Родонитът е манганов иносиликат с формула (Mn, Fe, Mg, Ca)SiO3 и член на пироксеноидната група минерали, кристализиращ в триклинна система. Обикновено се среща като разцепващи се до компактни маси с розовочервен цвят, често клонящи към кафяво поради окисляване на повърхността. Розовочервеният оттенък се дължи на мангановите катиони (Mn).
Името на минерала произхожда от старогръцката дума за „роза“ – ῥόδον (родон).
Кристалите на родонита често имат дебел табличен вид, но са редки. Има перфектна, призматична цепителност, почти под прав ъгъл. Твърдостта е 5,5–6,5, а специфичното тегло е 3,4–3,7; блясъкът е стъкловиден, по-рядко перлен върху повърхностите на цепителност. Манганът често е частично заменен от желязо, магнезий, калций и понякога цинк, който може да присъства в значителни количества; сиво-кафявата разновидност, съдържаща до 20% калциев оксид, се нарича бустамит; фаулеритът е цинков сорт, съдържащ 7% цинков оксид.
Иносиликатната (верижна силикатна) структура на родонита има повтаряща се единица от пет силициеви тетраедра. Редкият полиморфен пироксмангит, образуван при различни условия на налягане и температура, има същия химичен състав, но повтаряща се единица от седем тетраедъра.
Родонитът е бил обработван като декоративен камък. В мините за желязо и манган в Пайсберг близо до Филипстад и Лонгбан във Формланд, Швеция се срещат малки брилянтни и полупрозрачни кристали (пайсбергити). Фаулеритът се среща като големи, груби кристали, донякъде наподобяващи розов фелдшпат, с франклинит и цинкови руди в гранулиран варовик във Франклин Фърнъс в Ню Джърси.
Родонитът е официалният скъпоценен камък на щата Масачузетс.General Laws of Massachusetts, Chapter 2, Section 15 .
Вижте също
Хондалит Воластонит, CaSiO 3 Енстатит, с крайни членове MgSiO3 и FeSiO3
Източници
Литература
Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c. Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с. Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
Петрусенко, С. И., Р. И. Костов. 1992. Скъпоценните и декоративните минерали на България. С., Издателство на Българската академия на науките, 90 с. (резюме на английски език)
Външни препратки
Категория:Триклинни минерали Категория:Минерали на калция Категория:Минерали на магнезия Категория:Скъпоценни камъни