Лагос (, ) е най-големият град в Нигерия. Точното население на Лагос се оспорва. По данни от федералното преброяване през 2006 г. населението на града е около 8 милиона души. Това обаче се оспорва от правителството на щата Лагос, което по-късно пуска собствените си данни за населението, като поставя населението на приблизително 16 милиона души, но точният брой не може да бъде установен, тъй като градът е типичен пример за псевдоурбанизация. Градът е втори по население в Африка след Кайро, най-населеният в Нигерия и на юг от Сахара, Африка. Той е един от най-бързо развиващите се градове в света и един от най-населените градски райони. Лагос е основен финансов център в Африка и разполага с едно от най-големите и натоварени морски пристанища на континента.
История Възниква като дребно селище на народа йоруба и носи името Еко (което на езика йоруба означава „ферма“ или „лагер“).
През 1472 г. там пристига португалският мореплавател Руй де Сикейра, който дава на областта името Лагос – „езера“. В периода 1704 – 1851 г. Лагос е център на търговията с роби. През 1841 г. Оба Акитое се възкачва на трона в Лагос и я забранява. Търговците на роби устройват бунт и отстраняват краля, издигайки на негово място брат му, Оба Касоко. Оба Акитое се завръща от изгнание с помощта на англичаните, които му помагат да се завърне на престола през 1851 г. и отново до забрани робската търговия.
Лагос е анексиран като британска колония през 1861 г. По-късно, с развитието на европейската колонизация, неговото значение нараства. Лагос става най-големия град и център на колонията Нигерия. През 1914 г. Лагос е провъзгласен за столица на протектората.
През 1960-те и 1970-те години Лагос преживява бурен ръст преди войната в Биафра. По-късно е столица на независимата държава до 12 декември 1991 г. След това столицата е преместена в град Абуджа поради пренаселеност и нефункционалност на града.
География Градът е разположен на островите и по крайбрежието на залива Бенин (част от Гвинейския залив) на Атлантическия океан.
Климат Климатът на Лагос е субекваториален. Обособен е продължителен влажен сезон от март до юли, след който следват кратък междинен сух сезон през август, неголям влажен сезон от септември до октомври, и отново сух сезон (в течение на който все пак падат валежи, но доста малко) от втората половина на ноември до март.
Население През 1901 г. в Лагос живеят около 37 хиляди души, 20 години по-късно броят им се увеличава до 100 000, а след още 50 години те надхвърлят вече 1,2 милиона. Според преброяването от 2006 г. в Метрополния регион на Лагос живеят около 7,9 милиона души, а населението на целия Щат Лагос има малко над 9 милиона жители. Въпреки това информацията от преброяването е спорна, защото данните, предоставени от Правителството на щата Лагос, и тези от Нигерийското правителство, се разминават съществено. По данни на местната администрация в целия щат живеят над 17,5 милиона души, а 88 % от тях или 15,5 милиона живеят в Метрополен регион Лагос. Нигерийското правителство от своя страна до известна степен базира данните си на статистическа прогноза на ООН за развитието на населението на Нигерия. Според щатското правителството държавната администрация е манипулирала данните на ООН още при първото им предоставяне през 2003 г.
Друг съществен проблем, който прави невъзможно реалното преброяване на населението на Лагос, е псевдоурбанизацията. Метрополният регион е дом на стотици бидонвили, в които живеят незнаен брой хора, чийто приток към града и заселването им са напълно неконтролирани. Официално всяка година Лагос се увеличава с 275 000 нови жители, а неофициално прирастът достига 350 хиляди.
Към 2015 г. населението на града е приблизително 16 348 100 души, а на метрополиса – около 21 324 000 души.
Управление Лагос сам по себе си не е град или община и затова реално няма градска управа. Някога Община Лагос е включвала остров Лагос, Икои, остров Виктория и част от континенталната суша и е била администрирана от Лагоския градски съвет. През 1976 г. съветът е разпуснат, а отделните територии стават местни самоуправляващи се райони. Континенталните територии около Община Лагос, от своя страна, са представлявали няколко отделни градове със собствена администрация – Мушин, Икеджа и Агеге.
В началото на 1970-те години по времето на нигерийския нефтен бум, довел до неконтролирано развитие на икономиката, Лагос изживява невиждан дотогава прираст на населението. Без никакъв контрол хора от селските райони се заселват в района на града, което води до увеличаването на селищата в близост до Лагос и постепенното им поглъщане от все повече разрастващия се град.
Райони с местно самоуправление в Лагос Наименование Площ(km²) Население(2006)Гъстота(души/km²) Агеге 11,2 459 939 41 071 Аджероми-Ифелодун 12,3 684 105 55 474 Алимошо 185,2 1 277 714 6899 Амуво-Одофин 134,6 318 166 2364 Апапа(тук е разположено пристанището в Лагос) 26,7 217 362 8153 Ети-Оса(основен бизнес център и дом на представители на политическия елит) 192,3 287 785 1496 Ифако-Иджайе 26,6 427 878 16 078 Икеджа 46,2 313 196 6785 Кософе 81,4 665 393 8174 Остров Лагос(историческият център и икономическото сърце на Лагос) 8,7 209 437 24 182 Континентален Лагос 19,5 317 720 16 322 Мушин 17,5 633 009 36 213 Оджо 158,2 598 071 3781 Ошоди-Исоло 44,8 621 509 13 886 Сомолу 11,6 402 673 34 862 Сурулере 23 503 975 21 912 Лагос 999,6 7 937 932 7941
В наши дни под Лагос често се има предвид Метрополен регион Лагос, който включва островите и континенталните общини. Щатското правителство на Лагос отговаря за водоснабдяването, пътната инфраструктура, транспорта, енергетиката, здравеопазването и образованието. Метрополният регион на Лагос обхваща 16 от общо 20-е района с местно самоуправление, които образуват щата Лагос, с 88% от населението на щата.
