Лекарството е фармацевтичен, химически по състава си или биологически активен, продукт или вещество, водещо до оздравяване.
Лекарствата се използват в хуманитарната или ветеринарна медицина, и стоматологията. Науката за лекарствата се нарича фармакология. Те се дозират и предписват от лекари, създават се от фармацевти химици, изготвят се от фармацевти, лекарствата се приготвят при хигенни условия, и продават в аптеки от фармацевти, в някои случаи биват директно давани на пациента или прилагани от лекари според неговите оплаквания.
Исторически сведения В далечното минало за лечение на всички заболявания хората са използвали растения, части или активни вещества добивани от тях.
Най-старият известен текст със съдържание от областта на медицината е Папирусът Кахун, създаден около 1800 г. пр.н.е.Griffith, F. Ll. The Petrie Papyri: Hieratic Papyri from Kahun and Gurob В него и други древноегипетски текстове се описват различни медицински практики, като например използването на пчелен мед за лечение на инфекции.
Още в периода на второто хилядолетие пр.н.е. древновавилонската медицина е наложила използването на различни лечебни кремове и таблетки, които да постигат целебен ефект.H. F. J. Horstmanshoff, Marten Stol, Cornelis Tilburg (2004), Magic and Rationality in Ancient Near Eastern and Graeco-Roman Medicine, p. 99, Brill Publishers, ISBN 90-04-13666-5.
В същата епоха на Индийския субконтинент в текстове на хиндуистката религия Атхарваведа се споменава за използването на лекарства за лечение на болести. В него се описват растителни отвари, които се използват в борбата срещу болестите.Atharvaveda XIX.34.9 В основите на Аюрведа се залага на съчетанието на избрани древни билкови практики с голям набор от теоретически познания в областта на медицината и откриването на нови нозологични единици и целебни практики.Kenneth G. Zysk, Asceticism and Healing in Ancient India: Medicine in the Buddhist Monastery, Oxford University Press, rev. ed. (1998) ISBN 0-19-505956-5. Всеки, който изучава Аюрведа е длъжен да знае десет изкуства, които са необходими при подготовката и прилагането на лекарства – дестилация, оперативни умения, готварство, градинарство, металургия, производство на захар, фармация, анализ и отделяне на минерали, смесване на метали и подготовка на основи.
Смята се, че създаването на Хипократовата клетва от 5 век пр.н.е. се дължи на използването от древногръцките лекари на „смъртоносни лекарства“ донесени от Египет и други части на света.H. F. J. Horstmanshoff, Marten Stol, Cornelis Tilburg (2004), Magic and Rationality in Ancient Near Eastern and Graeco-Roman Medicine, p. 99, Brill Publishers, ISBN 90-04-13666-5.
Първите аптеки са създадени в Багдад през 8 век, а първите инжективни препарати са създадени от Ammar ibn Ali al-Mawsili отново в района на днешен Ирак. В книгата De Gradibus на арабския учен Ал Кинди се разработва математическа връзка между организма и дозата на приложените лекарства.Felix Klein-Frank (2001), Al-Kindi, in Oliver Leaman and Hossein Nasr, History of Islamic Philosophy, p. 172. Routledge, London.
В Канон на медицината на Авицена, бащата на съвременната медицинаCas Lek Cesk (1980). „The father of medicine, Avicenna, in our science and culture: Abu Ali ibn Sina (980 – 1037)“, Becka J. 119 (1), p. 17 – 23. се съобщава за 800 тествани лекарства в периода на неговото написване около 1025 г. Сред приносите на Авицена се отнася и отделянето на медицината от фармакологията.Bashar Saad, Hassan Azaizeh, Omar Said (October 2005). „Tradition and Perspectives of Arab Herbal Medicine: A Review“, Evidence-based Complementary and Alternative Medicine 2 (4), p. 475 – 479 . Oxford University Press. За ислямската медицина са били познати повече от 2000 медицински и химични субстанции.Information taken from the abstract of
Основни понятия Лекарствено средство (Лекарствено вещество, Медикамент). Представлява активно действащо вещество, което приложено в определено количество и по определен начин служи за повлияване структурата и функцията на организма в благоприятно направление с цел видоизменяне, отстраняване, предпазване от развитие на болестния процес или за диагностика на заболявания. Лекарствените средства представляват например гликозидите и алкалоидите извлечени от растенията, хормоните, извлечени от животинските органи, неорганични вещества и редица синтетични вещества. За да бъдат приложени обаче трябва да бъдат преработени в съответната лекарствена форма. Понятието медикамент съвпада с лекарствено средство. Лечебно средство. Това е всеки фактор, който може да окаже лечебно действие. Към средствата освен лекарствените вещества спадат и различните средства, използвани за лекуване на и предпазване от заболяване като например хирургични операции, терапевтични манипулации, диетичен режим, физиотерапевтични процедури, превръзки и други. Лекарствена форма. Представлява удобната за прилагане и приемане форма, в която се приготвят лекарствените вещества. Лекарствени форми представляват праховете, хапчета, хапове, разтвори, мази и други. Обикновено лекарствената форма се отъждествява с понятието „лекарство“. Лекарствена суровина. Представлява източникът от растителен, животински или минерален произход в необработен вид, от който се получават лекарствените средства и форми. Лекарствената суровина се отъждествява с думата „дрога“. Обикновено дроги се наричат консервираните при изсушаване растения и животни или части от тях, а освен това и получените чрез просто преработване екстрахирани материали. Суровината трябва да се преработи за да се намалят или премахнат баластните или странично действащите вещества. Фармацевтични продукти, това са продукти, които могат да имат превантивно или оздравяващо действие. Лекарствени препарати. Това са продукти, получени от лекарствени суровини след обработване и пречистване, без или със минимално съдържание на баластни вещества, или от синтетични субстанции, които са годни за употреба непосредствено или след допълнителна обработка. Към тях спадат: Галенови препарати – наричат се извлеците, добити, чрез екстракция със спирт, етер, вода или със смес от тях от дрогите по въведения от Гален метод, при което се отделя част от ненужните вещества. Такива ся тинктурите, екстрактите, различните видове води и други. Неогаленови препарати – това са пречистени в голяма степен от странично съдържание препарати. Химични препарати (химикали) – представляват синтетични или извлечени от дрогите в химически вид лекарствени вещества, които са годни за употреба.
