Митьо Ганев Атанасов - Орманов, Айделнарчето (1900–1925) е български анархист и ръководител на въоръжена чета, действаща в Тракия и Родопите по време на политическата криза в България след 1923 г. Известен като „Последния войвода“.

Ранни години

Митьо Ганев е роден на 7 октомври 1900 г. в село Горски извор, Хасковско, в семейството на Ганю Атанасов Орманов от село Светлина и Тодора Ганева Орманова от Горски извор. Кръстен е с името Димитър на 15 октомври 1900 г. в църквата „Св. вмчк. Георги Победоносец“ в Горски извор от първия енорийски свещеник на селото Иван Димов. Негов кръстник е Петю Пилев от същото село. В Горски извор са родени двамата му по-големи братя, а по-малката му сестра и двама от по-малките му братя — в село Светлина, където се мести част от семейството му. Роден и живял в бедност Митю Ганев остава сирак на седемгодишна възраст, отгледан е от роднини по бащина линия в село Светлина, където работи като воловар и по-късно като ратай.

Четническа дейност През 1921 г. създава чета, която ограбва търговци, чиновници и чорбаджии из Хасковския регион. Ограбените средства четниците използват не само за лична облага, но и за подпомагане на бедни и малоимотни селяни. От страна на властите е определен като разбойник и са му вменени множество грабежи, изнудвания и убийства. Същевременно голяма част от местното население в Хасковско го възприема като народен закрилник. През следващите години предприема редица акции в региона, както и в по-отдалечени райони. Участва и в нападения срещу гръцки заселници в Западна Тракия, след което се завръща в родния си край.

Присъединяване към четата „Христо Ботев“ След средата на 1924 г. заедно със своите другари се присъединява към Хасковската окръжна политическа чета „Христо Ботев“, организирана от Българската комунистическа партия, където му е поверен постът на заместник-командир, тъй като самия той не членува в БКП. След атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 г. четата се разпада, а отделни групи преминават съответно в Турция, Гърция и Югославия. Групата на Митьо Ганев остава в България и от района на Ямболско се завръща към родните си места в Хасковско. През лятото на 1925 г. натискът срещу четата рязко се засилва. Властите организират мащабна блокада, в която участват армията, полицията и жандармерията, както и около 800 белогвардейци, разположени в казармите в Харманли и околността.

Последно сражение и гибел На 22 юни, малко преди полунощ, в щаба на 10 пех. Родопска дружина е получено сведение за местонахождението на част от политическата чета „Христо Ботев“, водена от Митьо Ганев. Четата се укрива в Айденларската гора край село Светлина.

Още през нощта са мобилизирани, организирани и транспортирани всички местни военни и полицейски сили и от 7 часа сутринта на 23 юни, след направена цялостна поискова верига от войска, полиция и изцяло мобилизираното мъжко население на региона, започва щателно претърсване на района между селата Татарево, Брягово, Драгойново, Езерово (област Пловдив), Бодрово, Върбица, Горски извор, Клокотница и Гарваново.

Малко след 9 часа ариергардни патрули локализират четата в местността „Широкото дере“ край село Сусам и по обед започва тежко сражение, при което са използвани големи количества стрелкови боеприпаси и ръчни гранати. Четата е разгромена, като всички нейни членове са убити, включително и плененият ранен, но жив помощник-войвода Иван Игнатов. Още преди да е приключило сражението, около 15 часа следобед, на първия убит четник Геню Делчев е отрязана главата, набита на кол и с военен камион триумфално е изпратена до военното комендантство в Хасково. Около 21 часа вечерта на 23 юни 1925 г., след извършената показна гавра от страна на военните - главите на осемте четници и войводата Митьо Ганев са отрязани, набучени на щикове и победоносно, като ценни бойни трофеи, занесени в град Хасково в съпровод от военен оркестър. След организирано от властите няколкодневно турне на камион с труповете по мегданите на околните села, телата на всички четници са погребани в общ гроб. .

Жертви в сражението

В сражението загиват войводата Митю Ганев и осем четници: • Геню Радев Делчев от Хасково • Иван Игнатов Митев от с. Бодрово, Първомайско (заклан след като е пленен ранен) • Димо Тодоров Кафеджиев от с. Елена, Харманлийско • Петър Желязков Филипов от с. Елена, Харманлийско • Йордан Желев от с. Болярски извор, Харманлийско • Кузьо Латев от с. Болярски извор, Харманлийско • Велю Христозов Делчев от с. Добрич, Хасковско • Латун Георгиев от с. Малево, Хасковско

От правителствените части са убити трима войници, а са ранени един капитан, един войник и един милиционер.

Историческо значение

Дейността на Митьо Ганев оставя трайна следа в местния фолклор. В редица народни песни от Хасковско той е възпят като защитник на бедните и символ на съпротивата, което рязко контрастира с официалните доклади на властите от епохата, описващи го единствено като престъпник. В народната памет Митю Ганев често е представян като символ на „последния войвода“ – фигура, която обединява традициите на класическото хайдушко движение с новите политически и социални реалности от 20-те години на XX век. През 1968 г. е създаден игрален филм Последният войвода, в който образът му е пресъздаден в художествена интерпретация. Филмът е свързан с драматургични мотиви от пиесата „Легенда за Айдънларската гора“ на Димитър Инкьов.

Вижте също Последният войвода Вълчо Банев

Бележки

Източници Илиев, А., „Последните войводи“, изд. „Сиела“ (поредица Historia incognita). Христов, Ф., Хасковската окръжна политическа чета „Христо Ботев“, Издателство на БЗНС, С., 1989 Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник т. III България, С., 1983, с. 168

Категория:Български анархисти Категория:Прототипи на литературни герои Категория:Родени в област Хасково Категория:Починали в област Хасково Категория:Жертви на Априлските събития в България (1925)