Исторически звукови закони в българския език са такива промени в изговора на звукове от една и съща морфема (редуване на гласни или редуване на съгласни), които промени съществуват и понастоящем в българския език, но са били обусловени в миналото от закономерност, която вече не е в сила.
Съвременни звукови закони в българския език се наричат онези редувания на звукове, които са обусловени от закономерност, която действа в българския език и понастоящем.
Исторически звукови закони Звуковите закони са причина за различни редувания на гласни и съгласни.
Редуване на гласни Редуването на гласни е характерно за българския език и за славянските езици изобщо.
Пример: в българския език: прочета — прочитам; в руския език: беру — выбираю.
Редуване на гласни в корена Редуването на гласни в корена е една от най-старите звукови промени. В думи и форми, образувани от един и същи корен, гласната се мени и може да изпада. Например избор, избирам, брах, бера.
Както се вижда от примера, при еднокоренни глагол и име често в корена на името стои гласната о, а в корена на глагола на нейно място стои някоя от гласните е и и или липсва гласна. Такива редувания се срещат често: стол, постилам, застлан, стеля; раздор, раздирам, съдран, дера; мор, умирам, умрял.
Това редуване се е замъглило с развитието на езика. От една страна, били са образувани глаголи с коренна гласна о от именна основа: ров — ровя; ложе — сложа.
От друга страна, били са образувани имена от глаголна основа без промяна на кореновата гласна: пробив, допир, завивка.
В някои случаи редуването на гласни се преплита с други явления. Например клетва, проклинам, кълна;
след изпадането на кореновата гласна в основната форма на глагола (кълна) се образува струпване на съгласни, затова се вмъква непостоянно ъ.
Когато от свършен глагол се образува несвършен глагол от III спрежение с наставката -а- или -я-, кореновата гласна е се заменя с и: прочета — прочитам; изплета — изплитам; постеля — постилам.
Ако свършеният глагол съдържа наставката -н-, тя отпада, а кореновата гласна се заменя с я: легна — лягам; седна — сядам.
Ако свършеният глагол няма коренова гласна, несвършеният получава коренова гласна и: умра — умирам; простра — простирам.
Ако свършеният глагол има коренова гласна о, тя се заменя с а: сложа — слагам; съборя — събарям.
Много видови двойки са изключения, тоест при тях няма редуване на гласни: уморя — уморявам; намокря — намокрям.
Редуване на гласни при други морфеми В наставките и окончанията се редуват гласните о и е: В окончанията -ове и -еве за образуване на множествено число на едносрични съществителни от мъжки род, които в ед.ч. завършват на гласна + й: брой — броеве; кей — кейове. В окончанията -о и -е за ср.р. ед.ч.: села — село (твърда основа); поля — поле (мека основа). В окончанията -(й)о и -е за ср.р. ед.ч. при местоимения и прилагателни имена, завършващи на гласна + й или на шушкава съгласна: мое и мойо; свое и свойо; чие и чийо; наше и нашо; ваше и вашо; гъше и гъшо; паче и пачо; бивше и бившо. Във всички тези и подобни случаи книжовната норма е приела само варианта с е. По изключение нормата е приела и бъдеще, и бъдещо, но бъдеще е съществително име, а бъдещо е прилагателно. По същия начин стои въпросът с думите настояще и настоящо. В наставки за образуване на съществителни имена от женски род се редуват гласните о и е, като о се долепва до твърда основа, а е се долепва до мека основа. При съществителни от ж.р. на -ост/-ест: — твърдо д — младост; — меко р — горест. При съществителни от ж.р. на -ота/-ета: — твърдо н — тъмнота; — меко щ — нищета. В наставките -ов/-ев за образуване на прилагателни имена, фамилни имена и презимена също се редуват гласните о и е: чичов, дядов, танцов, бананов, Иванов, Димитров; славеев, слънчев, лицев, тютюнев, Пеев, Пенчев. С ударено окончание след същите наставки: делови, полкови; строеви, огневи. В комбинациите от наставки -овен/-евен за образуване на прилагателни имена се редуват същите гласни: духовен, лъжовен, грижовен, книжовен; душевен, плачевен.
