Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад () е сирийски диктатор, 19-и президент на Сирия от 17 юли 2000 г. до свалянето му от власт на 8 декември 2024 г., както и главнокомандващ на сирийските въоръжени сили и генерален секретар на централното командване на Арабската социалистическа партия Баас, която номинално изповядва необаасистка идеология.
Роден и израснал в Дамаск, той завършва Факултета по медицина на Дамаския университет през 1988 г. и започва работа като лекар в сирийската армия. Четири години по-късно прави следдипломна специализация в болницата „Уестърн Ай“ в Лондон в сферата на офталмологията. През 1994 г., след като по-големият му брат Басел загива в автомобилна катастрофа, Асад е призован в Сирия, за да поеме ролята на наследник. Влиза във военната академия, поемайки отговорността за сирийската окупация на Ливан през 1998 г. На 17 юли 2000 г. става президент на Сирия, наследявайки баща си Хафез, починал на 10 юни. Поредица от репресии през 2001 – 2002 г. слагат край на Дамаската пролет – период на културен и политически активизъм, белязан от призиви за прозрачност и демокрация. Въпреки че Башар ал-Асад наследява структурите на властта и култа към личността, подхранвани от Хафез ал-Асад, му липсва лоялността, получена от баща му, което води до нарастващо недоволство срещу неговото управление. В резултат на това много членове на старата гвардия подават оставка или са прочистени, и вътрешният кръг е заменен от твърди лоялисти от алавитските кланове. Ранните програми за икономическа либерализация на Асад влошават неравенствата и централизират социално-политическата власт на дамаския елит, лоялен към семейство Асад, отчуждавайки сирийските селяни, градските работнически класи, бизнесмените, индустриалците и хората от някогашните традиционни бастиони на Баас. Кедровата революция в Ливан през февруари 2005 г., предизвикана от убийството на ливанския министър-председател Рафик Харири, принуждава Башар ал-Асад да прекрати сирийската окупация на Ливан.
Режимът на Асад е силно персонализирана диктатура,Svolik, Milan. "The Politics of Authoritarian Rule". Cambridge University Press.Weeks, Jessica (2014). Dictators at War and Peace. Cornell University Press. с. 18Wedeen, Lisa (2018). Authoritarian Apprehensions. Chicago Studies in Practices of Meaning. University of Chicago PressHinnebusch, Raymond (2012). "Syria: from 'authoritarian upgrading' to revolution?". International Affairs. 88 (1): 95–113Michalik, Susanne (2015). "Measuring Authoritarian Regimes with Multiparty Elections". In Michalik, Susanne (ed.). Multiparty Elections in Authoritarian Regimes: Explaining their Introduction and Effects. Studien zur Neuen Politischen Ökonomie. Springer Fachmedien Wiesbaden. с. 33–45.Geddes, Barbara; Wright, Joseph; Frantz, Erica (2018). How Dictatorships Work. Cambridge University Press. с. 233 която управлява Сирия като тоталитарна полицейска държава.Khamis, B. Gold, Vaughn, Sahar, Paul, Katherine (2013). "22. Propaganda in Egypt and Syria's "Cyberwars": Contexts, Actors, Tools, and Tactics". In Auerbach, Castronovo, Jonathan, Russ (ed.). The Oxford Handbook of Propaganda Studies. New York: Oxford University PressWieland, Carsten (2018). "6: De-neutralizing Aid: All Roads Lead to Damascus". Syria and the Neutrality Trap: The Dilemmas of Delivering Humanitarian Aid Through Violent Regimes. London: I. B. TaurisAhmed, Saladdin (2019). Totalitarian Space and the Destruction of Aura. State University of New York Press, Albany: Suny Press. с. 144, 149.Hensman, Rohini (2018). "7: The Syrian Uprising". Indefensible: Democracy, Counterrevolution, and the Rhetoric of Anti-Imperialism. Chicago: Haymarket Books Управлението му се характеризира с множество нарушения на правата на човека и тежки политически репресии. Докато правителството на Асад се описва като светско, различни политолози и наблюдатели отбелязват, че режимът му използва фракционисткото напрежение в страната. Първото десетилетие на властта му е белязано от интензивна цензура, бързи екзекуции, насилствени изчезвания, дискриминация на етническите малцинства и широко наблюдение от тайната полиция на Баас. Съединените щати, Европейският съюз и по-голямата част от Арабската лига призовават за оставката на Асад от президентския пост през 2011 г., след като той нарежда насилствено потушаване на протестиращите от Арабската пролет по време на събитията от Сирийската революция, което води до гражданската война в Сирия. Гражданската война убива около 580 хиляди души, от които минимум 306 хил. смъртни случая са цивилни, като проасадските сили причиняват повече от 90% от смъртните случаи сред цивилни. Войната също така принудително разселва 14 милиона сирийци, с над 7 млн. бежанци, причинявайки най-голямата бежанска криза в света. Допълнителни 154 хил. цивилни насилствено изчезват или са подложени на произволни арести; има над 135 хил. души измъчвани, затворени или мъртви в правителствени центрове за задържане към 2023 г."On the 12th Anniversary of the Popular Uprising". ReliefWeb. март. Архивирано от оригинала на 16 март 2023"Record of Arbitrary Arrests". SNHR. March 2023. Архивирано от оригинала на 13 май 2023
