Прилепският български учителски събор се провежда в град Прилеп, тогава в Османската империя, през август 1871 година. Той е резултат от състояла се през август 1868 година предишна среща (конференция), когато по време на големия Прилепски панаир дейците на прилепското читалище правят поредица от срещи на българските книжари и учители, дошли от близки и далечни места, с присъствието и на други интелигентни българи; разглеждат се педагогически теми. Тогава се заражда идеята за събор на всички учители от околните градове и паланки, на който те да обсъдят въвеждането на еднаква програма във всички училища, еднакви учебници, въвеждане на ред вътре и извън училищата и други теми. Реализирането на тази идея се възлага на учителите в Битоля Лука Нейчев – главен учител, и Петър Мусев.

Получилите задачата битолски учители изпращат през юли 1871 година циркулярно писмо до прилепските дейци за откриване на учителски събор в Прилеп. Прилепчани се погрижват за организацията на място, за настаняването на учителите безплатно в частни къщи, за прислужващи им. Съборът се състои в началото на август, по време на прилепския панаир. От Битоля пристигат учителите Лука Нейчев, Арсений Костенцев и Петър Мусев, от Крушево – Иван Б. Шумков, от Велес – Константин Босилков и Александър Свякяров, от тиквешко Ваташа – Григор Шишков, от Радовиш – Христо Алексов, от Охрид – Григор Пърличев.

Посрещането на Пърличев е тържествено, но според Георги Трайчев той очаквал повече, ядосал се на прилепчани и заради съвета им да носи по-добре фес вместо сламена шапка, за да не привлича твърде голямо внимание. По време на обсъждания се раздразнява от изразено несъгласие по някои теми от Ничо Биолчев и от Лука Нейчев и напуска учителската среща въпреки многото молби на членове на читалището. Според Георги Трайчев това всява смущение сред участниците. На втория ден, по разказа на Арсений Костенцев, участник в събора, и Иван Шумков напуска събранието заради спор с Тодор Кусев, възразяващ против ланкастърският метод на преподаване. Така според някои изследователи (Трайчев, Шалдев) съборът завършва безуспешно. Според други обаче (Н. Ванков) този събор е допринесъл най-много (от проведените общо четири) за развитието на българското образователно дело в Македония: след дискусиите се изготвят примерни училищни програми, уточнява се какви учебници да се ползват, което води за известно уеднаквяване на учебния процес.

Вижте също Прилепски български учителски събор (1868)

Бележки

Категория:Прилепска българска община Категория:1871 година в Османската империя