Число в българския език е граматическа категория, изразяваща по най-общ начин количеството на назованите предмети. В съвременния български език има две граматически числа:Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 59 – 63, 73 – 75, 79 – 83. единствено число (за назоваване на един предмет); множествено число (за назоваване на повече от един предмет).
В старобългарския език е имало и двойствено число, което впоследствие е изчезнало.
Граматическо число в българския език притежават имената (съществителни, прилагателни, числителни), местоименията и глаголите.
Съществителни имена
Основни положения Повечето съществителни имена в българския език имат форми за единствено и множествено число.
Съществителните нарицателни имена от мъжки род притежават и особена бройна форма за множествено число в допълнение към обикновената. В миналото бройната форма е била употребявана и за лица, но понастоящем книжовната норма допуска употребата ѝ само при съществителни нарицателни имена за нелица.
Изключения: Имат форми само за единствено число следните съществителни имена: Съществителните собствени: Иван, Петър, Мария, Стефка и др. Названията на вещества: грис, пепел, калай, въздух и др. Събирателните понятия: човечество, студентство и др. Отвлечените понятия: битие, щастие, любов, единодушие и др. Имат форми само за множествено число съществителните имена, които означават: Предмети, съставени от две еднакви части: клещи, гащи, очила и др. Еднородна маса от дребни предмети: въглища, трици и др.
Тъй като родът на съществителните имена в новобългарския език личи само в единствено число, то имената, които имат само множествено число, нямат род.
От съществителни, които имат само единствено число, при необходимост се образуват необичайни форми за множествено число, например в следния текст от Павел Вежинов: Да се постигне единно човечество. Нашата планета е тясна за две човечества.
Обратното явление не се наблюдава. При думи като въглища и трици не възниква нужда от изразяване на единичност. При названия на предмети, съставени от две еднакви части, всеки отделен предмет се нарича с думата чифт, която има единствено и множествено число, както и бройна форма: чифт клещи, три чифта клещи, много чифтове клещи.
Има случаи обаче, когато някое съществително постепенно преминава от една група в друга. Например думите панталони и ножици някога са имали само множествено число, а сега имат и форми за единствено число (тоест за един чифт): панталон (м.р.), ножица (ж.р.).
Думите врата, кола, уста, шейна в старобългарския език са имали само множествено число, а по-късно са били преосмислени като форми за ж.р. ед.ч. Понастоящем формите за мн.ч. са врати, коли, усти, шейни. Съществуват обаче изрази, употребявани в старата си форма, например закрити врата.Павлина Върбанова, При закрити врата, 06.X.2021.
Обратно, някои съществителни имена, които традиционно имат само форми за единствено число, постепенно придобиват форми за множествено число (по-точно, необичайната употреба на такива форми постепенно започва да се приема за обичайна). Такава е например думата живот (м.р.), която поначало има само форма за единствено число, но книжовната норма понастоящем допуска рядка употреба в множествено число,ИБЕ – БАН, Речник на българския език – справка за думата живот. тъй като езикът притежава по-подходящи изразни средства.Александър Шурбанов, Живот или животи? 06.VI.2023.
Формообразуване Бройната форма на съществителните имена от мъжки род произлиза от старобългарското двойствено число. Образуването и употребата на бройната форма са разгледани подробно в едноименната статия.
Обикновената форма за множествено число се получава от формата за единствено число чрез замяна на окончанието (или чрез добавяне на окончание, когато съществителното име няма окончание в единствено число).
Окончанията за множествено число са многобройни. Най-продуктивно сред тях е окончанието -и, което може да се употребява и за трите рода. Употребата на останалите окончания зависи от рода на съществителното име. Изборът на окончание зависи обаче не само от рода на съществителното, но и от звуковете в края на думата. На практика всяко съществително име се научава заедно с формите си за единствено и множествено число.
При прехода от единствено към множествено число ударението може да се премести, но може и да остане на същото място. Понякога настъпват фонетични промени, свързани с променливото я, изпадането на непостоянни звукове, премятането на подвижното ъ и редуването на съгласни.
Среден род Съществителните имена в среден род, единствено число, обикновено завършват на -о или -е.
Много съществителни на -о в ед.ч. образуват мн.ч. с окончание -и: живо̀тно – живо̀тни, влечу̀го – влечу̀ги, насеко̀мо – насеко̀ми; каро̀ – карѝ, око̀ – очѝ, ухо̀ – ушѝ.
