Базилика „Суперга“ (на италиански: Basilica di Superga), известна и като Кралска базилика „Суперга“ (Real basilica di Superga),Real basilica di Superga, parrocchie.it. се издига на 672 m надморска височина върху едноименния хълм североизточно от Торино, Пиемонт, Северна Италия. Построена е по заповед на крал Виктор Амадей II като благодарствен паметник към Дева Мария след победата над френските войски през 1706 г., поради което се смята за „празничен паметник“. В сутерена се намира част от Кралските гробници на Савойската династия.
Произходът на името „Суперга“ е неясен. Една хипотеза го свързва с лангобардско лично име (Saro(per)ga), друга – с германската форма Serrapergia, но нито една не е подкрепена с категорични исторически доказателства.
Проектът на базиликата е дело на месинския архитект абат Филипо Ювара и датира от 1715 г. До параклиса на върха на хълма днес се стига по шосе или чрез трамвайната линия „Саси–Суперга“.
Историята на храма започва на 2 септември 1706 г., когато херцог Виктор Амадей II и принц Евгений Савойски‑Каринян се изкачват на хълма, за да наблюдават обсадения от френско‑испанските войски Торино. Според традицията херцогът се заклева пред оброчен пилон, че при победа ще издигне храм, посветен на Богородица.Cammilleri, с. 357. След успешната битка при Лученто и Мадона ди Кампаня на 7 септември 1706 г. той възлага проекта на Ювара.
ССтроителството започва на 20 юли 1717 г. и продължава четиринадесет години. Работите са ръководени от Пиетро Филипо Сомаци, който отговаря както за част от щукатурните работи, така и за зидарските дейности.Bolandrini, 2011, с. 401-402. Материалите са транспортирани по стръмна камениста пътека с помощта на товарни животни. На 1 ноември 1731 г., в присъствието на крал Карл Емануил III, базиликата е открита тържествено.
История Предистория: обсадата на Торино
През пролетта на 1706 г. френският крал Луи XIV навлиза с мощна армия в Ница и земите на Савоя с намерението да премине в Пиемонт. Пиемонтците се подготвят за отбраната: в Торино са натрупани милиони наръчи дървен материал и големи количества стволове за изграждане на барикади. Горите около града са изсечени, за да се предотврати укриването на вражески части, а настилката на улиците е премахната, за да се избегне опасността от разлитащи се каменни трески при артилерийски обстрел. Осигурени са и значителни запаси от храна, достатъчни за войската и населението за поне четири месеца.
На 12 май 1706 г. френската армия – 78 батальона и 8 ескадрона, общо около 60 000 войници – обсажда Торино, разполагайки се в триъгълника между Венария и днешните торински квартали Лученто и Реджо Парко. Срещу тях Пиемонт разполага едва с 6600 войници и около 5000 души градска милиция. Диспропорцията в численост и ресурси прави положението на защитниците крайно тежко, но съпротивата е жизненоважна: от нея зависят оцеляването на Торино и автономията на Пиемонт.
Надеждата е в обещаната австрийска подкрепа – армия от 28 000 войници под командването на принц Евгений Савойски‑Каринян. До пристигането ѝ всичко зависи от устойчивостта на пиемонтските войски, от смелостта на населението и от способността на града да издържи обсадата.
В продължение на четири месеца Торино е подложен на непрестанен артилерийски обстрел: над 8000 оръдейни изстрела падат върху града всеки ден. През този период се проявяват многобройни примери на героизъм както сред войниците, така и сред гражданите. На 28 август 1706 г. принц Евгений се среща с херцог Виктор Амадей II. Двамата се изкачват на хълма Суперга, за да огледат бойното поле от височина, и отбелязват слабости във френското разгръщане между река Дора Рипария и потока Стура ди Ланцо. Те стигат до заключението, че именно чрез концентриране на атаките в тази зона може да бъде постигнат успех.