Извършването от режима на Асад на множество военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на гражданската война води до международно осъждане и изолация.Robertson QC, Geoffrey (2013). "11: Justice in Demand". Crimes Against Humanity: The Struggle for Global Justice (4th ed.). New York: The New Press. с. 560–562, 573, 595–607Syria Freedom Support Act; Holocaust Insurance Accountability Act of 2011. Washington DC: Committee on Foreign Affairs, House of Representatives. 2012. с. 221–229Vohra, Anchal (16 October 2020). "Assad's Horrible War Crimes Are Finally Coming to Light Under Oath". Foreign Policy. Архивирано от оригинала на 2 ноември 2020"German court finds Assad regime official guilty of crimes against humanity". Daily Sabah. 13 January 2022. Архивирано от оригинала на 22 януари 2022.Martina Nosakhare, Whitney (15 March 2022). "Some Hope in the Struggle for Justice in Syria: European Courts Offer Survivors a Path Toward Accountability". Human Rights Watch. Архивирано от оригинала на 5 април 2022. Смята се, че сирийските военни са извършили над 300 химически атаки, като разследванията на ООН потвърждават най-малко девет химически атаки, извършени от проасадски сили. Най-смъртоносният инцидент е химическата атака в Гута на 21 август 2013 г., която причинява смъртта на 1100–1500 цивилни. През декември 2013 г. Върховният комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай заявява, че констатациите от разследване на ООН замесват Асад във военни престъпления. Разследванията на Съвместния механизъм за разследване на ОЗХО-ООН и IIT на ОЗХО-ООН стигат до заключението, че правителството на Асад е отговорно съответно за атаката със зарин срещу Хан Шейхун през 2017 г. и химическата атака в Дума през 2018 г.Steve Almasy; Richard Roth. "UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores". CNN. Архивирано от оригинала на 12 юни 2018. Посетено на 12 юни 2018"OPCW Releases Third Report by Investigation and Identification Team". 27 януари 2023. Архивирано от оригинала на 27 януари 2023"Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018". U.S Department of State. 27 January 2023. Архивирано от оригинала на 28 януари 2023"OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma". Al Jazeera. 27 January 2023Chulov, Martin (27 January 2023). "Syrian regime found responsible for Douma chemical attack". The Guardian. Archived from the original on 27 January 2023Loveluck, Louisa (27 January 2023). "Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms". Washington Post През юни 2014 г. американският сирийски проект за отговорност включва Асад в списък с обвинения във военни престъпления на правителствени служители и го изпраща до Международния наказателен съд. През 2023 г. Канада и Нидерландия завеждат съвместно дело в Международния съд, обвинявайки правителството на Асад в нарушаване на Конвенцията на ООН срещу изтезанията.van den Berg, Stephanie (12 June 2023). "Netherlands, Canada take Syria to World Court over torture claims". Reuters. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023."Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture". The National. 12 юни 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023"Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture". Government of Netherlands. 12 June 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023"Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures" (PDF). International Court of Justice.org. 12 June 2023. с. 1, 2. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023"Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic" (PDF). International Court of Justice.org. 8 June 2023. Архивирано от оригинала на 12 юни 2023 На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия. Асад категорично отхвърля твърденията за тези обвинения и обвинява чужди държави, особено ръководената от Америка намеса в Сирия, в опит за смяна на режима.
Във вътрешната политика Асад е критикуван за пренебрегване на човешките права, икономическото неравенство и корупцията. Във външната политика той е отявлен критик на политиката на САЩ, Израел, Саудитска Арабия и Турция. В политическо и икономическо отношение Сирия не се е променила много от 2000 г. насам. Веднага след взимането на властта Асад трябва да предприеме реформи свързани с неколкократни освобождавания на стотици политически затворници поради обществено недоволство и дебати.
Счита се, че до юли 2012 г. Асад е успял да скрие за себе си и семейството си над 1,5 млрд, долара, основно в Русия, Хонгконг и офшорни зони, за да разпредели риска от разкриването на богатството му.
През ноември 2024 г. коалиция от сирийски бунтовници организира няколко офанзиви срещу страната с намерението да свали Асад.
На 7 декември 2024 г. е обявено, че Асад е избягал от страната, тъй като бунтовниците превземат Дамаск по време на светкавичната си кампания в цяла Сирия.
Ранни години, семейство и образование
Башар ал-Асад е роден на 11 септември 1965 г. в сирийската столица Дамаск като втори син и трето дете на Аниса Махлуф и Хафез ал-Асад.Zisser 2007, с. 20 „Ал-Асад“ на арабски език означава „лъвът“. Дядото на Асад по бащина линия, Али Сюлейман ал-Асад, успява да промени статута си от селянин на второстепенен лидер и за да отрази това, през 1927 г. той променя фамилното си име от „Ал-Вахш“ (което означава „Дивак“) на „Ал-Асад".Seale & McConville 1992, с. 6
Бащата на Асад Хафез е роден в обедняло селско семейство с алавитски произход и се издига в редиците на партията Баас, за да поеме контрола над сирийския клон на партията в Корективното движение, което завършва с издигането му до президент на страната.Mikaberidze 2013, с. 38 Хафез насърчава своите поддръжници в партията Баас, много от които също са с алавитски произход. След революцията силните алавити са назначени, докато сунитите, друзите и исмаилите са отстранени от армията и партията Баас.Moosa 1987, с, 305 30-годишното военно управление на Хафез ал-Асад става свидетел на трансформацията на Сирия в династична диктатура. Новата политическа система е водена от елитите на партията Баас, доминирани от алавитите, които са силно лоялни към семейство Асад и контролират армията, силите за сигурност и тайната полиция.