Променливото „я“ в съвременния български език е гласен звук, наследник на старобългарската гласна широко „е“, отбелязвана в старобългарската писменост с буквата Ѣ (ят), който звук в едни и същи позиции на сродни думи или форми на една и съща дума се произнася понастоящем като я, а в други сродни думи или форми на думата се произнася като е. Явлението е известно като ятов преглас.

Например думата „бял“ в старобългарския език е изглеждала като Старобългарски речник. и звукът  се е произнасял като широко е, към а. В съвременния български книжовен език тази дума се пише и изговаря с я, но някои нейни форми (напр. „бѐли“, ) се пишат и изговарят с е.

По отношение на променливото я българските диалекти се различават отчетливо: на запад от т.нар. ятова граница звукът  е преминал навсякъде в е, а на изток от границата в някои говори (югоизточните) е преминал изцяло в я, в други говори (североизточните) има редуване на я и е. Книжовната норма приема редуването, тоест тя се води по североизточните говори, като допуска редица изключения в отстъпка на западните говори.Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив. Леков, Ст. Стойков, Правописен речник на българския книжовен език, София, 1960, ДИ „Народна просвета“, стр. 3–7.

Освен променливото я има и друго, постоянно „я“, което не произхожда от старобългарския ят и не се прегласява: я̀сен, я̀сна, я̀сно, я̀сни; поля̀на, поля̀ни.

То се нарича още етимологично „я“, тъй като произхожда от старобългарското : — я̀сно; — поля̀на.

Между постоянното и променливото я няма разлика при изговор; разликата е само в произхода им.

Съществува още една старобългарска гласна, т.нар. малка носовка, която се е произнасяла като носово е и се е записвала с буквата  (малък юс). В българския език този звук е преминал в е почти навсякъде:  — гледати

(инфинитив на глагола гледам). Коренът глед се произнася с е във всички думи в новобългарския език: глѐдам, наглѐдно, по̀глед, въ̀зглед и т.н.

Обаче в руския език малката носовка е преминала в я навсякъде. Например руската дума взгля̀д съответства на българската въ̀зглед.

Поради влиянието на руския език върху българския, отделни форми, а понякога всички форми на някои български думи са оформени с я вместо е в позицията на малката носовка. В тези случаи се говори в широк смисъл за променливо я и постоянно я съответно, въпреки че въпросното я е наследник на , а не на , нито на .

Например старобългарската дума  (ред) се пише с е във всичките си форми и сродни думи в българския език: рѐд, нарѐдба, редя̀, порѐден и т.н.

В руския език обаче тази дума е станала ря̀д, вкл. в сродни думи, напр. поря̀док. Последната дума е била заета в българския език с руското си произношение, тоест поря̀дък, не порѐдък. Така в българския език се е появило променливо я в думите с корен ред, въпреки че старобългарската гласна в този корен е , а не . Така полученото променливо я не се подчинява на ятовото правило: според него думите рѐд и нарѐдба би трябвало да се произнасят ря̀д и наря̀дба, а всъщност няма такива думи в българския език.

В отделни случаи  е преминало в я във всички форми и сродни думи на дадена новобългарска дума, например княз (рус. князь): кня̀з, кня̀же, кня̀жески, княгѝня.

Резултатът е постоянно я, което не е наследник на старобългарското .

Поради случаи като описаните има множество изключения от ятовото правило.

Ятово правило Променливото я се изговаря като я само когато са изпълнени едновременно следните изисквания:Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 29–33.Т. Бояджиев, Ив. Куцаров, Й. Пенчев, Съвременен български език, София, 1999, стр. 88–92. променливото я да е ударено; ако в думата има следваща сричка, тя да не съдържа никоя от буквите и, е, ю, я, ь; от променливото я до следващата гласна (или до края на думата, когато променливото я е последната гласна) да не се среща нито й, нито шушкав съгласен звук, тоест ж, ш, ч, дж (следователно да не се среща и буквата щ).

Ако е нарушено поне едно от трите изисквания, променливото я се изговаря като е.

Смисълът на второто и третото изискване е, че не се допуска мекост след променливото я, в близост до него (диапазонът е указан в правилото). Въпреки че шушкавите съгласни са само твърди в съвременния български език, те са били меки в миналото.

Най-често шушкавите звукове, предизвикващи преглас на я в е, стоят непосредствено след променливото я, но понякога (много рядко) са отдалечени от него.

Звукът дж присъства във формулировката на ятовото правило само с цел пълнота. Този звук е навлязъл в българския език от други, неславянски езици, затова не се среща в старобългарските думи, съдържащи променливо я.

