Замъкът Верес () е едно от най-известните средновековни имения (манор) в регион Вале д'Аоста, Северна Италия. Построен като военна крепост от Иблет дьо Шалан през XIV век, той представлява един от първите примери за едноблоков замък – структура, съставена от един масивен корпус, за разлика от по-старите комплекси, изградени от множество отделни сгради, оградени от стени.
Замъкът е разположен върху скалист нос, доминиращ над селото Верес и пътя към Вал д'Аяс, от противоположната страна на река Дора Балтеа спрямо замъка Исон. Външният му вид е строго геометричен: кубична маса с приблизително тридесетметрови страни, почти лишена от декоративни елементи, което подчертава неговата отбранителна функция.
История Произход Първите документи, удостоверяващи съществуването на замък във Верес, собственост на семейство Де Верецио, датират от 1287 г. По това време контролът върху района е предмет на спорове между епископа на Аоста и няколко благороднически фамилии – феодали на графовете на Савоя: Де Туриля, Де Арнадо и Де Верецио. Семейство Де Верецио поддържа през годините остри конфликти с епископската власт, които достигат своя връх през 1333 г., когато те нападат и разрушават епископския укрепен дом в Исон.
Към средата на XIV век фамилията Де Верецио изчезва без наследници. Техните земи се връщат под контрола на графовете на Савоя, които през 1372 г. ги предоставят на Иблет дьо Шалан, отличил се с заемането на различни длъжности в тяхна служба. Иблет вече е наследствен собственик на териториите на Де Арнадо и Де Туриля,Първите всъщност отстъпват правата си на Евал I от Шалан в края на XIII век, докато феодът на вторите е поверен от Савойците на Пиер дьо Шалан-Шатийон през първата половина на XIV век. Вж. Verrès et son chateau, Omar Borettaz, с. 24-25 което му позволява да консолидира значителна власт в района. Той напълно възстановява замъка във Верес, превръщайки го в практически непревземаема военна крепост, различна от типичните за Вале д'Аоста замъци, съставени от множество сгради, оградени със стена.
Латински надпис върху архитрава на първата врата, разположена непосредствено след изкачването от приземния етаж, свидетелства за завършването на строителните работи на Иблет дьо Шалан през 1390 г. Текстът гласи: „През 1390 г. великолепният владетел ЕвалЕвал, споменат в надписа, е Иблет дьо Шалан, по-известен с умалителното си име Иблет , господар на Шалан, Монжове и т.н., построи този замък, когато бяха живи уважаемите господари Франсоа дьо Шалан, господар на Босонан и Шатийон, и Жан дьо Шалан, господар на Косоне, негови синове“.Ориг. текст на латински: «MCCCLXXXX Magnific(us) D(omi)nus Eball(us) D(omi)nus Challandi Montioveti, etc. edificare fecit hoc castrum viventibus egregiis viris Francisco de Challand D(omi)nus de Bossonens et Castellionis et Joh(ann)e de Challand D(omi)no de Cossona ei(us) filiis.»
XV век След смъртта на Иблет дьо Шалан през 1409 г. замъкът Верес и останалите му владения преминават към сина му Франсоа, който на 15 август 1424 г. получава титлата „първи граф на Шалан“ от Савоя. Верес остава едно от ключовите му феоди, но Франсоа не предприема значителни промени във външния вид на крепостта.
Франсоа умира през 1442 г. без мъжки наследници и оставя притежанията си на дъщерите си Маргарита и Катерина. Това поставя замъка Верес в центъра на остър наследствен спор между Катерина, която се позовава на завещанието на баща си, и нейните братовчеди, сред които Жак дьо Шалан Аймавил, които оспорват наследството въз основа на Салическия закон, забраняващ наследяване от жени. В хода на конфликта Верес се превръща в една от основните крепости на Катерина и съпруга ѝ Пиер Сарийо д'Ентро. Според местната традиция, на деня на Пресвета Троица през 1449 г. Катерина и Пиер напускат замъка и слизат на градския площад във Верес, където танцуват с младежите от селото. Този жест им печели силната подкрепа на местните жители и се възпоменава ежегодно в историческия карнавал на Верес.