Формите очи и уши са старите форми за двойствено число на думите око и ухо, преосмислени като форми за множествено число. Формите за дв.ч. са надделели над формите за мн.ч., защото очите и ушите са чифтни органи. За сравнение може да се посочи, че понастоящем мн.ч. на сако̀ е сака̀, обаче мн.ч. на око̀ не е ока̀.
Някои съществителни с окончание -о в ед.ч. образуват мн.ч. с окончание -а: бѝло – била̀, ля̀то – лета̀, сѐло – села̀, ѐзеро – езера̀; перо̀ – пера̀, хоро̀ – хора̀, бюро̀ – бюра̀, бедро̀ – бедра̀; бесѝло – бесѝла, лепѝло – лепѝла.
(Думата бюро̀ е от чужд произход, но е била приспособена към българската система от съществителни имена.)
Към тази група спадат и всички съществителни от ср.р. на -ство в ед.ч.; при тях ударението не се мести: бога̀тство – бога̀тства, во̀йнство – во̀йнства, та̀йнство – та̀йнства.
Някои съществителни с окончание -е в ед.ч. образуват мн.ч. с окончание -а: лицѐ – лица̀, детѐ – деца̀.
Тук спадат също имената на -ище (вкл. увеличителните) и умалителните имена на -це; при всички тях ударението не се мести: перцѐ – перца̀, дръвцѐ – дръвца̀; пѝленце – пѝленца, ку̀ченце – ку̀ченца; вълчѐнце – вълчѐнца, врабчѐнце – врабчѐнца; учѝлище – учѝлища, наго̀рнище – наго̀рнища; игрѝще – игрѝща, летѝще – летѝща; мъжѝще – мъжѝща, гласѝще – гласѝща.
Някои съществителни с окончание -е в ед.ч. образуват мн.ч. с окончание -ета (вкл. умалителните имена без тези на -це): ку̀че – ку̀чета, вну̀че – вну̀чета, кокѝче – кокѝчета, момѝче – момѝчета; момчѐ – момчѐта, врабчѐ – врабчѐта; венчѐ – венчѐта, мъжлѐ – мъжлѐта; легѐнче – легѐнчета.
Съществителни на -ме в ед.ч. образуват мн.ч. с окончание -ена̀; при тях ударението се мести винаги: врѐме – времена̀, сѐме – семена̀, плѐме – племена̀, зна̀ме – знамена̀, ѝме – имена̀.
Някои съществителни от ср.р. образуват мн.ч. с окончание -еса̀; при тях ударението се мести винаги: чу̀до – чудеса̀; небѐ – небеса̀.
Всички отглаголни съществителни в ед.ч. на -ние и повечето на -не образуват мн.ч. на -ния: жела̀ние – жела̀ния, уверѐние – уверѐния; тѝчане – тѝчания, врѝчане – врѝчания.
Обаче всички отглаголни съществителни на -нѐ (с ударено окончание) образуват мн.ч. с окончание -ѐта (ударено): пранѐ – пранѐта, кланѐ – кланѐта, бранѐ – бранѐта.
По същия начин образуват мн.ч. и някои съществителни, които не са отглаголни: питиѐ – питиѐта.
Някои отглаголни съществителни на -не (с неударено окончание) също образуват мн.ч. с окончание -ета (неударено): я̀дене – я̀денета.
Някои съществителни на неударено -е в ед.ч. образуват мн.ч. с неударено -я без преместване на ударението: я̀стие – я̀стия, у̀стие – у̀стия.
Някои съществителни на -е в ед.ч. образуват мн.ч. с ударено -я: ло̀зе – лозя̀, цвѐте – цветя̀.
Някои съществителни с ударено окончание -ѐ в ед.ч. образуват мн.ч. с ударени окончания по два начина: -ѐта (неутрално) и -я̀ (поетично). Примери: полѐ – полѐта и поля̀, морѐ – морѐта и моря̀.
