Нѐгуш (; , Науса, , Агустос, , Няуста) е град в Гърция, център на дем Негуш в област Централна Македония.
География Градът се намира в източните поли на планината Каракамен (наричана още Дурла или Негуш планина, на гръцки Вермио) на средна надморска височина от 330 метра. Отдалечен е на 22 километра северозападно от град Бер (Верия) и на 32 километра южно от Воден (Едеса). Река Арапица разделя града на две части, като по течението ѝ има серия красиви водопади и е разположен паркът Агиос Николаос.
Землището на Негуш е най-голямо в Егейска Македония и обхваща 222 km2, които предимно се простират западно от града и обхващат голяма част от източните склонове на Каракамен, годни за пасища и експлоатация на гората. Градът има 22 000 декара обработваемо землище, насадено предимно с овошки – праскови и ябълки.
Над Негуш има няколко пещери – Саранда Камарес, Апано Скала и Краста. В самия град е Водна яма.
История Античност и Средновековие
Според античните автори първите обитатели на района на Негуш са бригите, изместени по-късно от македонците.
В равнината, на 2 km източно от днешния Негуш, в местността Извори (Ισβόρια) до село Голишани (днес Левкадия) е разположен македонският град Миеза или Меза, открит при разкопки през 50-те години на XX век. От града е разкрит Миезкият нимфеум, в който според античните историци Александър Велики е прекарал три години като ученик на Аристотел. Открит е и театър и няколко македонски гробници от елинистическата епоха.
След Битката при Пидна в 168 година пр. Хр., районът попада под властта на Римската република и вероятно жителите на Миеза се изместват на запад в подножието на планината. Градът Негуш се появява в римско време с името Нова Августа () и гръцкия му вариант Неа Августа (Νέα Αυγούστα). Постепенно през Средновековието името се променя в Нягуста (Νιάγουστα) и Нягуса (Νιάγουσα), откъдето се появява и българският вариант Нѣгушъ, като двойното е постепенно добива западнобългарски рефлекс и се получава Негуш. Гръцкото име продължава да еволюира през Няуса (Νιάουσα) в днешното официално Науса (Νάουσα), като се срещат и форми без Неа като Агустос или Агуста.
Местна легента твърди, че името Негуш произлиза от турски зулуми, при които посягали на жени, и които предизвикали християнско въстание, за да не ги гушкат турците жените.
В Османската империя Възстановяване в османско време
Градът постепенно упада, за да бъде възстановен през XIV век от българи християни от района на Каракамен. Градът е завоюван от османците, начело с Гази Евренос бей заедно с Бер около 1383 – 1387 година
Според местна легенда Евренос бей бил очарован от водите и мястото, където е днешния град. След като се върнал в Одрин, султанът го попитал какво иска за награда и Евренос му казал, че иска земя с размера на една биволска кожа. Сулнатът се съгласил и Евренос нарязал една кожа на тънка ивица и с нея очертал бъдещата градска зона на Негуш през четири дървета: на север платанът на Мокиос Барлаутас, изкоренен в 1955 година, малко зад Бутаревата къща, на запад кривия платан близо до „Света Параскева“, на изток платанът Куфиос, който малко преди 1924 година поради ерозия пада в Арапица и на юг платанът в Пуляна (Станишевият платан) на улица „Софрониос“, малко зад епископията, отсечен около 1950 година.
Привилегии
През 40-те години на XVII век в Негушко действа хайдутинът мартолос Лошан. Жителите на Негуш са привилегировани християни войнуци. Негушани плащат единствно 400 гроша ашур и поголовен данък от 2 пари, които отиват за издръжката на Мавзолея на Евренос бей в Енидже Вардар, в града не могат да живеят мюсюлмани освен кадията и войводата, мюсюлмани нямат право да влизат в града на кон, администрирането на града е поверено на избран от местните хора човек, башбуги, който командва гарнизона на града – според Франсоа Пуквил по времето на Зафиракис Теодосиу – 300 души. Той има абсолютна власт в града, съди и осъжда, без да дава отчет за действията си на никого и може да бъде свалян и заменян само от общото събрание на жителите. С подобни привилегии градът бързо се замогва и макар и в планински район е сравнително мирен до края на XVIII век.
В 1705 година след опит да се вземат 15 момчета за еничарския корпус в града избухва бунт, начело с арматолоса Кара Димо, който е потушен с големи трудности.
Образование Около 1750 година в града преподава монахът Теофан Негушанин. След 12 години преподава Димитриос Анасотис, а в 1775 година Анастасиос Камбитис и двамата също от Негуш. Когато Камбитис се мести в Солун, ръководството на училището в Негуш е поет от Николаос Ангелакис и Емануил Фотиадис. По-късно преподава Карландас и в 1822 година Йоанис Панайоту. Освен тези учители в града преподават и Мануил Антониадис, Димитриос Барлаутас – обезглавен в 1822 година, Анастасиос Зиндзиос, Зафириос Теодосиу, Григориос Протосингел, Папайоргис Протопапас, Папайоргис от Куцуфляни, Пападимитрис, Анастасиос Царлярис или Царлятис, Зафирис Г. Бойос, Димитрос Тома Патитияс или Платарас, Анастасиос Ангелакис и двама синове на лекаря Антонис Пардикарис – Григорис и Анастасиос. Най-големият учен от Негуш в края на XVIII – началото на XIX век е Анастасиос Михаил, писател, член на Берлинската академия на науките.
Икономика В мирните години в района, благодарение на плодородната земя и водите на Арапица, бързо се развива земеделието – местните жители произвеждат пшеница, царевица и детелина.
Основен продукт, с който Негуш се слави и до ден днешен, и който заема голям процент от икономиката на града е винопроизводството. Негуш има два местни сорта – негушката пополка и пополката (ксиномавро). Виното от Негуш добива голяма репутацията в империята и се появява поговорката, че „негушкото вино се носи в кърпа“. Пътешествениците от ΧΙΧ век потвърждават репутацията на нагушкото вино. Франсоа Пуквил пише в 1826 година: „Виното от Негуш е едно от най-добрите в Македония. Тъй като нямат изби, те поставят бъчвите, някои от които съдържат до три хиляди мерки от дванадесет оки всяка, в потоците, които минават под къщите им. Гроздето, от което се произвежда това вино, има киселинно-стипчив вкус и поради тази причина виното се пие едва на четвъртата или петата година след беритбата. Около града има някои малки фабрики за производство на саби и оръжия, както и мелници за зърно, зехтин и сусамово масло.“ и Еспри-Мари Кузинери пък в 1831 година добавя: „Виното от Негуш е в Македония това, което е Бургундия във Франция и те винаги го продават на два пъти по-висока цена от другите вина... Транспортират го до Солун и Сяр, където се пие в изобилие“.
Друга важна част от икономическия живот на града е бубарството. Произведената коприна е използвана в местната индустрия за копринени тъкани, но и е изнасяна за Сърбия, Босна и други места. Василиос Николаидис, офицер от Френската армия, пише в 1859 година:
Завладяване и управление от Али паша
Богатството на града привлича вниманието на епирския отцепник Али паша Янински, който започва опитите си за завладяване на града през 1795 година. В тази година Али паша изпраща в града един от най-способните политици в двора в Янина, Ставрос Ципаламас, който е приятел на архонта на Негуш Томас Хадзихимонас. Ципаламас се опитва с обещания да накара негушани да признаят суверенитета на Али паша и доброволно да се присъединят към Янинския пашалък, но няма успех. Затова през април 1795 година, Али паша, който вече е наложил властта си над Воден на север и над Бер на юг от Негуш, напада от четири страни града с около 4000 албанци. Хадзихимонас и военачалникът му Дели Димо обаче са подготвени и негушани отблъскват нападението.
