Богдан Иванов Богданов е учредител на Нов български университет, председател на Настоятелството на НБУ, класически филолог, преводач, университетски мениджър. Професор е в Софийския университет по старогръцка литература и култура в Катедрата по класически филологии.
Книгите и изследванията му са в областта на университетското образование, старогръцката литература, културата, философията, човешките отношения. Участва в създаването на Нов български университет и е начело на неговото настоятелство от 1995 г.
Биография Научна кариера Богдан Богданов е роден на 2 ноември 1940 в София, в семейството на Иван Богданов. Завършва класическа филология в Софийския държавен университет през 1963 г. и след това преподава класически езици, антична и западноевропейска литература във Великотърновския университет до 1969 г., когато става асистент по класическа филология в СУ. През 1976 г. придобива научната степен „доктор“, а през 1978 г. специализира в Атинския университет.
През 1983 г. става доцент по класическа филология, СУ. През 1984 г. специализира в Амстердамския университет, а през 1985 г. получава научната степен „доктор на филологическите науки“. От 1987 до 1989 г. е зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии в СУ. През 1989 г. става професор по класическа филология в Софийския университет, като от 1989 до 1991 г. ръководи Катедрата по класическа филология там. От 1990 г. до 1991 г. е зам.-председател на Научната комисия по филологически науки и изкуствознание.
Учредяване и управление на НБУ През 1990 г. учредява и председателства Дружество за нов български университет, а през 1991 г. създава Нов български университет като продължение на Дружество за нов български университет (с решение на Великото народно събрание от 18 септември 1991) заедно с организационен комитет от учени, изследователи и предприемачи. От 1991 г. е Президент на НБУ, като от 1991 до 1995 г. изпълнява длъжността Ректор на Нов български университет. От 1995 г. е Председател на Настоятелството на Нов български университет.
Други Комисията по досиетата обявява за първи път името му сред сътрудниците на Шесто управление на бившата Държавна сигурност през периода 1978 – 1988 година с псевдоним „Николов“ с Решение № 175/14.122010 г.Решение № 175/14 декември 2010 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2010.Текст на Решение № 175/14 декември 2010 г. на КРДОПБГДСРСБНА – МВнР – посланици и генерални консули, 2010. и Решение № 230/16 юни 2011 г.Решение № 230/16 юни 2011 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2011.Текст на Решение № 230/16 юни 2011 г. на КРДОПБГДСРСБНА – Висша атестационна комисия (ВАК), 2011. Проф. Богданов се защитава с текст, в който не отрича сътрудничеството на Държавна сигурност, но го обяснява с фашисткия произход на баща си Иван Богданов, клеймо, което трябва да изкупва, както и с проблеми със здравето и развитието му като учен.„Допуснах да влезна в тогавашния безреден ред. Така заплатих трите неща, които би трябвало да ми се полагат – да пътувам в чужбина, да се подложа на операция от сърце на Запад и да се хабилитирам.“ – „За безредния ред, компромиса и мълчанието“ във форума на Богдан Богданов, 10 януари 2011 г. Позицията му на значим университетски администратор и научен авторитет с огромно влияние става причина за един от най-продължителните и остри дебати около отношенията на академичната общност и Държавна сигурност.„Стефан Тафров: Без радикално решение за ДС посланиците няма да убедим Европа, че сме променени“, интервю на Ана Миланова, в. „Дневник“, 15 декември 2010 г.Борислав Георгиев, „Защо подкрепям проф. Богдан Богданов?“ , блог на Борислав Георгиев, 1 февруари 2011 г.Димитър Камбуров, „Иронии на спарагмоса“, в. „Култура“, бр. 6 (2624), 18 февруари 2011 г.Емил Григоров, „Неприлично просто за просто неприличното“, в. „Култура“, бр. 7 (2625), 25 февруари 2011 г.Теодора Георгиева, „Поглед към ДС – позорни петна и интелектуални мъртви“, в. „Култура“, бр. 7 (2625), 25 февруари 2011 г.Антоний Тодоров, „Интелектуалците и ДС“, блог на Антоний Тодоров, 24 февруари 2011 г.
