Ангел Михайлов Игов е български писател, литературен критик, преводач и културен журналист.

Биография Роден е на 3 юли 1981 г. е София. През 2004 – 2005 г. води предаването „Всяка събота“ по радио „NET“. Постоянен наблюдател за книги на в. „Култура“ (2006 – 2008) и на телевизионното предаване на TV7 „5 по Рихтер“ (2005 – 2009).

Преподавател в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Главен асистент от 2012 г. Доцент от 2024 г.

Един от създателите на инициативата „Литурне“ (2005). Член на журито на Конкурса за български роман на годината „ВИК“ (2007)Жури 2007 , сайт на Награда Вик, февруари 2007, на Националната награда „Иван Николов“ (2009)Илко Димитров е новият носител на наградата Иван Николов 2009, сайт на издателство Жанет-45., на Националната литературна награда „Елиас Канети“ (2013) и на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2016 г.„Славейкова награда 2016“, сайт на Община Трявна, 5 юни 2016 г..

Член на редколегията на списание „Granta България“.

Превежда проза и поезия от английски език. Член на Съюза на преводачите в България.

Поддържа блоговете „Анапест“ и „Ruritania Press“.

Семейство Ангел Игов произхожда от семейство на общественици и интелектуалци. Негов баща е философът Михаил Игов, ст.н.с. към Института по философски науки към БАН, а известният литературен критик Светлозар Игов е негов чичо.

Негов дядо по майчина линия е известният български икономист акад. Евгени Матеев.

Съпругата му гл. ас. д-р Боряна Ангелова-Игова е преподавател по философия в НСА. Имат син Боян, роден през 2012 г.

Творчество Автор е на романите „Кратка повест за срама“ (2011), „Кротките“ (2015) и „Фини прахови частици“ (2017), както на два сборника с разкази: „Срещи на пътя“ (2002) и „К.“ (2006). Негови разкази са превеждани на английски, френски, унгарски, сръбски, хърватски и словенски език. Публикува във вестниците „Култура“, „Литературен вестник“ и „Сега“, в приложението „Капитал Light“, в списанията „Алтера“ и „Следва“ и др.

Награди Носител е на няколко награди: Голямата награда в категория „Проза“ от националния преглед-конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ за „Срещи на пътя“ (2003), наградата „Рашко Сугарев“ за разказа „Всичко“ (2002), наградата „Боян Пенев“ за литературна критика (2005) и др. Сборникът „К.“ е номиниран за наградата „Елиас Канети“ (2006). Романът „Кратка повест за срама“ заедно с романа на Захари Карабашлиев „18 % сиво“ печели конкурса на фондация „Елизабет Костова“ за превод на английски език и публикация в американското издателство „Open Letter“. Романът „Кротките“ е номиниран за наградата „Хеликон“.„Есенни номинации 2015“, сайт на наградата „Хеликон“.

Като преводач е четирикратно номиниран за годишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“ (2008„Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2008 , сайт на фондация „Елизабет Костова“., 2009„Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2009 , сайт на фондация „Елизабет Костова“., 2014„Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2014 , сайт на фондация „Елизабет Костова“., 2015„Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2015 , сайт на фондация „Елизабет Костова“.„Десет преводачи са в краткия списък за наградата „Кръстан Дянков“ 2015“, AzCheta.com, 10 декември 2015 г.) и два пъти неин носител (2016„Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2015 , сайт на фондация „Елизабет Костова“., 2018„Кратък списък за наградата „Кръстан Дянков“, 2018 г. , сайт на фондация „Елизабет Костова“.„Кръстан Дянков“ 2018“, в-к „К“, 14 декември 2018.).

На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел „Българска художествена литература“ за романа „Кротките“.Иванка Петкова – Радио Пловдив, Галя Митева – Радио Пловдив, „Иван Гранитски с награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, БНР, 10 юни 2016.„Кротките“ от Ангел Игов получи наградата „Христо Г. Данов“ за художествена литература“, dnevnik.bg, 10 юни 2016.

Преводачът на романа „Кротките“ на немски език Андреас Третнер е номиниран за наградата за превод на Лайпцигския панаир на книгата през 2020 г.„Nominierungen für den Preis der Leipziger Buchmesse 2020“, сайт на Лайпцигския панаир на книгата.