Лагос е бившата столица на Нигерия, но на 12 декември 1991 г. Абуджа официално става новият столичен град. Въпреки че смяната на столицата е приета със закон още през 1976 г., преместването на цялата администрация отнема повече от 15 години. Лагос продължава да е седалище на Нигерийския висш съд.
Еко Атлантик сити е планиран град от 21 век, предназначен да бъде изграден върху земи, отнети от Атлантическия океан. Понастоящем повечето от земите са отводнени. Проектът е планиран за 400 000 жители и 250 000 пътуващи ежедневно до острова. Планира се брегът да се върне на своята позиция от 1950-те и 1960-те години, заличавайки щетите, нанесени от ерозията.
Икономика Транспорт Автомобилен транспорт Уличната мрежа на Лагос е една от най-големите и натоварени в Западна Африка. На север от града започват големите автомагистрали Лагос-Ибадан и Лагос-Абеокута, а на изток – Лагос-Бадагри.
Важността на Лагос като голям търговски център и изгодното му стратегическо местоположение обуславят факта, че той е крайна точка на три маршрута от Трансафриканската автомобилна мрежа: автомагистралата Лагос – Момбаса, Транссахарската и Източноафриканската крайбрежна магистрали.
В града действа система на скоростен автобусен транспорт. Първата част на системата е завършена през февруари 2008 г. Очаква се, при цялостното ѝ завършване, по нея да има 8 маршрута, свързващи всички части на Лагос, и тя да е в състояние да превозва до 10 хиляди пътници на час по всяко направление.
Железопътен транспорт Железопътният транспорт в страната е слабо развит. От Лагос започва една от двете главни железопътни линии в Нигерия – тази, съединяваща Лагос със залива Бенин и с град Нгуру в щата Йобе. В действителност, в началото на 2013 г. действащ в страната е само участъкът Лагос-Кано,BBC News – Can Nigeria’s renovated railway unite north and south?„Trains in Nigeria: A slow but steady new chug“. The Economist. вторият по численост град в Нигерия.
Понастоящем в града се строят съоръжения за система на леко метро. Идеята за проекта е огласена в началото на 2000 г. от губернатора Бола Тинуби, а официално строителството започва през декември 2003 г. По своя замисъл системата ще има две линии – Червена и Синя. За строителството на Синята линия от залива до Ококомайко през 2008 г. управата на града отделя 70 милиона нигерийски найри с предположението строителството да бъде завършено през 2011 г. То обаче започва едва през 2010 г., и очакванията са да бъде завършено около 2015 г. Дължината на линиите ще е 27,5 km, и по тях ще бъдат разположени 13 станции. Пътуването от началото до края на линиите ще отнема около 35 минути. По трасетата няма да има пресичания с други пътища и възможности за случаен достъп на пешеходци и други превозни средства.
Впоследствие се очаква да бъде започнато строителството и на втората линия, Червената, от залива до Агбадо.
Воден транспорт
Няколко редовни фериботни маршрута свързват остров Лагос с континента. Превозът на пътници по лагуната и протоците се извършва и от частни превозвачи.
В Лагос е разположено главното пристанище на Нигерия със стокооборот около 6 милиона тона на година. Управлението на кейовете и транспортирането на товарите е възложено на Nigerian Ports Authority. Пристанището се намира в континенталната част на града, в района Апапа, на площ от 120 хектара. С увеличаването на обема на водния транспорт, който чувствително се засилва от средата на 19 век, възниква проблемът с удобния достъп до лагуната на Лагос. Постоянната промяна на дъното поради преместването на плитчините на входа на лагуната не позволява да се създаде надеждна лоция и това създава трудности пред пристигащите кораби. Също така налице е постоянната промяна на бреговата линия, причинена от естественото движение на наносите край брега. Развитието на пристанищната зона започва в началото на 20 век, когато през 1906 г. започва строителството на защитни молове (стени против вълните) и драгиране на акваторията. След завършването на тези дейности е взето решение в Апапе да бъде построено пристанище. Първият док с дължина около половин километър се появява в хода на строителството, което започва през 1921 г.
През 1948 г. възможностите на пристанището са разширени с построяването на нови кейови стени. В същото време районът му е значително уголемен, появяват се складови площи, хранилища и сортировъчни станции. По време на гражданската война през 1967 – 1970 г. пристанищата на Нигерия са затворени за международен трафик и единственото действащо остава това на Лагос. В следвоенните години, когато страната е залята от товари за възстановяването на индустрията и за новото строителство, пристанището е претоварено. Старите неефективни методи за транспортиране чрез използване на опаковки с малък обем (бъчви, кутии, бутилки) не позволяват извършването на бърз стокооборот. В същото време транспортната инфраструктура не позволява въвеждането на големи контейнери – пътищата и мостовете на страната не са предназначени за такива товари. Всичко това изисква драстични мерки за преустрояване на пристанищните съоръжения и осигуряване на връзките на пристанищната зона с града и страната като цяло. Предприетите мерки, както и строителството на нови пристанища (намиращото се в непосредствена близост до Апапа пристанище на остров Тин Кен, Порт Харкурт, това в Калабар) позволяват разтоварването на кейовете на Апапа от стокооборота.История порта Апапа
Контейнерният терминал на пристанище Апапа е най-големият в страната и е в състояние да побере до 32 000 TEU. Дължината на терминала е 1 km.
Авиотранспорт