През 1990 г. Богданов е съучредител на Фондация „Отворено общество“ и Председател на нейния Управителен съвет (до 1997).
От 1991 до 1993 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Гърция.Дипломатически представители на България в Гърция, седалище Атина , Посолство на Република България – Атина, Гърция. Посетен на 26 декември 2010.
През 1997 г. е член на Съвета за национално развитие при Президента на Република България и става председател на Балканската асоциация на семиотичните дружества.
От 2003 до 2004 г. – член на журито на журналистическите награди „Паница“ към фондация „Свободна и демократична България“. През 2006 г. убеждава учредителя ѝ Дими Паница наградата да се трансформира в награда за гражданска доблест, чийто първи носител става кинорежисьорката Малина Петрова, а един от носителите ѝ за 2010 г. е Комисията за обявяване на принадлежност към Държавна сигурност.„Теодора Захариева получи „Паница“ за доблест“, Vesti.bg, 16 декември 2010. Посетен на 19 септември 2012.
На 6 ноември 2010 г. катедра „Класическа филология“ към СУ организира голяма Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов под мотото „Култура, литература, действителност“, в която с доклади участват 43 водещи учени в областта на социалните и хуманитарните науки в България.„Култура, литература, действителност. Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов“ – програма , сайт на катедра Класическа филология на СУ. Посетен на 25 септември 2012.„Култура, литература, действителност. Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов“ – резюмета на изказванията и докладите на участниците , сайт на катедра Класическа филология на СУ. Посетен на 25 септември 2012.„Култура, литература, действителност. Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов“ – плакат , сайт на катедра Класическа филология на СУ. Посетен на 25 септември 2012.
Проф. Богданов умира внезапно на 5 август 2016 г. на 75-годишна възраст.
Награди и отличия 1991 – Почетен член на българо-гръцкото дружество „Отец Паисий“ за особени заслуги.Honorable Members of the Greek-Bulgarian Society „Otets Paisii“ , посетен на 26 септември 2012 г. 1993 – Носител е на Ордена на Феникса – за мисията си като посланик на България в Гърция. 1998 – Носител на наградата на дружество „Гражданин“ за политика и обществени науки за книгата си „Промяната в живота и текста“ и за многогодишната си работа за изграждането на отвореното гражданско общество в България. 2002 – Носител на националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел Хуманитаристика за книгата си „Европа – разбирана и правена“.„Дискът за Смирненски с награда за електронно издаване и нови технологии“, Vesti.bg, 17 юни 2002, посетен на 19 септември 2012 г. 2006 – Носител на наградата за евроинтеграция „Европа – предай нататък“. 2010 – Носител на орден „Стара планина“ първа степен.Указ № 310 Обн. ДВ. бр.93 от 26 ноември 2010 г.
Библиография Книги
1971 – От Омир до Еврипид, студии и анализи по старогръцка литература. НП, С., 1971, 190 с. 1993 – От Омир до Еврипид, 2 изд. Пловдивско университетско издателство. П., 1993, 207 с. 2001 – От Омир до Еврипид. 3 изд. Изд. Труд-Просвета. С., 2001, 198 с. 1975 – Двучастните трагедии на Еврипид и въпросът за описанието на мирогледната проблематика на атическата трагедия. Кандидатска дисертация. С., 1975, 356 с. 1976 – Омировият епос. НП, С., 1976, 125 с. 1996 – Омировият епос. 2 изд. Издателство „Отворено общество“. С., 1996, 208 с. 1979 – Литературата на елинизма. Културно-социологическа и жанрова характеристика. НИ, С., 1979, 199 с. 1997 – Литературата на елинизма. 2 изд. Изд. Анубис, С., 1997, 220 с. 1999 – Литературата на елинизма. 3 изд. Анубис. С., 1999, 224 с. 1985 – Мит и литература. Типологични проблеми на старогръцката литература до епохата на елинизма. НИ, С., 1985, 267 с.