Обет към Мадоната
Няколко дни по‑късно, на 2 септември 1706 г., херцог Виктор Амадей II и принц Евгений Савойски‑Каринян се изкачват отново на хълма Суперга. Според историческите източници двамата влизат в малката църква, която тогава служи за енория на малцината жители на хълма. Историкът Феличе Пасторе разказва, че по време на евхаристийното честване херцогът и принцът пристъпват към тайнствата, а хорът изпява молитвата Ave Maris Stella. Когато се достига стихът monstra Te esse Matrem („Покажи, че си майка“), Виктор Амадей II пада на колене пред статуята на Богородица (днес почитана в Параклиса на обета) и се заклева, че ако получи победа, ще издигне на това място величествен храм, посветен на нея.
Доказателствата за даването на обета са значими. Карбониери отбелязва, че за обета вече се споменава в разказите на пътешественици, посетили Суперга по време на строителните работи – Брева, Селует и Кейслер. В подкрепа на обета свидетелстват и автори от XVIII век, сред които Кравери (1753). Погребалната реч за Виктор Амадей II, произнесена от епископа на Алесандрия Франческо Джузепе Арборио ди Гатинара на 11 декември 1732 г., също го споменава, както и латинският епиграф над главния вътрешен портал на базиликата: Virgini Genitrici Victorius Amedeus, Sardiniae Rex Bello Gallico, vovit / Et pulsis hostibus decisit, dedicatevitque („На Дева Богородица Виктор Амадей, крал на Сардиния във войната срещу французите, даде обет и след като прогони враговете си, построи и посвети този храм“).
Въпреки това точните обстоятелства – мястото, моментът и начинът, по който Виктор Амадей II е дал обета – остават несигурни.
Победа Двамата военачалници слизат от хълма Суперга и пристъпват към изпълнение на плана си. Вечерта на 6 септември пиемонтската армия е напълно разположена зад френските позиции, между река Дора Рипария и потока Стура ди Ланцо. В 10 часа сутринта на 7 септември 1706 г. започва битката. Сражението е ожесточено и води до тежки загуби и за двете страни, но пиемонтските войски успяват да надделеят и френската армия е окончателно разгромена.
Победата освобождава Торино от обсадата и възстановява автономията на Пиемонт. Населението, узнало за обета на херцога, приписва успеха на застъпничеството на Богородица. След месеци на страх, лишения и разрушения новината за победата предизвиква силно облекчение и всеобщ ентусиазъм.
Чествания на победата След победата започват тържества: Торино е украсен със знамена и транспаранти, а върху цитаделата, силно пострадала от бомбардировките, се издига голямо знаме с герба на Виктор Амадей II. Освен държавните и народните празненства във всички църкви, особено в базиликата на Утешителката, се отслужват благодарствени молитви.
С отминаването на първоначалната еуфория обаче обетът, даден от херцога, постепенно е забравен. Поради това някои историци упрекват Виктор Амадей II, че не е изпълнил обещанието си. Обетът му е напомнен от блажения Себастиано Валфре, който четири месеца след освобождението, на 13 февруари 1707 г., му пише: „…в чест на Дева Мария Ваше височество би могло да посвети църквата, която ще построи в цитаделата или на Суперга, или на друго място.“ Това свидетелства за желанието на Валфре да бъде издигнат храм в знак на благодарност – ако не на самия хълм, то поне на друго подходящо място.
Въпреки упреците на някои историци по‑вероятно е дългият период между освобождението на Торино (1706) и изпълнението на обета (1716) да се дължи не на разсеяност от страна на Виктор Амадей II, а на тежкото състояние, в което се намират градът и Пиемонт след войната. Регионът излиза от продължителни военни действия, набези и грабежи; държавната и херцогската хазна са напълно изчерпани, тъй като всички средства са насочени към военните разходи.
Преди да се мисли за изпълнение на обета, е необходимо да бъдат възстановени основните структури на града: разрушените от бомбардировките улици и жилища, повредените църкви, подземните тунели и барикадите. Това е дълъг и скъп процес за онова време. Едва след като Торино е стабилизиран и основните щети са поправени, херцогът може да се заеме с изпълнението на даденото обещание.