През 1456 г. Пиер е убит в засада. Катерина е принудена да се предаде, а нейните владения, включително феодът и замъкът Верес, преминават към братовчеда ѝ Жак дьо Шалан Аймавил, който става втори граф на Шалан.
Крепост от XVI век
След смъртта на Жак дьо Шалан Аймавил замъкът Верес преминава последователно към неговите наследници: първо към сина му Луи, след това към сина на Луи Филибер, а по-късно към сина на Филибер – Рене дьо Шалан. Рене обаче предпочита да използва близкия и по-удобен замък Исон като своя основна резиденция.
От построяването на замъка от Иблет дьо Шалан около 150 години по-рано, Верес не е претърпял съществени промени или поддръжка. През 1536 г. Рене дьо Шалан, подпомогнат от испанския капитан Пиетро де Вале – известен военен архитект – разширява и модернизира крепостта, адаптирайки я към огнестрелните оръжия на епохата.
В основата на кубичната структура е изградена защитна стена, снабдена с контрафорси и многоъгълни кули, подходящи за разполагане на топове. Рене оборудва укреплението с артилерийски оръдия, доставени от неговото феодално владение Валанжан в Швейцария. На него се дължат и няколко ключови архитектурни елемента от XVI век: настоящият фронтон, достъпен чрез подвижен мост, кръстосаните прозорци от периода и мавританските дъгови врати.Anna Maria Ferrero, La rocca di Verrès, Torino, Editoriale Pedrini, 1983, с. 23-24
Работите са увековечени чрез каменна плоча над входа на фронтона, оградена от гербовете на Рене дьо Шалан (вляво от текста) и на втората му съпруга Менция ди Браганса (вдясно от текста)..ориг. текст на латински: «Arcem per excellentissimum ebailum de challant editam illustris renatus challandi comes de baufremont viriaci magni ama ville et collogniaci baro. castellionis S. marcelli yssognie valangini montisalti grane verrecii usselli etc. dominus ordinis miles ac marescallus sabaudie. intus decorauit forasque structuris bellicis (muniu)it. anno Xpi. 1536.»
Упадък и възстановяване през XIX век
След смъртта на Рене дьо Шалан без мъжки наследници през 1565 г., неговите владения преминават към зет му Джовани Федерико Мадруцо, съпруг на дъщеря му Изабела. Това предизвиква продължителен съдебен спор между Мадруцо и мъжките роднини от фамилията Шалан, които отново се позовават на Салическия закон, изключващ жените от наследяване.
След като Савоя си възвръщат директния контрол над замъка Верес, той е използван като наблюдателен център и военен гарнизон. През 1661 г. херцог Карл Емануил II нарежда демонтирането на въоръженията на Верес, както и на тези от замъка Монжове, за да бъдат прехвърлени във Форт Бар, който заема по-стратегическа позиция за контрол над Вале д'Аоста. След тази операция имението е изоставено..
През 1696 г. продължителните съдебни спорове между наследниците на Изабела дьо Шалан и Джовани Федерико Мадруцо, от една страна, и фамилията Шалан, от друга, приключват. Замъкът се връща като собственост на Шалан и остава в ръцете на рода до неговото изчезване през XIX век, но вече не е обитаван и постепенно упада. Макар че масивната външна зидария се запазва добре, дървеният покрив е съборен, за да се избегне плащането на данък, което оставя горните етажи напълно изложени на атмосферните влияния.
След поредица от промени в собствеността замъкът е закупен от името на Кралство Италия през 1894 г. от Алфредо д'Андраде, тогавашен управител на паметниците на Пиемонт и Лигурия. Той ръководи първата мащабна реставрация на Верес. Работите, започнати от д'Андраде и продължени от Чезаре Бертеа до периода между двете световни войни, включват: премахване на растителността, израснала между стените; реконструкция на бойниците; възстановяване на коминните глави; укрепване на опорите на врати и прозорци; първа реконструкция на покрива..
След Втората световна война замъкът, вече обявен за национален паметник, преминава към регион Вале д'Аоста, който през 1980-те години възстановява покрива с каменни плочи. Допълнителна реставрация е извършена през 1994 г.
През 2004 г. замъкът е затворен, за да бъде адаптиран към съвременните технически изисквания и да се модернизират инсталациите. След приключването на работите и повторното му отваряне през 2007 г., Верес отново е достъпен за публика и може да бъде посещаван както самостоятелно, така и с гид.
Описание Замъкът, изграден като военна крепост, стои върху скалист нос над потока Евансон, доминирайки над село Верес. Позицията му е едновременно труднодостъпна и лесна за защита, като позволява контрол над селото, над централната долина и над пътя, който се изкачва към Вал д'Аяс – важен комуникационен маршрут през Средновековието.
През XVIII век историкът от Вале д'Аоста Жан-Батист дьо Тилие описва замъка в своята Historique de la Vallée d'Aoste като „...една от най-солидните и най-известните сгради, които един васал би могъл да построи във владението на суверенен принц, където самият той държи ранга на един от най-известните“, подчертавайки неговата изключителна здравина и престиж.Свободно преведено като „И може да се каже без преувеличение, че това е една от най-солидните и известни сгради, които васал е успял да построи във владението на суверенен принц, където той има славата на един от най-известните“.
Външно замъкът представлява суров кубичен блок с приблизително 30 метра дължина на всяка страна, заобиколен в основата от стена, която следва очертанията на скалния връх. Стените, дебели над 2,5 метраIl castello di Verrès на courmayeur-mont-blanc.com. Посетено на 22 август 2009 г., са увенчани с непрекъснат ред кронщайни, зад които е скрит отводнителен канал. По фасадите се виждат както средновековни прозорци, така и ренесансови кръстовидни прозорци.
Вход
Всеки елемент от замъка е проектиран така, че да засили неговата отбранителна функция. Достъпът до крепостта става пеша по мулешка пътека, която се изкачва по склона и достига до входа на външната стена. Тази стена и нейният портал са построени през XVI век от Рене дьо Шалан, както свидетелства надписът над входната врата.. Първоначално входът е бил достъпен чрез подвижен мост, допълнителен защитен елемент.
Пътеката е проектирана така, че изкачващият се към замъка човек да държи дясната си страна към крепостта. Това е преднамерена отбранителна мярка: войниците от епохата носели щита в лявата ръка, което оставяло дясната страна най-уязвима..
След преминаване през портата посетителят се озовава пред предната врата, разположена по-високо и на извита траектория, която затруднява използването на таран. От това пространство се отваря входът към вътрешния парк и към бастионите, които в миналото са били заети от конюшни. Днес тези зони не са достъпни за посетители.
Отсреща се намира действителният вход на замъка, затворен с дървен портал – реконструкция на оригиналния. Порталът е подсилен с железни гвоздеи и е ограден от двойна арка: една полукръгла и една островърха, подчертаващи отбранителния характер на входната зона.
Партерен етаж
Влизайки в замъка, посетителят се озовава в квадратно антре, покрито със свод със заострени дъги – допълнителен отбранителен елемент, който затруднява придвижването и позволява контрол над пространството. В антрето се отварят няколко бойници и люк в тавана, откъдето е било възможно да се атакуват всички нашественици, попаднали в капан вътре..
За да се достигне до централния корпус на замъка, трябва да се премине през двоен портал: от страната към антрето той е увенчан с кръгла арка, а от страната към вътрешния двор – със заострена арка. Пространството между двата портала е било защитено от герс – подвижна решетка, която е позволявала бързо блокиране на прохода..
Вътрешният двор на замъка представлява квадратно пространство, от което се достига до двете големи зали, разположени съответно в източната и западната част на централния корпус. Покривът е отворен над двора, което осигурява по-добро осветление на залите и позволява събирането на дъждовна вода в голямата цистерна, разположена под него.