Италианският фолклор засяга множество форми на народната култура, включително видовете традиции, често предавани устно и касаещи знания, привички и обичаи, народни вярвания; митове, приказки, легенди и други разкази, свързани с измерението на фантастичното; детски песнички, броилки и поговорки; музика, песни и танци: всички се отнасят до конкретна географска област, до специфично население, до народните класи от селяни и планински обитатели, до повече от едно или до всички от тези определения. На територията на Италия различни народи са се сменяли един след друг във времето, всеки от които е оставял свои собствени следи в народното въображение.

Сред типичните традиции на популярната култура и фолклор на Италия са саграта, палиото, карнавалът, Ферагосто и Бефана. Историите са многобройни и често идват от християнизацията, дори тези за демони, които понякога се признават от християнската демонология. Терминът „фолклор“ може да се разбира и като наука или доктрина, която изучава традициите чрез изследвания и работи по темата.

Творби върху италианския фолклор Първи изследвания Документацията, която повече от всяка друга дава началото на изучаването на народните традиции и следователно на фолклора, разбиран като наука, е наполеоновото изследване от 1809 – 1811 г., проведено в Кралство Италия върху диалектите и обичаите на местното население. Изследването е проведено главно за идентифициране и изкореняване на предразсъдъците и суеверията, които все още съществуват в италианската провинция. Документите от изследването и свързаните с тях приложени илюстрации се съхраняват в Замъка на Сфорците в Милано.

Последващо следнаполеоново изследване, курирано от дон Франческо Лунели (1835 - 1856), засяга територията на Трентино и департамент Алто Адидже (с особено внимание към поговорките касаещи жените на Трентино), които са изключени от наполеоновото изследване, защото по онова време те са територии, все още неприсъединени към Кралство Италия.

Микеле Плакучи Първата важна работа, която изпреварва метода на италианската научна демология с почти петдесет години с точна класификация на материала, е трактатът за регион Романя от Микеле Плакучи от Форли. Той използва различни документи, особено тези, събрани по време на наполеоновото изследване (като това, което е изготвено от Базилио Амати, регистратор на преброяването в Меркато Сарачено). Към тях той добавя и други материали (например от Pratica agraria на абат Батара) и публикува във Форли през 1818 г. творбата „Нрави и предразсъдъци на селяните от Романя“ (Usi e pregiudizj de' contadini della Romagna)Roberto Leydi, Tullia Magrini, Guida allo studio della cultura del mondo popolare in Emilia e in Romagna (I), Edizioni ALFA, Bologna 1982, с. 189.. У Плакучи например се казва, че селяните от Романя са яли бакла на Задушница (2 ноември), тъй като се е смятало, че това растение има силата да засилва паметта, така че никой да не забрави за своите починали. Друга архаична традиция, описана от Плакучи, е тази за приготвянето на постен пълнеж за капелети. Неговата творба е последвана от множество публикации, посветени на други италиански региони.

Джузепе Питрè Интелектуалецът, който дава началото на систематичното изследване на научна основа на италианския фолклор, е лекарят от Палермо Джузепе Питрè (1841 – 1916), който след публикуването на „Библиотека на сицилианските народни традиции“ (Biblioteca delle tradizioni popolari siciliane) създава ненадмината редакционна работа (заради изобилието от информация), „Библиография на италианските народни традиции“ (Bibliografia delle tradizioni popolari italiane) през 1894 г. и „Архивно списание за изследване на народните традиции“ (Rivista Archivio per lo studio delle tradizioni popolari), публикувано непрекъснато от 1880 до 1906 г. Питрè е първият, който получава университетска катедра за изучаване на народните традиции през 1911 г. в Палермо под името „демопсихология“, след това възобновена от Джузепе Кокиара едва през 30-те години на 20 век с името „народно творчество“.

Фашистки период Този тип изследване, съчетано с преоткриването и валоризацията на Средновековието – един от резултатите от Романтичния национализъм,Franco Cardini, La bottega del professore, pag. 240, Libreria Universitaria Edizioni, 2015. кулминира във фашизма с фолклорната пропаганда. Тя е насочена към засилването на романтичния и медиевалистичен мит за народа, свързан със собствените земя и традиция. Цели да създаде народ на национално ниво, като се опитва да обедини местните традиции чрез действието на Националната асоциация, отговорна за дейностите на служещите след работно време. В този случай по-правилно би било да се говори за „Фолклоризъм“.

В този културен климат, подготвен от различни личности, като Джозуе Кардучи, Габриеле Д'Анунцио, Сем Бенели, Адолфо Копедè, са подновени събития като Палиото на Сиена, Сарацинския турнир, Историческият флорентински футбол и много други, докато някои други, като Календимаджо на Асизи, са претворени в нова форма.

Републиканска епоха

След Втората световна война голям отзвук има публикуването на „Фолклорни записки“ (Note sul folclore), съдържащи се в „Затворническите тетрадки“ на Антонио Грамши. По-специално Ернесто де Мартино прави най-известните италиански фолклорни изследвания – „Смърт и ритуален плач“ (Morte e pianto rituale), „Юг и магия“ (Sud e magia), „Земята на разкаянието“ (La terra del rimorso), избирайки като обект социалните класи, считани за такива извън историята – селяните от Южна Италия, с обявената цел за използване на народните традиции, определени като „прогресивен фолклор“, като основополагащ елемент на бъдещото класово съзнание.

Това течение на изследванията остава доминиращо в Италия до 1980 г. (с Алберто Марио Чирезе, който от 1960 г. налага термина „демология“ като име за италианските фолклорни изследвания), поставяйки под въпрос обекта на изследване, критикувайки овеществяването на традициите и поставяйки акцент върху процесите на социално изграждане и на употребата, която субектите правят от тях.