Произход на лекарствените средства Лекарствените средства могат да бъдат от растителен, микробен, гъбичен, животински, минерален, полусинтетичен и синтетичен произход. Голям брой растения биват източници на лекарствени средства, благодарение на съдържащи се в тях биологично активни вещества като алкалоиди, гликозиди, флавоноиди, етерични масла, смоли, танини и други. Някои от тези субстанции са силно действащи или отровни и освен фармакологично имат и токсикологично значение. Пример за такова действие са алкалоидите атропин, пилокарпин, стрихнин, никотин, гликозидите – дигитоксин и строфантин. Друга част от лекарствените средства се получават като продукти на жизнената дейност на микроорганизми и гъбички. От тях е най-голям броят на антибиотиците. Такъв произход имат и някои ензими, витамини и аминокиселини. Тези източници на лекарствени вещества са перспективни от гледна точка на факта, че освен за получаване на чисти вещества могат да се използват в генното инженерство при производството на хормони и други биологично активни вещества. Различни животински суровини също служат за получаване на лекарствени средства. От тях приложение намират кръв, органи от ендокринната система, черен дроб и други вътрешни органи. От минерален произход са вещества като калциев карбонат, бяла глина, железен сулфат, сяра, талк и други. Полусинтетичните лекарствени средства се получават, чрез химични модификации на субстанции от природен произход. По този начин са създадени редица съвременни лекарствени средства притежаващи значителни предимства спрямо изходните вещества като аминопеницилини, цефалоспорини, тетрациклини, глюкокортикоиди. Активните продукти от синтетичен произход заемат значителен дял от лекарствените средства.
Създаване Лекарствените и фармацевтични продукти (лекарства) се създават от изобретателите в медицината и фармацията, които изучават дадено заболяване, неговите симптоматики и на научна база създават лекарства за него.
Създаването и въвеждането в практиката на нови лекарствени средства е сложен и често продължителен процес (особено по клиничното им тестване), който се състои от няколко основни етапа – фармацевтичен и химичен, предклиничен и клиничен.
Фармацевтичен етап Този етап се състои в насочването на интереса на фармацевтите и химиците към определено заболяване, към неговата превенция и лечение, с което те провеждат проучвания и изследвания в областта, както на аналогични заболявания и техните лечения, така и на различните характеристики на заболяването, както и възможните начини тези симптоми да бъдат лекувани.
Предклинична фаза Изходното начало представлява намирането и подбора на химични субстанции, притежаващи подходяща химична или биологична активност. В древността, в началото на научната фармацевтика за тази цел се е изхождало от признаците, наблюдавани при някои отравяния (например арсен, който и днес е в употреба), от сведенията от народната медицина или от случайни находки.
Основен съвременен метод за създаване на нови лекарствени средства по синтетичен път е т.нар. насочена синтеза. При него чрез предварително планиране на химичната структура се цели възпроизвеждане на съединения, образуващи се в организма; синтеза на структурни аналози на естествени метаболити с аналогично, противоположно на метаболитите, или видоизменено действие; модифициране на молекулите на съединения с известна биологична активност; синтез на съединения, придобиващи фармакологична активност след съответна биотрансформация в организма; създаване на ензимни инхибитори или индуктори. При синтеза на голям брой структурно близки съединения, за които липсват сведения за биологичната им активност се прилага т.нар. скрининг. Методът представлява избор между или "отсяване" на получените съединения посредством прости тестове върху лабораторни животни и последващи химични и биохимични анализи. По този начин се определя ориентировъчно наличието на известна фармакологична активност и се добиват известни данни за механизма на действие. Съединенията показали благоприятни показатели се подлагат на по-нататъшни задълбочени изследвания, които са насочени към установяване на специфичната им активност, механизма на действие, неговата локализация и продължителността на фармакологичния ефект. Определят се резорбцията, разпределението, биотрансформацията и елиминирането им от организма при лабораторни животни. Изследва се наличието на остатъчни количества от лекарствата и техните метаболити в кръвта или органите и тъканите.
Във ветеринарната медицина, когато лекарството е предназначено за животни, се определят и карентните срокове за месо, мляко и яйца.
Проверява се терапевтичният ефект на потенциалните лекарства при експериментално предизвикани заболявания. Изследва се зависимостта между фармакологичния ефект и лекарствената форма. В края на този етап се провеждат проучвания върху хроничната и субхроничната токсичност, алергенност, тератогенност, ембриотоксичност, мутагенност и канцерогенност и влиянието му върху имунния статус. Изследва се и безопасността на лекарственото средство към околната среда.
Клиничен етап на тестването Веществата, които при изпитването през предклиничния етап са показали висока ефективност и малка токсичност, се подлагат на по-нататъшни изследвания през клиничния етап. Те се провеждат върху прицелни болни пациенти в 4 фази: