Александър Дейков

Александър (рождено име Иван-Александър) Якимов Дейков е български философ, общественик и политик.

Биография

Произход и семейство Роден е на 26 юли 1941 година в София в семейството на Яким Дейков и Ана Грозева. По бащина линия е потомък на прилепския род Дейкови: правнук е на Яким Дейков и внук на Иван Дейков, а по майчина – внук на Иван Грозев. Кръстен е с двойното име Иван-Александър, което поради обстановката в България при комунистическия режим е опростено до единично име.

Научна дейност Завършва философия в Софийския университет. Защитава докторат на тема „Метод за построяване на система на логическите формализирани езици“. Работи в Института за изкуствознание при БАН, където оглавява секцията „Социокултурни проблеми на жизнената среда“, директор е на Центъра по социокултурни проблеми на жизнената среда, ръководи катедрата „Културна политика“ към Философския факултет на Софийския университет. За научната му дейност философът Иван Евтимов отбелязва, че въпреки ограниченията, налагани от строя – „една епоха, когато свободата на научното дирене, свободата на мисълта, правото на собствено мнение и на гражданска позиция бяха отнети“, Александър Дейков успява да се изяви като независим учен. „Неговите трудове в областта на логиката – една трудна и достъпна на малцина посветени научна област – остават образец на научна работа“.

Научните интереси на Александър Дейков са насочени и към общата теория на проектирането. Прави задълбочени теоретични разработки в областта на синтеза между науките за проектирането и науките за човека и активно работи за възприемането им в практика. Мисълта му за обвързване на градоустройственото, териториално и технологично проектиране с културните и социални потребности на човека е характеризирана от Иван Евтимов като еретична за тогавашното време.

Обществена дейност След падането на комунистическия режим (1989 г.) е първи заместник-министър на образованието и науката (министър Николай Василев) в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992). Пръв започва демократичната реформа във висшето образование. Работи за събиране на всичко, оцеляло от дядо му, писателя Иван Грозев, и свързано с него.

Умира през септември 2003 година.

Монографии Автор е на изследвания в областта на логиката и философията: Метод за построяване система на логическите формализирани езици (1973) Философията на логическия емпирист [Дисертация] (1974) Логическото: Филос.-методол. анализ на проблемата (1978) Феноменът проектиране. Кн. 1 (1994) Четири години по-късно: Българинът зяпа пиесата „В очакване на Годо“ Формална логика (1999)

Родословие

Бележки

Категория:Български философи Категория:Български политици след 1989 година Категория:Родени в София Категория:По произход от Прилеп