Библиография Монографии „Знамена и ключове: поетика на епиграфа“, ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2022, 212 с. ISBN 978-619-186-706-6 „Как се прави град: Фикционални модели на града в съвременния британски роман (Иън Макюън и Мартин Еймис)“, УИ „Св. Климент Офхридски“, София, 2023, 328 с. ISBN 9789540757537

Белетристика „Срещи на пътя“, ИК „ЛОДОС“, София, 2002 (разкази) „К.“, ИК „Адрона“, София, 2006 (разкази) „Кратка повест за срама“, ИК „Сиела“, София, 2011 (роман)„Кратка повест за срама“ на сайта на издателство „Сиела“.Митко Новков, „Кратка повест за срама: Road (short) Novel. Хлад“, рец. в „Литературен вестник“.Димитър Кенаров, „По пътя“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2665), 27 януари 2012 г. „A Short Tale of Shame“. Преводач Анджела Родел. Open Letter Books, 2013, 145 р. „Кротките“, ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2015 (исторически роман)„Кротките“ на сайта на издателство „Жанет 45“.Амелия Личева, „За „Кротките“ от Ангел Игов“, рец. в „Литературен вестник“, бр.32, 2015 г.Миглена Николчина, „Гратисчиите на историята“, рец. във в. „Култура“, бр. 35 (2827), 16 октомври 2015 г.Лъчезар Лозанов, „Народният съд в романа на Ангел Игов“ , рец. в armymedia.bg, 2 ноември 2015 г.„Ангел Игов: За да има терор, трябва да има и „кротки“, интервю на Стефан Джамбазов за сайта въпреки.com.Александър Кьосев, Миглена Николчина, „Бавното четене: Ангел Игов. Кротките“, разговор за книгата във в. „Култура“, бр. 39 (3141), 25 ноември 2016 г. „Фини прахови частици“, ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2017 (роман)Даниел Пенев, „Фини прахови частици“: Когато Ангел Игов облече непреходния преход във фина проза“, рец. в TrueStory.bg, 4 декември 2017 г.Николай Аретов, „Иронията като спасение“, рец. във Vsichkozaknigite.bg, 19 декември 2017 г.Михаела Илиева, „Ние, фините прахови частици“, рец. в Lira.bg, 20 март 2018 г.Ангел Игов, Откъс от „Фини прахови частици“, Диаскоп комикс, 29 януари 2018 г.

Преводи от английски Пол Остър, „Книга на илюзиите“, ИК „Златорогъ“, 2005; ИК „Колибри“, 2008. Мартин Еймис, „Другите“, ИК „Фама“, 2006. Дъглас Кенеди, „Мъртво сърце“, ИК „Колибри“, 2007. Иън Макюън, „Изкупление“, ИК „Колибри“, 2009. Анджела Картър, „Адските машини за желания на доктор Хофман“, ИК „Алтера“, 2010. Уилям Уърдзуърт и Самюъл Тейлър Колридж, „Лирически балади“, ИК „Алтера“, 2010. Ма Дзиен, „Майсторът на фиде“, ИК „Жанет 45“, 2011. Джон Банвил, „Думата на обвиняемия“, ИК „Алтера“, 2013. Хорхе Луис Борхес, „Това изкуство на поезията“, ИК „Сиела“, 2013. Джон Ланчестър, „Опааа! Защо всеки на всекиго е длъжник и никой не може да си плати“, ИК „Жанет 45“, 2013. Анджела Картър, „Умни деца“, ИК „Алтера“, 2013. Дж. Р. Р. Толкин, „Легендата за Сигурд и Гудрун“, ИК „Сиела“, 2014.„Интервю с Ангел Игов за programata.bg“, интервю на Никола Шахпазов, 28 февруари 2014 г. Умберто Еко, „Изповедите на младия романист“, ИК „Сиела“, 2014. Умберто Еко, „Шест разходки в горите на измислицата“, ИК „Сиела“, 2014. Джеръми Пейдж, „Колекционерът на изгубени неща“, „Smart Books“, 2015. Колсън Уайтхед, „Подземната железница“, „Лист“, 2018.

Източници

Външни препратки Анапест – блог на Ангел Игов за преводна поезия Ruritania Press – публицистичен блог на Ангел Игов За и от Ангел Игов в Литернет

Категория:Български филолози Категория:Български писатели Категория:Български преводачи на англоезична литература Категория:Български литературни критици Категория:Български блогъри Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Родени в София