Сиенската република (, ) е независима италианска държава, съществувала от 1125 до 1555/1559 г. Основана е в град Сиена и постепенно се разширява в цяла Южна Тоскана, превръщайки се в една от основните сили на Развитото средновековие, както и в първостепенен търговски, финансов и художествен център в Европа.Mario Ascheri, Storia di Siena dalle origini ai giorni nostri, Edizioni Biblioteca dell'Immagine, 2013.
История Развитие на Сиенската република Политическото и институционалното развитие на Сиенската република може да се обобщи, както следва: Консулско управление (1125 – 1199) Управление на подест (1199 – 1234) Управление на двадесет и четиримата (1234 – 1270) Управление на тридесет и шестимата (1270 – 1280) Управление на петнадесетимата (1280 – 1286) Управление на деветимата (1287 – 1355) Управление на дванадесетимата (1355 – 1368) Управление на тринадесетте (1368) Второ управление на петнадесетимата (1369 – 1385) Управление на приорите (1385 – 1399) Господство на Висконти (1399 – 1404) Завръщането на приорите (1404 – 1480) Господство на Арагон (1480 – 1482) Завръщанет на приорите (1482 – 1487) Господство на Пертучи (1487 – 1525) Завръщане на приорите (1525 – 1548) Испанско управление (1548 – 1552) Република, с капитан на народа (1552 – 1554).
Основаване на Сиенската република Основаването на Сиенската република традиционно се датира от 1125 г. – годината, в която последният управляващ представител на правителството на епископите, Гуалфред, е свален от престола, след това начело на града и на провинцията около него. Назначено е консулско правителство, което да управлява държавата през първия ѝ период. Както в повечето средновековни общински градове Сиена също има консули като първо развитие на магистратурата. През 1125 г. длъжността на консул на сиенците е дадена на Манко.. Условно 1186 г. се посочва като годината на официалното признаване на новата държава от Свещената Римска империя – годината, в която император Фридрих Барбароса дава възможност за монетен двор и за свободно избиране на консули.
През 1199 г. консулското правителство е заменено от изпълнителната власт на подеста, изпълнявана за първи път от Малапреза да Лука.
През първата половина на XIII век Сиена сключва съюзи с Перуджа, Орвието и с Алдобрандески. През 1228 г. е сключено споразумение с Пиза, Пистоя и Поджибонси. Сблъсъците с Флорентинската република следват един след друг, моментално приключени през 1201 г. с мира във Фонтерутоли, но нарушен няколко години по-късно от Флоренция. През 1224 г. Сиена завладява Гросето, като по този начин разширява териториалните си граници.
Развитие на институциите на републиката – гвелфи и гибелини Започвайки от 1234 г., Правителството на двадесет и четиримата поема властта. Това е правителство на гибелините, съставено от дванадесет буржоа и дванадесет обикновени граждани, които остават начело на града до 1270 г. След кратките прекъсвания на Правителството на тридесет и шестимата (1270 – 1280) и Правителството на петнадесетимата (1280 – 1286), на власт през 1287 г. идва по-трайното Правителство на деветимата и остава активно до 1355 г.
Гибелинска Сиена може да разчита като свой основен съюзник на крал Манфред Сицилиански, глава in pectore на Хоенщауфен, син на Фридрих II Швабски и Бианка Ланча от алерамическото семейство Ланча. В Тоскана Сиена също разчита на други съвоюващи страни, като гибелинските Пиза, Арецо и Пистоя; сред по-малките градове са Поджибонси, Монтепулчано и Монталчино. Политическата ситуация в Тоскана е много нестабилна от началото на XIII век. Фракцията на гибелините, разпространена в целия регион, намира два бастиона в Сиена и Пиза.
Експанзионистичните цели на Флоренция, изострени от икономическите конфликти със Сиена, повишават нивото на конфликта между гибелините и гвелфите, който достига кулминацията си в добре известната битка при Монтаперти: на 4 септември 1260 г. гибелините в Сиена, заедно със своите съюзници, побеждава състава на флорентинските гвелфи.
Последвалото териториално разширение е значително: Сиена придобива земите на Монталчино, Монтепулчано, Коле ди Вал д'Елса, Казоле д'Елса, Таламоне, Поджибонси, Кампиля д'Орча, Кастильончело и Стаджа Сенезе. Но това, което изглежда като началото на гибелинската хегемония над Тоскана, скоро се оказва пропусната възможност за Сиена и другите тоскански гибелински градове.
Всъщност в рамките на няколко години фракцията на гвелфите си възвръща властта в Тоскана и още през 1269 г. Сиена претърпява поражение от Флоренция в битката при Коле ди Вал д'Елса, по време на която загива сиенският командир Провенцано Салвани. През лятото на 1270 г. градът издържа обсадата на гвелфите и на 15 август трябва да се предаде на войските на краля на Неапол, Шарл I Анжуйски. Така се ражда новото Правителство на тридесет и шестимата (израз на търговската класа), към което могат да принадлежат само декларирани гвелфи; през 1277 г. тридесет и шестимата изрично изключват благородническите семейства от управлението. През 1280 г. е създадено Правителството на петнадесетте, което е на служба до 1286 г. и е заменено от Правителството на деветимата.
Сиена, разкъсвана от вътрешни борби между гвелфи и гибелини, с установяването на Правителството на деветимата (израз на сто гвелфски фамилии, с изключение на благородниците.) става гвелфска. Така започва период на относително спокойствие и икономически просперитет – един от най-плодотворните и плодотворни за републиката.
