Никифор I Геник (; * 760; † 26 юли 811), наричан по-рядко Никифор I Логотет, е византийски император управлявал от 31 октомври 802 до смъртта си на 26 юли 811 година.
Произход и възкачване на престола По произход Никифор I е покръстен арабин, патриций от Югозападна Анатолия, който успява да се издигне до поста на логотет на геника (logothetēs tou genikou, финансов министър) при императрица Ирина. След дворцов преврат императрицата е детронирана и заточена, а Никифор I заема властта (802 г.) заедно със сина си Ставракий.
Управление Вътрешна политика Всички византийски хроники представят властването на Никифор Геник в негативна светлина. Той се заема със засилването на армията и укрепването на имперските граници, но драстично увеличава данъците, за да набави нужните средства за това и налага стриктна финансова политика. Той анулира всички данъчни облекчения, въведени от Ирина, и задължава търговците да вземат заеми от държавата при висока лихва. Въвежда „капникон“ – данък-домакинство. Увеличава събирането на наследствените данъци, както и на поземлените плащания. При ниски доходи на селяните селската община става отговорна за закупуването и поддръжката на бойното им снаряжение. Непопулярен сред народа, императорът конфискува част от църковното имущество и принуждава манастирите да плащат такси на хазната, с което настройва също и византийското духовенство против себе си.
Поради недостига на ромейски поданици в Тракия и Гърция, императорът принудително заселва опустелите земи с население от Мала Азия, което насила е принудено да напусне родните си места. Това довежда до избухването на неуспешен бунт в Анатолия, оглавен от военачалника Вардан Турк през 803 г.
Външна политика и войни При Никифор I Геник империята води редица войни: в Италия срещу франките и Венеция, в Мала Азия срещу арабите и на Балканите срещу българите и славяните. Въпреки че няма сериозен военен опит император Никифор лично води войната с арабите, но търпи разгром в Киликия през 806 – 7 година. Никифор договаря мир с арабите единствено благодарение на големи парични плащания.
През 807 г. императорът нарушава мирния договор с България и предприема множество военни атаки с цел подчиняване на българското население, живеещо в южните части на Балканския полуостров. Конфликтът с българите става още по-сериозен след като хан Крум превзема крепостта Средец (809 г.).
Поход срещу България Разграбване на Плиска През 811 г. император Никифор I Геник тръгва на голям поход срещу България. Императорът навлиза в българска територия на 20 юли. Крум предлага на императора мир, но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“, както се изразява хронистът Теофан. В течение на три дена след битки и много обиколки през непристъпни места, Никифор достига до Плиска, резиденцията на българските ханове.
Движението на Никифор I е съпроводено с големи неблагоразумия, жестокости и произволи над местното население, което той избива без разлика на пол и възраст. Обзет от ярост, той опустошава българската столица: войниците му се отдават на грабежи, кланета и дори премазват невръстните деца с дикани. Императорът се грижи само как да насити своята алчност. Той поставя печати на Крумовите съкровищници и ги задържа като собствени. В същото време реже ушите и крайниците на войниците, които посягат към неговата плячка.
Най-сетне Никифор заповядва да се опожарят палатите на Крум, който е напуснал Плиска. Крум повторно се обръща към императора със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди с миром“, като иска по тоя начин да предотврати по-нататъшни жестокости и разорения. Упоен от успехите си, Никифор Геник не иска и да чува за мир.
Битка при Върбишкия проход
Никифор, след като ограбва и опожарява Крумовата резиденция, потегля обратно за Константинопол като победител. Докато византийците са опиянени от разграбването на Плиска, хан Крум мобилизира всички налични сили и се подготвя за решително сражение с ромеите. Той е разгневен както от отказа на императора да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произволи в държавата му. Българите заграждат входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и правят прегради в тесните места.
Когато Никифор научава за всичко това, и разбирайки, че пътят за отстъпление е отрязан, като луд започва да се лута и като не знаел какво да прави, извикал: „Дори да бяхме с криле, пак нямаше да избегнем гибелта си!“.
Крум събира войската си и през нощта срещу събота, 26 юли, напада изплашените византийски войници. В планинските теснини на Върбишкия проход става страшна касапница. На разсъмване българите се нахвърлят върху палатката на василевса, където според българската възрожденска легенда Никифор бил посечен от хан Крум Страшни с думите: „Като не щеш мира – на ти секира!“ Не се знае със сигурност как точно загива Никифор. Някои казват, че ромеите го убиват с камъни, след като той пада, а от женоподобните му служители, с които той спи наедно, едни загиват в огъня на преградата, а други от мечовете на българите. В нощния бой освен императора, загиват много видни велможи и военачалници – патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безброй много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва „цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едва успява да избяга в големи страдания до Адрианопол.
Поражението на император Никифор I и войската му във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. неутрализира за дълго опасността от Византия. Българите закрепват всички завоевания на запад заедно със Средец. Държавата е запазена за дълго от бъдещи нападения от страна на ромеите. Хан Крум се прославя като победител над ромейския император. Победата на българския хан отваря пътя за териториалното разширение на България в посока югозапад и улеснява приобщаването на македонските славяни. Гордостта на хан Крум от Великата победа най-ясно изпъква в разказа за съдбата на Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият“.
Наследник на трона на Византия Никифор е наследен от сина си Ставракий, който, тежко ранен, умира от раните си след по-малко от година.
Външни препратки Nicephorus I A. D. 802 – 811 An Online Encyclopedia of Roman Emperors
Източници Теофан Изповедник, „Хронография“, Ed. Carl de Boor, Leipzig. Йоан Скилица, „Исторически обзор“ (Σύνοψις Ἱστοριῶν) Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970. Успенский Ф. И. История Византийской империи (в 5 томах). – М.: АСТ, 2005
Категория:Византийски императори Категория:Имперски римски консули Категория:Починали в Плиска