Тези гласни се редуват и като съединителни морфеми. Коя от тях се използва, зависи от основата на първата дума: -о- при твърда основа: светлоок, дърводелец, водомер, умозрителен; -е- при мека основа: синеок, мореплавател, земемер, огнедишащ.
Дали основата е твърда, или мека, може да се провери по различни начини: За прилагателните това се вижда от окончанията на формите за женски и среден род: твърда основа: светла, светлo; мека основа: синя, синьo. За съществителните от женски и среден род типът на основата личи от окончанието в ед.ч.: твърда основа: вода, дървo; мека основа: земя, море. За съществителните от мъжки род типът на основата се познава от определителния член: твърда основа: умът; мека основа: огънят.
Редуване на съгласни В българския език има различни редувания на съгласни. Някои от тях са характерни за повечето славянски езици, други са отличителна черта на българския език.
Палатализация
Палатализация се нарича смекчаването на звуковете чрез доближаване на езика до небцето (лат. palatum). Процесите на палатализация в славянските езици започват още в праславянския език и предизвикват съществени промени във фонетичната им система.
Първа палатализация В древността славянските езици притежават само твърди задноезични съгласни (к, г, х), тоест не съдържат срички хе, ги, кю и т.н. При получаване на съчетание от задноезична съгласна (в края на корен или основа) пред ь или й (вкл. ю, я), или пред мека (предна) гласна (е, и) задноезичната съгласна се заменя с шушкава съгласна, както следва: к се заменя с ч; г се заменя с ж; х се заменя с ш.
С течение на времето меките средноезични съгласни [ ч', ж', ш' ] загубват мекостта си и понастоящем са само твърди в българския език. Затова след тях вече не се пишат ю и я, а съответно у и а.
Първата палатализация е въздействала върху образуването на сродни думи (съществителни, прилагателни и глаголи): висок — височина; благ — блажен; монах — монашески.
Така са получени някои форми за мн.ч. на съществителни от ср.р.: око — очи; ухо — уши.
Всъщност това са форми за двойствено число, което понастоящем е изчезнало, затова те са преосмислени като форми за множествено число. Оцелели са като названия на чифтни органи.
Тази палатализация е повлияла на спрежението на някои глаголи. Например глаголът пека в сегашно време променя к в ч: пека, печеш, пече и т.н.
В минало несвършено време: печах, печеше, печеше и т.н.
Формата за 1 л. ед.ч. е била печях, но след като шушкавите съгласни са затвърдели, вече се пише и изговаря печах.
В минало свършено време: пекох, пече, пече и т.н.
В повелително наклонение: печи, печете и т.н.
При други глаголи от I и II спрежение съгласната остава променена във всички лица и числа. Например към съществителното дълг се добавя основната гласна и, при което г преминава в ж и се получава формата дължи за 3 л. ед.ч. сег.вр., т.нар. основа на глагола в сег.вр. Въпреки че основната гласна се губи в основната форма дължа (1 л. ед.ч. сег.вр.), съгласната ж се запазва, не се превръща обратно в г.
Други примери за образуване на глаголи: мъка — мъча; глух — заглуша.
Първата палатализация влияе на формите в звателен падеж: бог — боже; човек — човече; войник — войниче; юнак — юначе.
Много често тези форми съвпадат с умалителните, затова се предпочита окончанието о: войнико, юнако.
Някои случаи не могат да бъдат обяснени само с първата палатализация, защото действието ѝ се преплита с други явления: другар — дружба; слуга — услужлив; плах — плашлив.
Например първата дума се е пишела на старобългарски така: ,
откъдето се вижда, че след ж е стояла мека гласна (ь), което обяснява замяната на г с ж при тази дума. Впоследствие тъмната гласна ь е изчезнала, но звукът ж не се е превърнал обратно в г и думата дружба е приела сегашния си вид.
Втора палатализация Постепенно някои звукове се променят и така отново възникват комбинации от предни (меки) гласни (е, и) след задноезични съгласни (к, г, х). Последните се смекчават в такива позиции до [ц', з', с' ], като след време губят силната си мекост и се превръщат в обикновени съскави съгласни: к преминава в ц; г преминава в з; х преминава в с.
Втората палатализация влияе на формите за мн.ч. на съществителните от мъжки род: ученик — ученици; рак — раци; залог — залози; монах — монаси.
По нея са получени и някои форми за мн.ч. на думи от женски род: ръка — ръце; нога — нозе.
Това са форми за двойствено число, преосмислени като форми за мн.ч.
По втората палатализация са получени някои глаголи: река — порицавам; подвиг — подвизавам се.
Сега гласната след съскавите съгласни е а, тъй като те са затвърдели с течение на времето.
Трета палатализация Първата и втората палатализация създават редуване на три тройки от съгласни: к — ч — ц; г — ж — з; х — ш — с.
Примери: юнак — юначен — юнаци; съпруг — съпружески — съпрузи; стомах — стомашен — стомаси.
Понастоящем е възможно да се образуват срички ке, хи, ги и др.под., защото тези исторически звукови закони вече не действат. Например множественото число на думата съпруга сега е съпруги, но някога, когато са действали съответните звукови закони, окончанието за мн.ч. на съществителните от ж.р. е било ы, не и, а пък ы е задна гласна, затова не действа омекчаващо на предходната съгласна. Впоследствие гласната ы е преминала в и, но тогава звуковият закон вече не е действал, затова съгласната г в думата съпруги се е запазила.
В историческото развитие на българския език е имало и трета палатализация. При нея редуването на съгласните остава в рамките на посочените тройки, само че тя променя формите на още думи. Действието ѝ може да се опише формално като преминаване от третия към втория елемент в първата и втората тройка. Тоест тя редува: ц със ч (най-често); з със ж (по-рядко).
В действителност изходна е формата със задноезична съгласна, от която са получени другите, но тази форма невинаги е оцеляла в езика, затова действието на третата палатализация се описва, като се приема за изходна формата със съскава съгласна.
Пример за редуване на з със ж: княз — княже, княжески.
Самата дума княз произхожда от по-стара форма, в която на мястото на з е стояло г. Понастоящем този звук се пази в сродната дума княгиня.
Повече са примерите за редуване на ц със ч. Така са произведени нови от стари съществителни: творец — творчество; граница — граничар; лъжица — лъжичка; птица — птиче; деца — дечица.
От някои съществителни са произведени прилагателни: старец — старчески; врабец — врабчов; месец — месечен; слънце — слънчев; овца — овчи.
От някои съществителни са произведени глаголи: граница — гранича; сърце — насърчавам.
Звателен падеж на съществителни на -ец: отец — отче; старец — старче.
Формата със съскава съгласна се приема за изходна, тъй като действителната изходна форма (тази със задноезичната съгласна к) не се пази в езика. Някои сведения за по-старите форми могат да се намерят в статията „Палатализация в славянските езици“.
Редуване на [с, з] със [ш, ж] Трите палатализации, описани по-горе, създават редуване на три тройки от съгласни: к — ч — ц; г — ж — з; х — ш — с. Редуване само между съскави и шушкави съгласни, и то само в рамките на втората и третата тройка, като резултат от въздействието на някогашния звук й (йота) върху съскавите съгласни, се среща в следните случаи: В основите на някои глаголи от I и II спрежение: писах, писмо, писател — пиша; мазах, мазен, мазилка — мажа; казах, ка̀зан, разказ — кажа; изкусих, изкусител — изкуша. В някои глаголи от несвършен вид, III спрежение, образувани с първоначална наставка -ява- (впоследствие я заменено с а заради затвърделите шушкави съгласни): изкуся — изкушавам; отразя — отражавам; изображавам, възвишавам, унижавам; наред с по-новите дублетни форми: изобразявам, възвисявам, унизявам, изкусявам, отразявам.