Гвелфска Сиена: Правителство на деветимата
По време на Правителството на Деветимата (1287 – 1355) Сиена преживява период на голямо политическо и икономическо великолепие: поръчват се нови сгради, включително тази на катедралата, Палацо Публико и значителна част от градските стени е завършена. Такова управление всъщност се определя като „добро управление“.
С Деветимата има република, която запазва управлението на добродетелни граждани, със здрав разум в предприемачеството. През този период монархията, разбирана като подчинение на господар, е окончателно отхвърлена и е заменена от концепцията, че гражданството е в центъра на интересите на владетелите, считани за представители на народа и на града. Оттук и повтарящото се наименование в официалните документи на Деветимата: управители и защитници на комуната и на народа на Сиена.
Републиката се основава на два стълба: Народ и Комуна. „Комуна“ означава набор от изборни, колегиални и краткосрочни магистратури на Републиката.
Съдебните институции на комуната се оглавяват от подест, а тези на народа от Капитан на народа. Те имат шестмесечен срок, след изтичането на който са подложени на съд за всякаква отговорност. Всеки гражданин може да се оплаче от претърпени некоректности или несправедливости. Правителството контролира работата на тези магистрати, без да се намесва по никакъв въпрос. Подестът се избира за шест месеца от Консисторията. Като цяло той е надпартиен чужденец на поне 30 г. Той има задачата да наложи устава, когато съветът има склонност да му противоречи, и председателства заседанията на Градския съвет.
Общинският съвет е съставен от около триста членове сред граждани на възраст най-малко 20 г., които живеят в Сиена от най-малко десет години. Той е председателстван от подест и има законодателен мандат, както и трябва да одобрява всички строителни инициативи.
Управлението е в ръцете на Хунтата на деветимата – девет магистрати на всеки два месеца. През целия си мандат деветимата живеят в кметството далеч от семействата си и без възможност за контакт с външния свят, за да могат да изпълняват функциите си по възможно най-добрия начин без външен натиск или корупция. Те също живеят изцяло на обществени разноски.
Консисторията е срещата на най-висшите длъжности в града: Деветимата, четиримата директори на Бикерна (министри на хазната), четиримата консули на търговията и тримата консули на рицарите или Капитаните. На всеки два месеца Деветимата трябва да избират следващите девет по време на тайни срещи в присъствието на поне трима консули на търговията и на капитана на народа. От 1318 г. нататък формата на изборите се променя и Деветимата се избират чрез гласуване. Общинският съвет има за задача да избира и гласува измежду листи с кандидати, тези, които счете за подходящи. Имената на гласувалите с най-голям брой са вмъквани в бележки, затворени във восъчни топчета, които да се изваждат на всеки два месеца. По този начин се избягва централизацията на властта или размяната на гласове. Топчето soluti събира и имената на кандидатите, полезни за заместване на онези, които по различни причини (смърт, изгонване) вече не могат да бъдат част от правителството.
Благородниците в този период не са напълно отстранени от града, а само от правителството. Всъщност те могат да бъдат част от общинския съвет, представляват важна част от обществото – богатството на града и затова трябва да бъдат уважавани.
Към членовете на правителството се присъединява и Съветът на исканите, който представлява тогавашните политически елити, и подобните, т.е. предшествениците на Деветимата, на чийто опит се доверява.
Следователно има разширен съвет, до който имат достъп всички, които са били част от правителствената хунта, наречен Съвет на народа, чиито членове са пожизнени. Това е основата на републиката от XV век, която приема характеристиките на сенат.
Политическа нестабилност Поредицата от сериозни епидемии, заедно със сериозната икономическа криза, карат сиенската общност, изключена от правителството, да се бунтува. Деветимата са заменени през 1355 г. от Правителство на дванадесетимата (дванадесет представители на народните класи, които не са включени в групата на деветимата), което остава на поста до 1368 г. През 1368 г. възниква краткото Правителство на тринадесетимата – нещо като благородническа диктатура, съставена от десет благородници и трима представители на народа; те остават на служба за много кратко време: през 1369 г. е създадено Правителството на петнадесетимата, съставено от представители на деветимата, двадесетимата и реформатори. Този режим се характеризира с подчертано популярна идентичност, при която по-ниските класи имат достъп до съдебната власт. През 1371 г. се случват „фактите на Бруко“, които с въстанието на Барбиконе в подкрепа на радикалната и вече хегемонна фракция на реформаторите позволяват правителство само на представители на малки народ. Режимът на реформаторите продължава до 1385 г. и е свален с бунт, в който се обединяват благородници, представители на деветимата и народните части, които не са включени в реформаторите. От 1385 до 1399 г. управлението на Сиена е поверено на приорите (отначало десет, след това единадесет, накрая дванадесет).
Автономия
След много кратко прекъсване, продължило само пет години под господството на Висконти (1399 – 1404), Сиена възвръща своята независимост. Междувременно през 1471 г. договор между Сиенската република и Графство Санта Фиора утвърждава висшия суверенитет на първата над второтоRepetti, Voce Santa Fiora, с. 151; Caciagli, с. 140, оставяйки го все пак независимо. Промененият сценарий от XV век означава, че Сиена също има своята синьория от 1487 до 1525 г. с Пандолфо Петручи и неговите потомци Боргезе (1512 – 1215), Рафаело (1515 – 1522), Франческо (1522 – 1523) и Фабио (1523 – 1525). И това преживяване е ефимерно и през 1525 г. има връщане към древните републикански институции.
Край на Сиенската републиката Война за Сиена