И други съществителни от среден род образуват множествено число по няколко начина: Думата колело̀ (ед.ч.) има две форми за мн.ч.: колела̀ и колелѐта. Думата тя̀ло (ед.ч.) има мн.ч. тела̀ (неутрална форма), но също и телеса̀ (остаряла форма, чието сегашно значение съдържа идеята за едри или пък безформени тела или телесни части). Думата дърво̀ (ед.ч.) има няколко форми за множествено число: дървѐта (неутрално), дървеса̀ (поетично), дърва̀ (неутрално), диалектните форми дървя̀ и дъ̀рве. Формата дървеса̀ е поетичен вариант на формата дървѐта, която е мн.ч. на дърво̀ в значението „многогодишно растение с едро и твърдо стъбло, разклонено в горния си край във вид на корона“ и в значението „отсечено дърво или клон от дърво“. Формата дърва̀ (вместо нея след числително име се употребява дървѐта) е мн.ч. на дърво̀ в значението „къс от дърво, обикновено нарязано и нацепено за горене“.ИБЕ – БАН, Речник на българския език – справка за думата дърво.
Някои названия на чифтни органи са запазили от старобългарския език както формата си за множествено число (на -а), така и формата си за двойствено число (на -е): ра̀мо – рамена̀ и раменѐ; коля̀но – колена̀ и коленѐ; крило̀ – крила̀ и крилѐ.
Тези форми са обявени понастоящем за дублетни, но мнозина носители на езика, вкл. езиковеди, използват формите за мн.ч. на -е само когато се отнасят до орган на човек или животно и никога след числително бройно: крилете на птицата = крилата на птицата; но само крилата на прозореца и трите крила.
Съществителното име коля̀но има още една форма за мн.ч.: колѐни, но тя е разговорна.
Някои съществителни от среден род завършват в ед.ч. на -у, -ю или -и, но това не са окончания, а крайни гласни на корена, тъй като всички такива думи са от чужд произход. Повечето от тях образуват мн.ч. с окончание -та: бижу̀ – бижу̀та, пардесю̀ – пардесю̀та, таксѝ – таксѝта, кѐнгуру – кѐнгурута.
Думата кѐнгуру има и втора форма за мн.ч.: кѐнгура, но тя е разговорна.ИБЕ – БАН, Речник на българския език – справка за думата кенгуру.
Има една група съществителни от чужд произход на -о, чиято крайна гласна изглежда като съответното българско окончание. Те предизвикват колебания в езиковата практика, тъй като могат да бъдат поставени в различни класове измежду изброените по-горе.
Примери: кѝно – кина̀, вѝдео – видеа̀ (рядко),ИБЕ – БАН, Речник на българския език – справка за думата видео.Павлина Върбанова, Как се пише: видеа или видеота? 24.XI.2017. ра̀дио – радиа̀ (рядко);ИБЕ – БАН, Речник на българския език – справка за думата радио. фламѝнго – фламѝнги.ИБЕ – БАН, Речник на българския език – справка за думата фламинго.Павлина Върбанова, На крилете на фламингото – прелет над нормата, 06.X.2021.
Чужди думи с други крайни гласни също пораждат колебания понякога: шоу – шоута.Павлина Върбанова, Как се пише: шоута или шоа? 08.I.2013.
Думите ѐвро и фо̀лио нямат форми за мн.ч.ИБЕ – БАН, Речник на българския език – справка за думата евро.ИБЕ – БАН, Речник на българския език – справка за думата фолио.
Формите евра, фолиа, фламинга, фламингота, видеота, шоа са неправилни от гледна точка на книжовната норма.
Женски род Повечето съществителни имена от женски род притежават в единствено число окончание -а (след съгласна) или -я (след гласна или съгласна). Окончанията могат да бъдат ударени или неударени: сто̀мна, река̀, вода̀; земя̀, лѐля, ламя̀; носѝя, лѝния, идѐя.
Някои съществителни от женски род завършват в ед.ч. на съгласна: Около 150 непроизводни съществителни: но̀щ, мѝсъл. Около 2500 съществителни, произведени с наставките -ост и -ест: ра̀дост, бо̀лест.
Почти всички съществителни от женски род образуват множествено число с окончание -и, без да местят ударението, независимо от кой вид са: сто̀мни, рекѝ, водѝ; земѝ, лѐли, ламѝ; носѝи, лѝнии, идѐи; ра̀дости, бо̀лести; но̀щи, мѝсли.
Променливото я може да се прегласи в е: ся̀нка – сѐнки.
Може да изпадне непостоянна гласна: мѝсъл – мѝсли.
По изключение някои думи от женски род образуват множествено число с други окончания: ръка̀ – ръцѐ, нога̀ – нозѐ.