Изграждане на Базилика „Суперга“ Начало на работата
Строителството на църквата е възложено от Виктор Амадей II на сицилианския абат Филипо Ювара. Ювара придобива известност като архитект по време на пребиваването на херцога в Сицилия, където става „архитект на Кралския дом“. Когато Виктор Амадей II напуска острова след получаването на кралската титла (1714), той отвежда Ювара със себе си в Торино.
В Торино дейността на Ювара достига изключителен размах и оставя траен отпечатък върху архитектурния облик на града и околностите му. Той не работи само за Савойския дом, а реализира проекти в различни части на Италия и в чужбина. Роден в Месина през 1678 г. в семейство на златари, Ювара наследява изтънчен вкус към орнамента, детайла и смелите архитектурни решения. Испански поданик по рождение, още на 21‑годишна възраст демонстрира таланта си, създавайки декорации и архитектурни елементи за тържествата по прокламацията на крал Филип V.
Той става поданик на Савойското херцогство след Утрехтския мирен договор (1713), когато Сицилия преминава под властта на Пиемонт, и от този момент нататък се превръща в един от най‑значимите архитекти на епохата.
Изкопаване на хълма Ювара изготвя строителния проект, но географските особености на хълма Суперга не позволяват непосредственото му реализиране. Поради това е необходимо върхът да бъде понижен чрез мащабни изкопни работи. През май 1716 г. започва разрушаването на старата църква и последвалото изкопаване на терена. Датировката се потвърждава от подписването на договора и първата вноска от 50 000 лири, изплатена от Държавната хазна на 7 май.
Точният ден и месец, в които Виктор Амадей II официално възлага работата на Ювара, не са засвидетелствани в документите, но възлагането със сигурност е станало в първите месеци на 1716 г. Това се доказва от факта, че същата година дърводелецът Карло Мария Илиенго вече е получил заплащане за изработването на дървения модел на базиликата и прилежащите постройки – скица, която се съхранява и днес в Суперга. Това плащане ясно показва, че по това време Ювара вече е завършил архитектурния си план.
Намаляването на хълма е извършено изключително бързо. С наличните средства — кирки, лопати и ръчни колички — около 100 работници успяват за една година да понижат върха с приблизително 40 метра.L. Verdini, "Superga, storia della Basilica nata per un «voto»", Il Giornale del Piemonte e della Liguria, 28 settembre 2019, с. 5 Ювара лично се намесва в организацията на изкопните дейности, като оставя подробно описание на необходимите операции и препоръчва запазването на изкопания материал, за да бъде използван при строителството.
По време на работата става ясно, че площта на старата църква и земята, предоставена от общината, не са достатъчни, за да се оформи квадратът с размерите, изискани от архитекта. Поради това кралството е принудено да закупи допълнителни парцели от частни собственици, сред които и един, принадлежащ на Компанията на Пресветата броеница. Докато изкопните дейности продължават, големите количества строителни материали – тухли, камък, мрамор и др., пристигащи от различни места, се складират в подножието на изкачването към върха. Оттук произлиза и името на местността „Саси“ („камъни“), което се използва и днес.
Полагане на първия камък След приключването на изкопните работи на 20 юли 1717 г. е положен първият камък под големия стълб, който разделя сакристията от параклиса, посветен на блажена Маргарита Савойска‑Ахая. Над него е поставена бяла мраморна плоча с латински надпис: „На Майката на Спасителя / На Спасителката на Торино / Виктор Амадей, крал на Сицилия, Йерусалим и Кипър / полага първия камък на 20 юли 1717 г.“
На церемонията присъства маркиз Иняцио Джовани Батиста Изнарди ди Каральо, губернатор на Торино, който представлява краля. Литургията е отслужена от генералния викарий на религиозната асемблея, каноник Доменико Танфо, след което са прочетени ритуалните благословителни молитви. По този повод Виктор Амадей II нарежда да бъде изплатен бонус от хиляда лири на Ювара.