
В Наполеоновата армия пуделът се зачислявал като задължителна част от войсковото снаряжение на полка. Използвали се дребни кучета, които, носени в специални чанти, били пускани да пренасят информация до щаба при нужда от лекар или подкрепления.
Най-прочутото военно куче се казва Мусташ – голям черен пудел, който се „сражавал“ в няколко полка от войските на Наполеон. До днес името му е вписано в почетния списък на бойците от гренадирския полк, които той спасил, като ги предупредил за засада на австрийците. След това геройство, името му станало нарицателно за храброст и било голяма гордост да те нарекат „Мусташ“.
За пудели са писали Хайне, Стайнбек и други.
Като човек, прекарал целия си живот в компанията на пудели, Шопенхауер е първият гражданин на западната цивилизация, заговорил за права на животните. Към края на живота му го смятали за луд, защото говорел с пудела си Буч като с човек и дори му се сърдел, че не го разбира.
Прочути собственици на пудели са и: император Александър Втори, композиторът Джузепе Верди, Робеспиер, Мария Калас, мадам Помпадур, Уинстън Чърчил, Томас Ман, Жорж Санд, Мария Антоанета, Мая Плисецка.
Имена
Освен немското Pudel (идващо от puddeln, значещо „шляпам във вода”), английското Poodle и вариантите на същата дума из повечето останали езици, пуделът има и няколко различни названия. На италиански е Barbone (от barba, значещо „брада“), на френски е Caniche, Chien Canne (значещо „куче за патици“) или Caniche de Grande Taille; на финландски е villakoira (букв. „вълнесто куче“) или puudeli (от немското наименование).
Идиоми с „пудел“ На немски език В немския език съществуват много фрази, споменаващи породата, защото според някои тя произлиза от Германия.
Немска фраза Буквален превод Български еквивалент pudelnass мокър като пудел „мокър до кости“ sich pudelwohl fühlen чувствам се като пудел „чувствам се приятно/комфортно“ pudelnackt гол като пудел „гол като пушка“ aufpudeln прави се на пудел „кипри се“, „напряга се“pudelnärrischнелеп като пуделнещо нелепо/странно, но и сладко/мило
На български език В българския породата не е от най-използваните в идиоми.
„пудел“ – човек с много къдрава коса; „пудели“ – косми под мишницата.
Обяснителни бележки
Източници
Външни препратки Задълбочена история на породата Киноложки клуб на породата в България
Категория:Френски породи кучета