Гонзàга ди Сабионèта е Бòцоло () е кадетски клон на династията Гонзага.

История Феодите Сабионета и Боцоло са създадени от маркграф Джанфранческо I Гонзага, който ги дава след смъртта си през 1444 г. на най-малкия си син Карло, който ги предава след смъртта си през 1456 г. на сина си Уголото. Уголото умира бездетен и крепостите преминават в ръцете на по-големия брат на Карло, Лудовико III, маркграф на Мантуа. Второродният му син Джанфранческо е считан за инициатор на този кадетски клон.Неговият по-голям брат Федерико I продължава традицията на маркграфовете на Мантуа като Федерико I. Една от сестрите му – Доротея става херцогиня на Милано чрез брака си с херцог Галеацо Мария Сфорца. Неговият по-малък брат Родолфо има двама сина – Джанфранческо и Алоизио (Луиджи Алесандро), който ще продължи отделните клонове на Луцара и Кастильоне и Солферино. Друга сестра – Барбара се омъжва за херцога на Вюртемберг Еберхард I.

Неговият син Лудовико, след разделянето на феода с брат си Пиро през 1521 г., получава земите на Сабионета. Той превръща Гацуоло в своя резиденция и има разкошен двор, приютяващ художници и писатели, като Лудовико Ариосто. След смъртта на Лудовико за наследник е обявен неговият син Луиджи Гонзага „Родомонте“, имперски капитан на Карл V. Но най-известният представител е Веспазиано I Гонзага, син на „Родомонте“, който получава императорската инвеститура на Боцоло, Остиано, Ривароло, Родиго и Сабионета. Той е смел воин и е дълго време в двора на Филип II Испански. През 1577 г. получава титлата „херцог на Сабионета“ от император Рудолф II, негов личен приятел. След смъртта му през 1591 г. дъщеря му Изабела поема управлението и на свой ред оставя Сабионета на своята племенница Анна Карафа дела Стадера (1637 г.). Със сина на Анна, Никола Мария де Гусман Карафа, династията на Веспасиано Гонзага изчезва и през 1689 г. Херцогство Сабионета преминава във владение на испанците, които го продават на генуезеца Франческо Мария Спинола.

Последният принц на Сабионета-Боцоло в линията е Джанфранческо II, който умира без наследници през 1703 г. Княжеството преминава, след падането на последния херцог на Мантуа Фердинандо Карло Гонзага-Невер, към това на Гуастала в ръцете на Винченцо Гонзага (вж. кадетския клон Гонзага от Гуастала).

Клон Гонзага ди Сабионета

Графове управлениеизображениеимераждане и смърт1479 - 1496 Джанфранческо *1443 † 1496 1496 - 1540 Лудовико *1480 † 1540 1521 (?)- 1532 Луиджи „Родомонте“ *1500 † 1532 1540 - 1565 Веспазиано I *1531 † 1591

Маркграфове управлениеизображениеимераждане и смърт1565 - 1574 Веспазианo I Гонзага *1531 † 1591

Князе управлениеизображениеимераждане и смърт1574 - 1577 Веспазианo I *1531 † 1591

Херцози управлениеизображениеимераждане и смърт1577 - 1591 Веспазианo I *1531, † 1591 1591 - 1637 Изабела *1565, † 1637 1637 - 1644 Анна Карафа дела Стадера(без херцогска титла) *1610, † 1644Si veda Onofrio Melvetti, Una viceregina napoletana Anna Carafa, 2018, p. 2 1644 - 1689 Никола Мария де Гусман Карафа *1638, † 1689 Никола Мария умира без наследници през 1689 г. и родът на Веспасиано I Гонзага изчезва. Херцогството Сабионета преминава във владение на испанците, които го продават на генуезеца Франческо Мария Спинола .

Князе на Сабионета (възстановена титла) управлениеизображениеимераждане и смърт1640 - 1670 Шипионе *1595 † 1670 1664 (?)- 1672 Фердинандо II Филипо *1643 † 1672 1672 - 1703 Джанфранческо II *1646 † 1703 1703 - 1708 Фердинандо Карло Гонзага-Невер, херцог на Мантуа *1652 † 1708 С падането на последния херцог на МантуаLuigi Tonini, през 1708 г. титлата преминава към клона Гонзага ди Гуастала.. управлениеизображениеимераждане и смърт1708 - 1714 Винченцо I *1634, † 1714 1714 - 1729 Антонио Феранте *1687, † 1729 1729 - 1746 Джзепе Мария I *1690, † 1746 От 1746 г. преминава към Хабсбургите на Австрия.

Клон Гонзага ди Боцоло

Господари управлениеизображениеимераждане и смърт1479 - 1496 Джанфранческо *1443, † 1496 1496 - 1527 Федерико *1480, † 1527 1527 - 1529 Пиро II *1490, † 1529 1529 - 1540 Лудовико *1480, † 1540 1540 - 1591 Веспазиано I *1531, † 1591

Князе управлениеизображениеимераждане и смърт1591 - 1592 Пиро II *1540, † 1592 1591 - 1609 Джулио Чезаре *1552, † 1609 1609 - 1668 Анибале *1602, † 1668 През 1703 г. титлата преминава към клона Гонзага ди Гуастала. управлениеизображениеимераждане и смърт1704 - 1714 Винченцо I *1634 † 1714 1714 - 1729 Антонио Феранте *1687 † 1729 1729 - 1746 Джузепе Мария I *1690 † 1746

Други титли Следните титли също принадлежат към тази кадетска линия:

Господари, графове и князе на Сан Мартино Маркграфове и след това князе на Гацуоло Господари и след това графове на Помпонеско Маркграфове на Помаро Маркграфове на Остиано Господари на Досоло и Комесаджо Господари на Изола Доварезе Господари на Ривароло Графове на Родиго

Бележки

Източници

Литература

Giuseppe Amadei; Ercolano Marani (a cura di), I Gonzaga a Mantova, Milano, 1975 Giuseppe Coniglio, I Gonzaga, Varese, Dall'Oglio, 1973 Clifford M. Brown; Paola Tosetti Grandi (a cura di), I Gonzaga di Bozzolo, Mantova, 2011 Comune di Bozzolo; Gruppo Culturale Per Bozzolo (a cura di), Il Principe e la Città. Giulio Cesare Gonzaga di Bozzolo, Modena, 1994 Giacomo Capitanio, Rodigo, Cronistoria (1050-1866), 2ª ed., Mantova, 1995 Luigi Tonini, San Martino dall’Argine nella storia. Alla ricerca delle nostre radici, Mantova, 2003 Palmiro Ghidetti, Rivarolo Mantovano. Itinerario storico, Rivarolo Mantovano, 1985 Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010 Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835 Leandro Ventura, I Gonzaga delle nebbie: storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po, Silvana, 2008 Dante Colli, Alfonso Garuti e Romano Pelloni, Piccole Capitali Padane, Modena, Artioli Editore, 1996

Други

(EN) Genealogia dei Gonzaga, на genealogy.euweb.cz Посетено на 19 септември 2023 г. Nelle terre dei Gonzaga, на it.wikivoyage.org Посетено на 19 септември 2023 г.

Категория:Италиански династии Категория:Италианска аристокрация Категория:Европейски кралски династии