Таню (ТанеКръщелното му име Таню се среща разнообразно изписвано – Таньо, Тани, Тано и най-често Тане, като един от личните му печати е с надпис „Тане Николовъ“.) Николов Жеков, известен и като Тане войвода, е български революционер, виден деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Тракия, войвода на Вътрешната македоно-одринска и Вътрешната тракийска революционна организация, участник във войните за национално обединение.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 331 – 332.
Биография Ранни години Таню Николов роден на 9 март 1873 година в Хасково, Османската империя, в семейството на хасковския абаджия Никола Ангелов Жеков и Рада Стоева от село Кору чешме, Хасковско. Негов племенник, син на по-големия му брат Кою е друг български войвода – Никола Коев, известен с прозвището Мамин Колю.
Таню завършва първи прогимназиален клас в Хасковското петокласно училище. Отслужва редовната си военна служба в 10-и пехотен родопски полк, след което остава на свръхсрочна служба в полка, като младши унтерофицер.
Загубва твърде рано съпругата си, а скоро след нея умира и първородната им дъщеря.
В края на юни 1902 година се уволнява от армията с чин старши подофицер.
В Тракия
На 28 юли 1902 година Николов е покръстен във ВМОРО заедно с Димитър Запрянов от Марин Чолаков и Стефан Чакъров и от 15 август 1902 година е четник в четата на Константин Антонов – Сеченката и Марин Чолаков, която действа в Гюмюрджинско. В Гюмюрджинско Николов организира мрежа от революционни комитети. През март 1903 година отново с четата на Антонов навлиза в Дедеагачко, където също изгражда десетки селски комитети. След това Николов става помощник-войводата на Георги Узунов – Дядо Петър, с когото действа в Софлийско. При опит за разрушаване на железопътната линия край града участва в сражение с войниците от софлийския гарнизон, в което загиват няколко четници. В резултат четата се оттегля в Княжство България.
В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание Николов е подвойвода в четата на Костадин Нунков, която по-късно оглавява и води по време на въстанието и след него. През пролетта на 1904 година Николов е избран за дедеагачки районен войвода от Дедеагачкия революционен комитет. Още в 1903 година Николов планира атентат на железопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит на 28 срещу 29 юни (нов стил 12 юни) 1904 година Николов заедно с четниците Кел Петко Янакиев от село Манастир, Гюмюрджинско, и Митрю Карабелята от Дервент, Дедеагачко, хвърлят във въздуха моста при гара Бадама и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива, която превозва артилерийски оръдия и войдска. Николов прави и неуспешен опит за атентат на гара Кулели Бургас и води редица сражения с османските войски.
В края на декември 1904 година след предателство Николов е ранен в село Мерхамли, Ференско. След една седмица, на 6 януари 1905 година четата му води голямо сражение с редовна войска в местността Крушата край село Манастир, в което загива един четник, а осталите успяват да пробият обсадата и се изтеглят.
В Македония
През април 1907 година е назначен за районен войвода на Прилепско, като действа и във Велешко, за където заминава през май, с чета от 28 души, снаряжени и подготвени в България. По време на пребиването си в Македония, четата неколкократно се преформира, с помощта на местните милиции, като за известно време функциите на помощник-войводи са изпълнявани от Пано Арнаудов и Иван Смичков и редица други, популярни и по-късно, български войводи. Четата има за основна задача да води борба с въоръжената сръбска пропаганда, преследвайки четите на Йован Бабунски и Глигор Лямев из Бабуна планина. През юни 1907 година води сражения с турски аскер и сръбски чети при селата Кърстец, Попадия, Никодин и Ракле, Прилепско.
През юли 1907 година е ръководител на обединените чети на Организацията, които участват в най-голямото сражение след Илинденско-Преображенското въстание, това при Ножот, Попадийски чукари и Ясенова глава, Прилепско.
