Коста Димитров Цонев е български кино и театрален актьор.
Биография Коста Цонев е роден в София на 10 юни 1929 г., както е записано във всички документи, пише в биографичната му справка, разпространена от БТА. Майка му е гъркиня от Димотика. Работи от 14-годишна възраст, когато баща му умира. По-късно го пресъздава художествено в мюзикъла „Баща ми бояджията“ по сценарий на брат му – писателя сатирик Васил Цонев.
Театър През 1952 г. завършва Държавното висше театрално училище (дн. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“) специалност актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев. Изключително влияние му оказват и големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова.
През 1952 г. дебютира в ролята на Антон („Младостта на бащите“ – Б. Л. Горбатов) в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър „Николай Бинев“), където работи в продължение на 14 години.
От 1966 до 2001 г. играе на сцената на Театър „София“.
Едновременно участва и на естрадния подиум, пее, танцува, пробва всички варианти на актьорската игра. През 1968 година участва в телевизионната постановка – мюзикъл „Дон Кихот или Човекът от Ла Манча“ изиграва блестящо ролята на Дон Кихот – образ, който го съпътства цял живот.
В театъра изиграва образи като Дон Жуан в „Каменния гост“ от Пушкин, Меки Ножа в „Опера за три гроша“, Крал Ричард III в „Както ви хареса“ от Шекспир, Чорбаджи Петко в „Първите“ и Рене Галимар в „Мадам Бътерфлай“.
Ролите му в телевизионни постановки са: „Дон Кихот или Човекът от Ламанча“, „Историята на един кон“, „Делото Опенхаймер“ и много други.
През 2007 г. актьорът отново изигра своята емблематична роля – тази на Дон Кихот, в Народния театър в гостуващия мюзикъл „Дон Кихот – човекът от Ла Манча“ под режисурата на Димитър Шарков.
Филмова кариера Изпълнил е общо над 70 роли в киното. Ролята на разузнавача Емил Боев в няколко филма по сценарии на Богомил Райнов му носи огромна популярност: „Господин Никой“ (1969), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Голямата скука“ (1973), „Реквием за една мръсница“ (1976), „Умирай само в краен случай“ (1978), „Тайфуни с нежни имена“ (1979).
Той дебютира в киното още като студент през 1951 г. в малката роля на немски офицер във филма „Тревога", а след това изпълнява все централни роли в „Командирът на отряда“ (1959), „В тиха вечер“ (1960), „Бедната улица“ (1960), „Бъди щастлива, Ани“ (1961), „Баща ми бояджията“ (първият български филм мюзикъл), „Басейнът“ и мн. др.
В „Сватбите на Йоан Асен“ се снима в две роли, тъй като му се налага да замести починалия по време на снимките Апостол Карамитев в ролята на Йоан Асен, както и ролята на царския брат Александър.
Участвал е и в почти всички телевизионни сериали през миналия век: „На всеки километър“, „Демонът на империята“, „Изгори, за да светиш“, „По дирята на безследно изчезналите“, „Дом за нашите деца“, „Бащи и деца“, „Неизчезващите“ и др.
Последният филм с негово участие е „Шантав ден“ от 2004 г. на режисьора Силвия Пешева, в който си партнира с актрисата Весела Казакова.
Член е на СБФД.
Награди През 1976 г. е удостоен със званието Народен артист. Лауреат е на Димитровска награда (1980). Носител е на орден „Стара планина“ първа степен (1999). През февруари 2000 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство. Носител на наградата „Аскеер“ през май 2011 г. за цялостно творчество.
Политическа кариера През 2001 г. започва политическата му кариера по покана на Симеон Сакскобургготски. Влиза в политиката като депутат от НДСВ в XXXIX народно събрание. През 2005 г. отново е избран за депутат от същата политическа партия XL народно събрание. В рамките на мандата си той спомага за изграждането и реконструкцията на сградата на Младежкия театър. Допринася за създаването на Български Културен център в Париж, заедно с тогавашния посланик на България в Париж Марин Райков. Активно работи за създаването на годишна награда, връчвана на 24 май на дейци на културата – „За постигнати високи творчески резултати, или принос в развитието и популяризирането на Културата“. По късно, през 2010 година, тя се преименува в „Златен век“.
