„Очите на дракона“ () е фентъзи роман от американския писател Стивън Кинг, публикуван за първи път като ограничено издание с твърди корици от „Филтрум Прес“ през 1984 г., илюстриран от Кенет Р. Линкхаузер. По-късно романът е публикуван за масовия пазар от Viking през 1987 г., с илюстрации от Дейвид Паладини. Това търговско издание е леко преработено за публикуване. Френското издание от 1995 г. не възпроизвежда американските илюстрации; то включва чисто нови илюстрации от Кристиан Хайнрих, а нова френска версия от 2016 г. също включва чисто нови илюстрации от Никола Дюфо.The Eyes of the Dragon, on the Club Stephen King
По време на публикуването си романът представлява отклонение от нормата за Кинг, който е най-известен със своята фантастика на ужасите. Книгата е произведение на епичното фентъзи в квази-средновековна среда, с ясно изразена битка между доброто и злото и водеща роля на магията. Работното заглавие на романа е било „Салфетките“. Прием „Очите на дракона“ е приет топло от професионални критици. Барбара Трител от „Ню Йорк Таймс“ описва романа като черпещ ясно влияние от европейските приказки и пише, че е „по-елегантен от всеки друг роман, който г-н Кинг е написал досега“.
Някои от заклетите фенове на Кинг отхвърлят „Очите на дракона“ от една страна защото го смятат за детска книга (Кинг първоначално пише романа за децата си), а от друга страна поради липсата на елементи на ужаси, които са типични за най-успешните творби на Кинг от този период. Отрицателната реакция на феновете към „Очите на дракона“ става вдъхновение за последвалия роман на Кинг „Мизъри“. Главният герой в „Мизъри“ е успешен автор на романтични романи, който убива най-популярния си герой, за да си позволи да пише в други стилове фантастика, само за да бъде затворен от полудял разгневен фен; Кинг счита „Мизъри“ за метафора за чувствата си, че е ограничен към писането на фантастика на ужасите.
Връзки с други произведения
Флаг (Рандъл Флаг), злодеят в историята, е пряко замесен в поредицата „Тъмната кула“, появявайки се като един от основните противници на Роланд от Гилеад. Той е и главният антагонист в „Сблъсък“. В „Тъмната кула II: Трите карти“, Роланд Дешайн споменава, че Томас и Денис посещават Гилеад. „Велики букви“ също се използват и в двата романа. Вещицата Рианон (Рея) от Куу се появява в „Тъмната кула IV: Магьосникът“ и използва техниката на Флаг да стане „дим“. Гарлан, земята, от която Флаг твърди, че е, също се споменава няколко пъти. Некрономиконът на Хауърд Лъвкрафт се появява за кратко като гримоар, от който Флаг чете често (но само по малко; да четеш твърде дълго означава да рискуваш да полудееш). Книгата не е назована, но Кинг споменава, че е написана от магьосника Алхазред.
Адаптации Правата върху „Очите на дракона“ са отстъпени два пъти, веднъж за филм и веднъж за телевизионен сериал.
Първоначално е трябвало да бъде създаден анимационен филм, продуциран от френската компания WAMC Entertainment. Филмът е щял да има бюджет от 45 милиона долара и е бил планиран да излезе в края на 2001 г. или началото на 2002 г. Въпреки това филмът не напредва в активна продукция и правата изтичат през 2000 г.
През 2012 г. Сайфай обявява, че разработва няколко проекта за потенциални телевизионни адаптации, една от които е „Очите на дракона“. Потвърдено е, че Майкъл Тейлър и Джеф Винтар пишат сценария, а Тейлър и Бил Хабер ще бъдат изпълнителни продуценти.
През 2019 г. излиза новина, че Хулу адаптира книгата като телевизионен сериал. През септември 2020 г. Сет Греъм-Смит, продуцент и сценарист на адаптацията на Хулу, се появява в подкаста The Kingcast с новина, че медията е решила да отмени проекта поради бюджетни проблеми и промени в изпълнителния екип.
Източници
Категория:Романи на Стивън Кинг Категория:Книги от 1984 година Категория:Фентъзи романи