Битката при Кутловица е първото сражение между чипровските чети и османския гарнизон от Кутловица (днес Монтана) след началото на чипровското въстание.
Моравският рейд След превземането на Белград от Хабсбургската армия, Георги Пеячевич се среща с Максимилиан Емануел, електора на Бавария. Разговорът вероятно е бил за съгласуване на въстанически действия с фронтовите планове за настъпление в българските земи. Последвалите събития показват че кординацията е била договорена.
По разпореждане от императора на Австрийската империя, фелдмаршал Капрара отделя шест полка под командването на генерал Хайслер с цел настъпление между Стара планина и река Дунав за да окажат помощ на българските въстаници.
Четите на Георги Пеячевич и Богдан Маринов, подсилени със сръбски доброволци и унгарски кавалеристи под командването на Владислав Чаки, достигнали до Чипровци като преден отряд на армията.
Точният боен път не е известен, но се знае че с бой отрядът си е пробивал път през отстъпилите при Белград турски части, превземайки няколко крепости включително и Браничево.
Унгарският съюзник на османците, Имре Тьокьоли, разполагал с хиляда кавалеристи и се опитвал да спре настъплението на съюзническия отряд, но претърпявал поражение във всяка една от схватките.
Сражението Скоро четата на Георги Пеячевич се насочила към близката Кутловица (днес Монтана). Щурмът бил кратък, яростен и безпощаден. Всичките унижения, мъки и обиди, които натрупали въстаниците от робията, излели в първата си битка. В релация от 22 октомври до Конгрегацията за разпространение на вярата, писана дни след разгрома, архиепископ Стефан Кнежевич свидетел на събитията, написал следното:
Източници
Категория:1688 година в Османската империя