Книги През 2001 г. Коста Цонев издаде мемоарната си книга „Дон Кихот от Красно село“, а през 2007 г. – книгата изповед „Моите жени, моите роли“.
Семейство Първа съпруга – Анахид Тачева. Имат две деца – Димитър и Теодора.
Втората му съпруга е Елена Цонева, с която живее 26 години, до последния си дъх.
Коста Цонев е брат на известния сатирик Васил Цонев. Има и още един брат – архитекта Иван Цонев (1921 – 1998), емигрант в Австралия.
„Коста Цонев е цяла епоха“, каза министър Вежди Рашидов, когато връчи отличието „Златен век“ (2011) на съпругата му Ели Цонева.
Умира на 25 януари 2012 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.
Отличия Заслужил артист (1969). Народен артист (1976). Орден орден „Стара планина“ (1999).Указ № 177 от 5 юли 1999 г. Награда на СБФД „за актьорско майсторство“ за филмите „Година от понеделници“ и „Басейнът“ (1977). Диплом „за мъжка роля“ за (бизнесмена Гарет) в „Парижка драма“ (Киев, СССР). Димитровска награда.
Театрални роли Жак („Както ви се харесва“ от Уилям Шекспир) Дон Жуан („Каменният гост“ от Пушкин) Крал Ричард („Ричард III“ от Уилям Шекспир) Дон Кихот („Човекът от Ла Манча“) чорбаджи Петко („Първите“) Георги Димитров („Червено и кафяво“ от Иван Радоев) конят („Историята на един кон“) Мекли ножа („Опера за три гроша“ от Бертолд Брехт) („Майстори“) („Старчето и стрелата“) „Паганини на тромпет“ (1969) (Никола Русев)
Телевизионен театър В неделя Господ си почива… (1990) (Стефан Цанев), 2 части „Краят на света“ (1989) (Артър Копит) „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Алеко Богориди „Делото „Опенхаймер““ (1987) (Хайнер Кипхарт), 2 части „Чудото на свети Антоний“ (1987) (Морис Метерлинк) – Св. Антоний „Розата и венецът“ (1986) (Джон Пристли) „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части „Чаша вода“ (1985) (Йожен Скриб) „Историята на един кон (Холстомер)“ (1985) (от Лев Толстой, реж. Вили Цанков) – коня „Бразилска мелодия“ (1984) (Богомил Райнов), 2 части „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1982) (Антон Дончев), 6 части „Старчето и стрелата“ (1982) (от Никола Русев, реж. Орфей Цоков) – Безносия „Сочно филе за Фрекен Авсениус“ (1982) (Свен Огорд), 2 части „Хубави дъждове“ (1982) (Димитър Панделиев) „Събота 23-та“ (1977) (Стефан Цанев) „Две измерения на един ден“ (1977) (Атанас Коковски) „Хладилник с педали“ (1975) (Веркор и Чоронел) „Лисичета“ (1975) (Лилиян Хелман) „Севилският бръснар“ (1974) (от Пиер дьо Бомарше), мюзикъл – Дон Базил „Училище за сплетни“ (1974) (Ричард Шеридан) „Скъперникът“ (1972) (Молиер) „Дипломат“ (1971) (Самуел Альошин) „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел) - Дейт Уомак „Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес) – Дон Кихот „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев) „Кучешка огърлица“ (1968)
Озвучаване Година Филми Роля 1993 Жребият озвучава Атанас Атанасов в ролята на Борис Скарлатов като млад 1988 Време разделно озвучава Стойко Пеев в ролята на Горан 1979 Бариерата озвучава Инокентий Смоктуновски в ролята на Антони Манев 1975 Осъдени души озвучава Ян Енглерт в ролята на отец Рикардо Ередия 1973 Най-добрият човек, когото познавам! озвучава Владимир Смирнов в ролята на Михаил 1969 Иконостасът озвучава Димитър Ташев в ролята на Рафе Клинче
Филмография