След това сражение от 1795 година важна роля в управлението на града започват да играят негушанинът логотет Зафиракис Теодосиу, Анастасиос Каратасос от берското село Добра и Ангел Гацо от воденското село Саракиново. За три години от 1795 до 1798 година градът е укрепен със стена, на която има 9 отбранителни кули с бойници – на моста в Киоски, в Киоски, при „Свети Георги“, в Алония, при Клисура, Блана, Кулата на Зафикарис при „Свети Димитър“ и при „Света Троица“.
След неуспеха Али паша се опитва отново да подкупи лидерите Хадзихимонас, Зафиракис Теодосиу и Дели Димо, но не успява, като Зафиракис отговаря така както Аристид е отговорил на пратеника на Мардоний. В 1798 година, когато стените са почти напълно завършени, Али паша изпраща нова експедиция срещу Негуш, този път 8000 души под командването на Исмаил Пашобей, но и тази експедиция завършва с неуспех.
Вторият неуспех кара Али паша да промени тактиката си и започва да изпраща убийци, които да убият негушките първенци. В 1798 година успява да убие Хадзихимонас. За нов архонт е избран и потвърден от Кизлар ага, Диамандис (Мамандис) Драгатас, който управлява две години до 1800 година и е сменен от Зафиракис Теодосиу. Шест месеца по-късно по същия начин Али паша успява да отстрани и Дели Димо.
След отблъскването и на второто нападение, негушките първенци решават, че ще е много трудно сами, без никаква подкрепа от централната власт, да издържат на натиска от Янина и единодушно решават, че трябва да избегнат трета внезапна атака и трябва да признаят властта на Али паша с възможно най-добри условия за града. При Али паша заминава пратеничество в състав Зафиракис Теодосиу, Лусис Патрикас и Анастасиос Зиндзиос, които пристигат в края на август в Янина. Али паша, който също не желае да влиза в разходи за трето нападение, се споразумява с делегацията за условията за признаването му за господар на града и назначава за архонт Зафиракис Теодосиу. Делегацията се връща с гарнизон от 30 албанци, а войводата представител на султана напуска града и заминава за Солун, но валията отново не предприема нищо.
Зафиракис управлява града мирно три години с подкрепата на Каратасос и Гацо, като се опитва да примири и ликвидира политическите фракции в града. Поддържа добри отношения с политическия си противник Драгатас, но пък се сблъсква с Лусис Папафилипу, водач на партията на селяните и селските работници и успява да го отрови заедно с 27 негови последователи. Също така успява да изгони извън града популярния лекар Антонакис Пердикарис, а двете му деца затваря. Пердикарис става личен лекар на ениджевардарския бей Ахмед Гази Заде. Зафиракис омъжва сестра си за Константинос Марину или Мариноглу от Загори, търговец и банкер в Янина, управител на финансите на Али паша.
През септември 1803 година Зафиракис влиза в личен конфликт със сина на Али паша Вели и се опитва да го убие в Шел. Албанският гарнизон напуска мирно града, като дава беса, че няма да воюва срещу него. Предвиждайки реакцията на Али паша, Зафиракис се опитва да потърси помощ от властите в Солун и от Кизлар ага в Цариград, а градът започва да се готви за нова обсада, като се ремонтират стените и се събират храни, оръжия и барут. Зафиракис изплаща и забавените данъци за четири години на валията в Солун с цел да получи някаква помощ от държавата, но такава не пристига.
Въпреки съпротивата на гражданите, Али паша успява през 1804 година след петмесечна обсада да подчини Негуш. Али паша замества Зафиракис с политическия му противник Драгатас, който и преди предаването на града има добри отношения с Али паша. По-късно за управители са назначени и Константинос Псомас и Константинос Московос.
Заради трите обсади, албанското управление и произвола на 1000-та души гарнизон икономиката на града запада, но пък Негуш е укрепен и обграден със стена и жителите му привикват да носят оръжие. Франсоа Пуквил пише: