Александър Нокс () е канадски актьор и и автор на приключенски романи.www.imdb.com
Биография Александър Нокс е роден на 16 януари 1907 година в Стратрой, Онтарио. Баща му е служител на презвитерианската църква. Завършил е Университета на Западно Онтарио. Той се премества в Бостън, Масачузетс, за да играе на сцената на Бостънски репертоарен театър (Boston Repertory Theatre). След като компанията се свива след срива на фондовия пазар през 1929 г., Нокс се завръща в Лондон, Онтарио, където през следващите две години работи като репортер за Лондонският рекламодател (The London Advertiser). Clara Thomas, Canadian Novelists 1920-1945, Toronto: Longmans, Green & Company, 1946, p. 75. Thomas notes, "he refuses to divulge" his pen name.
Кариера thumb|right|260п|Нокс в „Паула“ (1952) Александър Нокс се премества в Лондон, Англия, където през 1930-те години се появява в няколко филма. Той също така се появява в различни роли в Олд Вик (Old Vic), като например на съдията в „Женева“ на Джордж Бърнард Шоу. Канадският писател Робъртсън Дейвис описва изпълнението му по следния начин: „В тази роля той внесе достойнство, което допринесе много за засилване на ефекта от известната съдебна сцена, която съставлява третото действие...“. Davies, Robertson, Peterborough Examiner, August 22, 1940 През 1939 г. на фестивала в Малвърн, той играе в „Златните дни“ на Бърнард Шоу „В добрия крал Чарлз“. Поставя се и негова пиеса „Старият майстор“. Той играе заедно с Джесика Тенди в продукцията на Бродуей от 1940 г. „Юпитер се смее“ и като брат Лорънс в „Ромео и Жулиета“ с Вивиан Лий и Лорънс Оливие.
През 1944 г. той е избран от Дарил Ф. Занук да участва в „Уилсън“, биографичния филм за американския президент Удроу Уилсън, за който печели награда Златен глобус за най-добър актьор в драма и е номиниран за наградата „Оскар“ за най-добра мъжка роля. По времето на епохата на Маккарти, неговите либералните възгледи и работата с Комитета за Първата поправка навреждат на кариерата му, въпреки това той не е включен в черния списък и се връща във Великобритания.
Нокс има главни роли в „Морският вълк“ (1941), „Никой няма да избяга“ (1944), „Над 21“ (1945), „Сестра Кени“ (1946), „Човек в седлото“ (1951), „Паула“ (1952), „Европа '51“ (1952), „Викингите“ (1958), както и поддържащи роли в края на кариерата му, като например в „Проклетите (1963)“, „Модести Блейз“ (1966), „Николас и Александра“ (1971), „Джошуа тогава и сега“ (1985; последннта му филмова роля).
Персонален живот Нокс е женен за американската актриса Дорис Нолан (1916–1998) от 1944 г. до смъртта му през 1995 г. Те участват заедно в бродуейската пиеса от 1949 г. „Затварящата се врата“, която е написана от Нокс. Те имат един син Андрю Джоузеф Нокс (роден през 1947 г.; починал от самоубийство през 1987 г.), Андрю става актьор и се появява в „Лекар в движение“, бил е женен за Имоджен Хасал. Fade to Black: A Book of Movie Obituaries, Paul Donnelley, Omnibus Press, 2000, pp. 267
Смърт Александър Нокс почива в Беруик ъпон Туид, Великобритания от рак на костите на 25 април 1995 г.
Избрана филмография Година Филм Оригинално заглавие Роля Режисьор 1944 Уилсън Wilson Удроу Уилсън Хенри Кинг 1962 Най-дългият ден The Longest Day Генерал-лейтенант Уолтър Бедел Смит екип 1967 Двадесет и петият час La Vingt-Cinquième Heure прокурорът Анри Верней 1967 Човек живее само два пъти You Only Live Twice президентът на САЩ Луис Гилбърт 1971 Николай и Александра Nicholas and Alexandra американския посланик Франклин Шафнър
Източници
Външни препратки
Категория:Канадски актьори и актриси Категория:Носители на Златен глобус Категория:Родени в Лондон (Онтарио)