Също така забележителни са проучванията и изследванията върху историята на фолклора и народните традиции, извършени от Джузепе Кочара от 30-те до 60-те години на 20 век и от Кармелина Назели.

Фолклорната европиада (Europeade) се провежда всяка година в различен европейски град. Последните италиански градове, които са домакини на това събитие, са през 2003 и 2024 г. Нуоро – град, известен в цяла Италия с привързаността си към традициите и поддържането им, през 2012 г. Падуа и през 2010 г. Болцано, което включва групи от различни езици и култури. Непрекъснато от 1970 г., в периода преди Ферагосто, в Алатри се провежда Международният фолклорен фестивал, докато за периода в края на лятото впоследствие се създава международно фолклорно събитие и за деца.

Приказки В Италия винаги е имало голяма традиция на литературния жанр на приказката, където първите европейски сборници са написани от Джовани Франческо Страпарола и Джамбатиста Базиле. Базиле е първият, който използва самата приказка като форма на народен израз и създава най-старите версии на някои от най-известните истории на всички времена, някои от които на свой ред са адаптирани в някои от най-известните анимационни филми на Дисни на всички времена, както и в сагата за анимационния филм Шрек на Дриймуъркс Анимейшън, които пародират този жанр.

Фигури и легенди от италианския фолклор Това е списъкът с фолклорни фигури, които са оживявали народните разкази чак от Древен Рим. Традиционни фигури

Бефана е старица, която носи чувал, пълен с всякакви лакомства и подаръци за добрите деца, и с въгленче за непослушните през годината деца. За да получат нейните подаръци, те трябва да ѝ пишат и да закачат чорапче на прозореца или под камината. Тя носи овехтели дрехи и пътува на метла. Бефана е много разпространена и е известна в цяла Италия. Идва в нощта на 5 срещу 6 януари, т.е. в нощта на Богоявление. Тя е може би най-известната фолклорна фигура в Италия. В някои малки общини фигурата ѝ се редува с други свръхестествени същества, които носят подаръци или въгленче. В сардинската традицията момоти или моботи са въображаеми фигури, използвани за плашенето на децата. Понякога те се свързват с Черния човек или лошото чудовище и тяхната работа е да вземат непослушните деца.

Бенанданти са децата, родени в околоплоден сак, считани поради това за благословени. Според Карло Гинзбург те са били свързани с езическо-шамански селски култ, основан на плодородието на земята, разпространен във Фриули около 16-17 век. Според легендата пълнолетният бенандант, в нощите на четирите временаQuattro Tempora са четири отделни групи дни от римския ритуал на Католическата църква, първоначално свързани с освещаването на времето през четирите сезона и понастоящем предназначени да призовават и благодарят на провидението на Бог Отец за плодовете на земята и за делото на човека в обхвата на мистерията на Христос, както се празнува във времето. Всеки отделен сезон съответства на един от четирите времена, който се състои от едни и същи дни, т.е. сряда, петък и събота от същата седмица. Зимните сезони падат между третата и четвъртата неделя на Адвента, пролетните сезони падат между първата и втората неделя на Великия пост, летните сезони падат между Петдесетница и тържеството на Светата Троица, а есенните сезони падат между 3-та и 4-та неделя на септември, тоест след Въздвижение на Светия Кръст Господен, на 14 септември. Сезоните зима, пролет, лято и есен също се наричат ​​съответно сезони на Адвента, Великия пост, Петдесетницата и септември. След богослужебната реформа пролетните сезони попадат между третата и четвъртата неделя на Великия пост, докато летните сезони падат след тържеството на Света Троица. Всички те се характеризират с любов, молитва и покаяние: милостиня, съчетана с аскетичен пост (апостолското агапе) и въздържание, дела на Милосърдието. Източник: Уикипедия на италиански, излиза от тялото си по време на сън като дух и под формата на малко животно или на облак дим духът се събира със своите другари на определени места, за да защитава селата и реколтата от злата намеса на вещиците. В ежедневният живот той помага на лечителите да лекуват урочасване и омагьосвания. Освен това той вижда мъртвите в тяхната процесия и разговаря с тях.Carlo Ginzburg, I benandanti. Ricerche sulla stregoneria e sui culti agrari tra Cinquecento e Seicento, Torino, Einaudi, 1996 Бомбазин е чудовищен персонаж от традицията на Полезине и Венецианската лагуна. Традиционно свързан с обичаите на Brusavecia и карнавала, той има вид на разярен бик и представлява най-свирепата и дива страна на човешката природа. Понякога е придружаван на паради от селяни, които го държат под контрол с верига, докато плаши възрастни и деца по пътя си. Името му произлиза от bambagia – дума, която на свой ред произлиза от гръцката дума за памук – материал, използван за направата на голямото черно наметало, обвиващо персонажа. По-нови истории го свързват с митичния герой крал Адриан (традиционен за Андрия) и гномите на Полезине.Giovanni Borghese, Вещерът е герой от народната традиция на Гарфаняна, равнината на Лука и Версилия. За разлика от класическите вещици и магьосници, посветени на различни форми на магьосничество и насочени изключително към причиняване на вреда на хората, вещерът изглежда има по-двусмислено отношение, тъй като обикновено не се интересува от другите човешки същества, а предпочита да се събира на групи, за да извършва не добре идентифицирани церемонии. Орколат е чудовищно същество, което народната традиция сочи като причина за земетресенията във Фриули. Той е повтаряща се фигура, особено в народните приказки. Живее в планините Карния и всяко негово внезапно разклащане предизвика земетресение. Маскингана, буквално „майстор на измамата“, е легендарен герой от сардинския фолклор, който обича да си играе със спящите, карайки ги да се събуждат ужасени.