Правилото има някои изключения, формулирани по-долу.

Примери

1) Когато ятовата гласна не е ударена, тя се прегласява в е: мя̀сто, но места̀; свя̀т, но световѐ; сня̀г, но снеговѐ; хля̀б, но хлебопека̀рна; бя̀л, но белобра̀д; ня̀колко, но неколкокра̀тен

(формативът ня-, с който се образуват неопределителни местоимения, съдържа променливо я).

2) Когато сричката след ятовата гласна съдържа някоя от буквите и, е, ю, я, ь или между ятовата гласна и следващата гласна има й или шушкав съгласен звук (ж, ш, ч, дж), тогава променливото я преминава в е, дори да е под ударение: голя̀м, но голѐми; бя̀л, но бѐли; видя̀л, но видѐли; тя̀хна, но тѐхен; мя̀ра, но мѐря; живя̀, но живѐй; кря̀сък, но крѐсльо; сня̀г, но снѐжна; бря̀г, но безбрѐжна; гря̀х, но грѐшка; смя̀х, но смѐшка; пря̀к, но прѐчка; ня̀колко, но нѐщо; вся̀ка, но всѐки

(формативът вся-, с който се образуват обобщителни местоимения, съдържа променливо я).

Дори когато шушкавата съгласна не стои точно след променливото я, тя пак предизвиква преглас: ся̀нка, но засѐнча и засѐнчвам; бя̀л, но Бѐлчо; сля̀п, но слѐпчо;

например в следния фразеологизъм: Дръж се, слепчо, тоягата е готова.ИБЕ–БАН, Фразеологизми.

Друг пример (който съдържа и рядко срещания преглас пред сричка с ю): Недя̀лко, но Недѐлчо, недѐля, Дѐльо и Дѐлю.

Ятовото правило важи за основната гласна на миналите страдателни причастия и миналите свършени деятелни причастия на глаголите от I и II спрежение, когато тя се намира след съгласна: вървя̀л(а/о), но вървѐли; извървя̀н(а/о), но извървѐни.

Но ако пред я стои гласна, тогава са възможни изключения.

Ятовото правило не важи за основната гласна на миналите страдателни причастия и миналите свършени деятелни причастия на глаголите от III спрежение: стрѐлял(а/о/и), стрѐлян(а/о/и).

Това помага за точното разбиране на смисъла на глаголните форми. Например глаголите (да) забра̀вя и забра̀вям са съответно от II и III спрежение и имат минали страдателни причастия съответно забра̀вен(а/о/и) и забра̀вян(а/о/и), които изразяват съответно еднократно и многократно действие.

Изключения В някои граматически форми последователно се правят изключения. Например в 1 и 2 л. мн.ч. на минало свършено време променливото я пред окончанията хме и хте не се прегласява в е, когато е ударено: вървя̀хме, вървя̀хте, но вървѐли; седя̀хме, седя̀хте, но седѐли.

Причината е, че в старобългарския език е имало ер голям след х в окончанията, тоест окончанията са били -хъме и -хъте, така че не е имало условия за преглас.

Също и в завършека -ящ на сегашните деятелни причастия я не се прегласява в е, ако е ударено, макар след него да се появи мека сричка:Уикипедия, Сегашно деятелно причастие. седя̀щ, седя̀ща, седя̀що, седя̀щи; търпя̀щ, търпя̀ща, търпя̀що, търпя̀щи.

Не се прегласява и в членуваните форми на сегашните деятелни причастия: седя̀щия(т), търпя̀щия(т).

По отношение на променливото я има множество изключения. То се прегласява в е в някои думи, заети от руския или църковнославянския език, а понякога и в новообразувани български думи: вя̀рно, но неимовѐрна; мя̀ра, но тримѐрна; тря̀бва, но употрѐба; звя̀р, но звѐрска; ля̀то, но столѐтна; свя̀т, но свѐтска; мя̀сто, но мѐстност; дя̀л, но отдѐл.

Обратно, в някои побългарени руски думи е приет изговор с я: ря̀зък, спя̀вка.

При някои прилагателни, образувани с наставка -ен с непостоянно е, които съдържат променливо я пред наставката, във формите за женски и среден род в ед.ч. настъпва преглас в е, все едно че непостоянното е не е отпаднало: гнѐвен, гнѐвна, гнѐвно, гнѐвни (но гня̀в); хлѐбен, хлѐбна, хлѐбно, хлѐбни (но хля̀б); цвѐтен, цвѐтна, цвѐтно, цвѐтни (но цвя̀т); и т.н.

