Къщата е вид сграда, жилище, дом, в който живеят постоянно или временно хора от едно или повече домакинства. Къщите имат сравнително ниска етажност, най-често срещаните са на един или два етажа. Многоетажните жилищни сгради се наричат жилищни блокове и се състоят от множество апартаменти, които са по-евтиният вариант на жилище.
Според свързаността на застрояването те най-често са обособени в еднофамилни (обитавани от едно домакинство или семейство), двуфамилни (обитавани от две домакинства; в много случаи това са симетрични къщи близнаци) или редови (дълги редици от къщи, отделени помежду си с калканни стени). Като правило, къщите имат вътрешен двор с градина или поне патио. В богатите квартали те могат да имат също така отделна по-малка постройка за гости, басейн, фонтан, тераса, веранда или тенис корт.
В повечето случаи хората напускат къщата сутрин, за да отидат на работа или училище и се връщат вечер, за да прекарат нощта в нея – вечеря и разговори около масата, гледане на телевизия и спане. Къщата също така предоставя защита срещу валежи, вятър, студ, горещина и други неблагоприятни метеорологични условия. В отделните страни стиловете на къщите и материалите от които са направени се различават съществено, но имат и общи характеристики като стени, покрив, прозорци и врати.
История на къщата
Хората от праисторическата епоха живеят без подслон и използват природните дадености на местността и естествените прикрития. Най-древните домове са пещерите, за което свидетелстват и историческите рисунки по техните стени. Едно от най-старите жилища в света, пострено от хора, датира приблизително от 10 хилядолетие пр.н.е. като за строежа му са използвани кости на мамут. Находката е направена в СССР, село Межирич, недалече от Киев, днешна Украйна, където е забелязана от група селяни през 1965 година. Следващият етап са палатките тип типи, които са конусовидни, построени от пръти с нахвърлени кожи на животни върху тях.
Къщи в съвременния смисъл на думата започват да се строят през неолита и в зависимост от местоположението, те изглеждат различно и започват да се появяват в различен етап на развитието на човешкото общество. Така например, счита се, че в Египет първите неолитни жилища са от 10 хилядолетие преди новата ера, докато тези в Гърция са от около 6000 години преди новата ера. В северните райони, където зимата е студена, къщите представляват една голяма кръгла или квадратна стая, с място за огнище в средата. Покривът има дупка за излизане на дима. В повечето случаи домашните животни и хората спят заедно. В по-топлите райони къщите се строят или от камък, или от кирпич, а в някои случаи просто от пръти и листа. Едни от най-добре запазените неолитни жилища от новокаменната епоха се намират в музей в Стара Загора, където са изложени пещи за печене на хляб, ръчни мелници за стриване на зърно, керамични съдове и други.
Около 3000 г. пр.н.е. (особено силно изразено в района на Средиземноморието), някои хора стават по-богати от други и започват да строят значително по-големи къщи. Появяват се колоните пред къщите. Въпреки това, една голяма част в Америка, Азия и Европа продължават да живеят в примитивни дървени или каменни колиби до края на Средновековието. Около 1500 – 1000 г. пр.н.е. се появяват керемидените покриви.
От шестнадесети век започва широката и масова употреба на печените глинени тухли за изграждане на къщи в северната част на Европа. През осемнадесети век в много европейски и американски градове започват да се строят сгради в елегантен стил, който да подхожда на новата буржоазия. В началото на деветнадесети век градовете започват да се пълнят с работници, които мигрират от селата, за да търсят работа във фабриките. Те живеят в гета, където е претъпкано, условията на живот са нехигиенични, прмитивни, или най-общо казано мизерия.
Някои историци смятат, че „Червената къща“ на Уилям Морис с архитект Филип Уеб (1859) е първият дизайн на модерна къща. В края на деветнадесети век се появяват първите жилищни квартали, жилищни сгради в еклектични стилове, вили и домове с градини за буржоазията. По време на двадесети век броят на къщите намалява за сметка на увеличаване броя на апартаментите или къщите във височина. Еднофамилните жилища се запазват в по-богатите квартали, най-често в покрайнините на града. Появяват се вилите като втори, вакационен дом, използван през почивните дни.
Строеж на къща План на къщата
Преди да се започне строежът на дадена къща, се извършва голяма предварителна подготовка, като се започне с избора на земя, на терена, изработване на архитектурен и интериорен дизайн, макет, взимане предвид на слънчевата светлина, нуждите на семейството, бюджета и някои други подобни важни фактори. Планът на къщата е поредица от рисунки и технически чертежи, които трябва да вземат предвид и най-малките подробности, за да улеснят работата на строителните инженери и работници.
Най-напред се започва с поглед отгоре, който включва достъпа до улицата, входът, оградата, местоположението, двора, евентуално пътека, която води до къщата, ориентацията на сградата и допълнителните съоръжения като гараж, басейн, навес или работилница. Това е най-общ изглед, който има за задача да синхронизира и естетически свърже външния изглед с вътрешността на къщата. Това включва и насажденията в двора, оформянето на пътеките и достъпа до отделните части.
На следващия етап се прави чертеж, отново като поглед отгоре, но този път само на къщата с разположението на отделните стаи, антрето, размерите на стените, вратите, прозорците, като се отбелязват и водопроводните тръби, канализацията и електрическата инсталация.