Албена Георгиева, Ангел В. Ангелов, „Преобразуване на действителността“, рец. в сп. „Български фолклор“, 1986, № 2, с. 89 – 94.Александър Кьосев, „Митът, литературата и литературоведът“, рец. в сп. „Литературна мисъл“, 1986, № 2. 1986 – Мит и литература. Проблеми на типологията и поетиката на старогръцката литература до епохата на елинизма. Докторска дисертация. С., 1986, 342 с. 1986 – Романът – античен и съвременен. Опит върху поетиката и социологията на античния и западноевропейския роман. НИ, С., 1986, 189 с. 1989 – История на старогръцката култура. Теоретичен поглед. НИ, С., 1989, 200 с. 1991 – Орфей и древната митология на Балканите. УИ, С. 1991, 161 с. 1992 – Старогръцката литература. Исторически особености и жанрово многообразие. Просвета, С., 1992, 167 с. 1995 – Двете благополучия. Размишления с лице към Европа. Издателство „Отворено общество“, С., 1995, 87 с. 1998 – Промяната в живота и текста. Реторични есета за трудностите на преобразуването. Изд. „Отворено общество“, С., 1998, 231 с.Амелия Личева, „Животът в текст“, рец. в „Култура“, посетен на 20 септември 2012 г. 1998 – Мит и литература 1.2 изд. Изд. „Хемус“, С. 1998, 303 с.Милена Кирова, „Позицията Богданов“, рец. в „Култура“, посетен на 20 септември 2012 г.Албена Георгиева, Ангел В. Ангелов, „Преобразуване на действителността“, рец. в електронно списание LiterNet, 4 март 2006, № 3 (76). 2001 – Европа, разбирана и правена. Изд. Планета 3. С., 2001, 208 с. 2005 – Отделно и заедно. Изд. Планета 3. С., 2005, 374 с.Димитър Вацов, „Високото всекидневие“, рец. в „Култура“, бр.42, 2 декември 2005, посетен на 19 септември 2012 г. 2006 – Университетът – особен свят на свобода. Статии, студии и слова. Нов български университет. С., 2006, 134 с 2007 – Култура, общество, литература. Текстове по културна антропология на античността. Съст. Орлин Тодоров. ЛИК, С., 2007, 630 с.Камелия Спасова, „Стратегии за четене на reader“, рец. в „Литературен клуб“, 29 ноември 2010 г., посетен на 20 септември 2012 г. 2010 – Modelos de realidad. Desde la lectura de los clasicos. Presentacion Grergorio Luri Medrano. Coleccion ONOMA 5. AXAC, 2010, 130 p. 2010 – Минало и съвременност. Научни есета. Поредица „Понятия, проблеми, дискусии“. Нов български университет. С., 2010, 326 с. 2010 – Reading and its Functioning. From ancient Greek literature to any one world. Osteuropa-Zentrum Berlin, 2010, 144 S. (ISBN 978-3-940452-04-7)„Reading and its Functioning. From ancient Greek literature to any one world“ , на сайта на издателство „Osteuropa-Zentrum“, посетен на 20 септември 2012 г. 2012 – Разказ, време и реалност в старогръцката литература. Жанет 45. П., 2012, 493 с.Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. в „Култура“, бр. 6 (2712), 15 февруари 2013, посетен на 3 април 2015 г. 2014 – Текст, говорене и разбиране. Eсета. Жанет 45. П., 2014, 246 с. 2016 – Думи, значения, понятия и неща. Книгата съдържа петнадесет научни есета – „Думи, значения, понятия и неща“, „За човешката реч, нейните функции и свързвания“, „Синонимни редове и среда“, „Редово говорене, реифициране и ценност“, „Мислене-разбиране и ситуация“, „За мисленето и логиката“, „За речевата динамика и теорията и практиката“, „За рефлексивността и чувствата“, „Общество, държава и общност“, „Човек и общество“, „Човек, герой и властник“, „Дела и думи, или какво е текст“, „Съществуване, говорене-разговаряне и неща“, „Сравняване, ситуация и истина“, „За темите и „говорния строй“ в тази книга“.Библиография на проф. Богдан Богданов на сайта му
Преводи 1968 – Теофраст, Характери, превод от старогръцки и бележки. НК, С., 1968, 92 с. (2 изд. НК, С. 1980, 164 с.; 3 изд. Изд. Планета 3, С. 1999, 110 с.).