Не всички прилагателни от този вид попадат в това изключение, някои се подчиняват на правилото: бѐсен, бя̀сна, бя̀сно, бѐсни; вѐрен, вя̀рна, вя̀рно, вѐрни; желѐзен, желя̀зна, желя̀зно, желѐзни.

При членуваните форми на отвлечени съществителни на -ост, съдържащи променливо я, които са образувани от минали деятелни и страдателни причастия, то остава непрегласено в е, въпреки че ударението се премества върху определителния член: закостеня̀лост, закостенялостта̀; припря̀ност, припряността̀.

Някои от тези думи притежават дублети: зря̀лост и зрѐлост; зрялостта̀ и зрелостта̀; но само зрѐлостник.

Обаче настъпва преглас при съществителни, които не са образувани от минали причастия, макар да завършват на -ост: вя̀рност, но верността̀; ця̀лост, но целостта̀.

При някои глаголи, образувани с наставката -н-, променливото я се прегласява в е, дори да е под ударение и въпреки че следващата сричка е твърда: сѐдна, блѐсна, мѐтна, лѐгна, рѐзна и др. (срв. ся̀дам, бля̀сък, мя̀там, ля̀гам, ря̀зах).

Това е се запазва също във формите на минало свършено време, в миналите деятелни и страдателни причастия: мѐтнах, мѐтнал, мѐтнат; рѐзнах, рѐзнал, рѐзнат.

В съществителни с наставка -к- и окончание -а, образувани от корените на тези глаголи, също има е вместо я: намѐтка, изрѐзка.

От това изключение има изключения, тоест глаголи, при които ятовото правило се спазва: зя̀пна, зя̀пнах, зя̀пнал (но зѐя).

При миналите деятелни причастия (свършените и несвършените) е спорен случаят, когато основната гласна на глагол от I или II спрежение е я, предшествано от гласна. Има доста такива причастия: броя̀л, безпокоя̀л, стоя̀л, боя̀л се, ва̀ял и др.

Техните окончания не са установени: езиковата практика и книжовната норма са колебливи. За някои глаголи нормата е установила гласната я, ако е ударена, да се запазва и пред мека сричка:Галя Христозова, Ятов преглас (променливо „я“). стоя̀ли(те), стоя̀лия(т);Павлина Върбанова, Как се пише: стояли или стоели? боя̀ли(те) се, боя̀лия(т) се.Павлина Върбанова, Как се пише: бояли се или боели се?

Но ако гласната я е неударена, тя се запазва при миналите страдателни причастия: ва̀ян, ва̀яни(те), ва̀яния(т); сма̀яни(те), сма̀яния(т);

и при свършените минали деятелни причастия: ва̀ял, ва̀яли(те), ва̀ялия(т); сма̀яли(те), сма̀ялия(т);

но не и при несвършените минали деятелни причастия, където неударената основна гласна я поначало преминава в е, дори да не е пред мека сричка: ва̀ел, ва̀ела, ва̀ело, ва̀ели; сма̀ел, сма̀ела, сма̀ело, сма̀ели.

При някои глаголи нормата допуска дублети: броя̀ли и броѐли.

Самата норма е била променяна няколко пъти. Повече информация по този въпрос може да се намери в темата за миналите несвършени деятелни причастия.

При повечето думи нормата предпочита варианта с непрегласено я, дори това я да е неударено, стига пред него да има гласна, и то не само при миналите причастия, а при всички части на речта: разсѐян(а/о/и), самонадѐян(а/о/и), боязлѝв(а/о/и). Причината е, че променливото я поначало не може да стои след гласна.

Въпреки че етимологичното я обикновено е постоянно, в отделни случаи се прегласява. Например глаголът ям съдържа етимологично я:  — ям. Повечето му форми и сродни думи се пишат с я: я̀м, ядѐш, я̀ж, я̀дене, мравоя̀д(и), пчелоя̀д(и). Обаче някои се пишат с е: сухоѐжбина, людоѐд(и).

Подобно е положението с формите на глагола яздя и сродните му думи: я̀здя, я̀здиш, я̀здих, я̀здил; езда̀, езда̀ч, колоезда̀ч.

Изговарят се с е отделни думи, проникнали в книжовния език от западните говори: вѐк, човѐк; лични имена: Вѐра, Цвѐта.

Въобще за личните имена се допуска свобода. Имената на географските обекти също следват местния изговор: Брѐгово (Видинско);