Завършва се с 3D чертеж, на който са описани всички подробности, може да съдържа височина и размер на тавана, покрива, описание на материалите, от които се изработват отделните части, мястото на етажерки, кухненски уреди, вградени етажерки и други. Повечето проектанти днес работят с Autocad, което позволява компютаризирано планиране и оглед от всички страни на къщата преди да започне строежа.
Конструкция и строителни материали
Строежът на всяка къща след завършване на проектирането започва с изкопните работи и изливане на основите, които обикновено се правят от бетон и арматура или железобетон (наричан още стоманобетон). Най-важно е да се следи ъглите да са прави и отклоненията да са минимални. Якостта на бетона е от съществено значение и трябва да се осъществи при точно определено съотношение на вода, пясък, чакъл и цимент.
След изливане на основите, следва изграждането на стените. Стените обикновено са вертикални, от пода до тавана и разделят пространството на отделни стаи. Те биват външни и вътрешни. Трябва да са построени така, че да поддържат покрива. За тяхното издигане се използват богат набор от материали и средства. Някои от най-често използваните материали включват дърво, камък, готови бетонни конструкции или тухли – печени или кирпич, зидани на варов или глинен разтвор. Материалите се определят най-вече от местните ресурси. Някои специфични материали се използват само в определени области или от само от групи хора – например за такъв географски ограничен строителен материал са изрязаните блокове лед използвани от ескимосите в най-северните населени от човека територии за направа на иглу. Друг такъв пример са преносимите юрти, които са удобни при номадския начин на живот.
Последният елемент на конструкцията е покривът. Най-често срещаните покриви са плоските и тези с две наклонени равнини, наречени двускатни („две води“ във формата на буквата А). Основната функция на покрива е да не позволява проникването на дъжд, сняг и прах. Покривът най-долу завършва със стреха или корниз и улуци, чието предназначение е да отвеждат водата към водостоците надолу без да олива стените. На пловдивските тепета в чорбаджийските къщи дъждовната „мека“ вода се отвежда към засводена подземна щерна (сиреч цистерна) за къпане и пране. Предпочитаният материал за покрива са керемидите. Въпреки това обаче в различните райони на света материалите се различават съществено – бананови листа, палмови листа, слама, стъкло, пръчки, алуминиеви плочи, пластмаса, ламарина, куршум (олово в ислямската архитектура за джамия или хан), дори бетон. В някои климати, в които не вали, покривът е плосък изобщо без хидроизолация например в пустините, Кайро, Йеменските кирпичени многоетажни „небостъргачи“. Покривът на къщите в Бутан представлява просто навес върху тибетска къща с плосък покрив, отворен отвсякъде към ветровете. Там липсва и концепция за комин: пушеците се отвяват като се отворят капаците на прозорците без стъкла.
Довършителни работи Стените трябва да се шпакловат, да се сложи замазка, след което се боядисват или се слагат тапети. За вътрешната мазилка се ползва гасена вар.
Дограмите идват в няколко варианта – PVC, алуминиева, обикновена или трислойно лепена дървена. PVC дограмата има сравнително добри топлоизолационни качества и издръжливост. Дебелината на профила е 80 милиметра. Алуминиевата дограма е предпочитана поради устойчивостта си на земетресения и пожари. Има изолационните качества на PVC дограмата. Трислойно лепената дървена дограма е най-скъпата и с най-доброто качество. Тя е също така екологично чист, естествен материал с нисък коефициент на топлопроводимост. Изработва се от иглолистни дървета.
Една от най-важните довършителни работи е слагането на инсталации – електроинсталация и водопроводна и канализационна инсталация (ВиК). Канализационните и водопроводните тръби се залагат още в основата, обикновено вървят хоризонтално под пода и вертикално по стените. Кабелите за електричеството най-често се поставят в гофрирани тръби. След всичко това, трябва да се поставят кранове за водата и електрически контакти.
Последните довършителни работи са по поставянето на прозорци, врати и подова настилка. Има голямо разнообразие от материали за пода – паркет, балатум, плочки, мокет и други. Мокетът е предпочитан за спалните помещения, защото е мек и по него се ходи безшумно. Недостатъците му са, че събира прах и се мърси лесно, а се чисти трудно. Балатум или керамични плочки се поставят обикновено в кухненските помещения. Фаянсови плочки са за предпочитане в банята. Дюшемето и паркета са избор обикновено за хола.
Обзавеждане Обзавеждането представлява закупуването и поставянето на различни мебели и предмети, необходими за правилното функциониране, естетическо удоволствие и всекидневна необходимост на хората, които обитават къщата. На прозорците във всички стаи за предпочитане е да има пердета или щори. На стените се поставят картини, а на земята килим.
Обзавеждането на банята се състои в инсталиране на душ, вана, умивалник, тоалетна чиния и някои шкафове. В кухнята уредите от първа необходимост в съвременното домакинство са хладилник, пералня (ако няма отделно перално помещение), печка с фурна (газова или електрическа), миячка за съдове и умивалник. В спалнята основните мебели са легло и гардероб, като могат да се добавят и тоалетки, нощни шкафчета, столове и други. В хола най-често се поставят диван, фотьойли, ниска масичка и секция или библиотека. В трапезарията се слага маса за ядене и столове, за предпочитане тапицирани.
Енергийно съобразено строителство на къщи
В миналото в къщите е използван открит огън, който служи едновременно за отопление, готвене и осветление. По-късно човекът започва да загражда огъня с камъни, изпечена глина и тухли и така се появяват първите печки и камини. Газовите и нафтовите печки влизат в масова употреба към края на 19 век.