Чета на Тане Николов, 14 май 1907 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Таню Николов Хасково 2. Никола Симеонов Княжево Софийска 3. Тодю Русинов Хасково 4. Петър Илиев Прилеп 5. Киро Тодоров Попово 6. Павел Иванов Нова махала Одринска 7. Мартин Николов М. Търново 8. Васил Димитров Жълти бряг Хасковска 9. Васил Иванов Радибуш Радомирска 10. Милан Стоянов Дивле Скопска 11. Иван Делчев Бунарчево Харманлийска 12. Петко Гичев Убруклии Харманлийска 13. Никола Ангелов Любимец Харманлийска 14. Димитър Дойчинов Стара Загора 15. Васил Стефанов Троян 16. Никола Митрев Дедеагач 17. Аргир Господинов Софуларе Харманлийска 18. Петър Саров Търсие Леринска 19. Христо Стоянов Карлово 20. Петко Кънев Троян 21. Христоско Стефанов Избигли Станимашка 22. Трайко Нешков Битоля 23. Никола Василиев Казанлък 24. Благой Каратанасов Мустафа паша 25. Кольо Захариев Кратово 26. Тато Стефанов Гевгелия 27. Камен Петров Фурка Дойранска 28. Иван Стоянов Силистра „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
След сражението при Ножот, по решение на Битолския окръжен конгрес от август 1907, е назначен за ревизор на всички организационни чети в Западна Македония. До края на 1907 година Тане Николов с четата си води ред сражения със сръбски и гръцки чети и с турски редовни войски в Мариово. След убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов от санданистите на 28 ноември 1907, в началото на януари 1908 година Тане Николов заедно с побратима си Никола Костов Сиин от Мокрени пристига в София и предлага услугите си в охрана на Христо Матов и Васил Чекаларов, които са на прицела на санданистите. Като ревизор на четите в Западна Македония е с делегатски права от Битолски революционен окръг при участието си на Общия конгрес на ВМОРО, проведен през март 1908 година в село Жабокрът, Кюстендилско.
След Хуриета
След Младотурската революция от 10 юли 1908 година Тане Николов е сред дейците на ВМОРО, които за разлика от течението на серчани – начело с Яне Сандански, се противопоставят на младотурския режим. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес, Тане Николов заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов, на 24 септември 1908 извършва покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун. Николов убива телохранителите на Сандански Мицо Врански и Танчо Атанасов, но самият Сандански е само ранен в плешката.
След атентата Тане Николов се оттегля в България. През април 1909 година заедно с Апостол влизат отново в Македония, за да водят борба с младотурския режим. През февруари 1910 година, след среща с братя Бъкстон, Джеймс Баучер и Стаматов за уреждане на македонския въпрос е арестуван и интерниран от българското правителство във Варна. По същото време във Варна са Апостол Петков, Георги Занков, Стефан Чавдаров и други от старите войводи на ВМОРО. През март и април се провеждат и първите срещи между тях, с цел възстановяване на Организацията.
Преоблечен като свещеник, в края на април 1910 година Тане Николов заедно с Дякон Евстатий напуска Варна и в началото на май участва в софийското учредително съвещание в дома на Михаил Чаков, при което се полагат основите на Българската народна македоно-одринска революционна организация заедно с Апостол Петков, Христо Чернопеев, Георги Занков, Димитър Ляпов, Михаил Думбалаков, Антон Бузуков.
В средата на месец май сборните чети на Тане Николов, Апостол войвода, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Дякон Евстатий, Стефан Чавдаров и Костадин Самарджиев – Джемото заминават за Македония и при село Ораново, Горноджумайско е първото им сражение с турските гранични постове. С Тане и Апостол се заема лично потушителят на въстанието в Албания – Енвер бей, като цяло Ениджевардарско е блокирано от османски войски. С нова чета Тане Николов влиза отново в Македония през 1911 година. Сраженията с турците започват още от село Влахи. Следват сражения при Рибното езеро, край Ел тепе, край село Сърбиново и село Палат и други сражения в Пирин и Беласица. След това Тане се разболява тежко и се оттегля на лечение в Рилския манастир, където е предаден на българските власти от игумена, който е санданист. През 1912 година четата, с която Тане Николов отново заминава за Битолски окръг е организирана и въоръжена от габровското гражданство. Докато Тане Николов действа във вътрешността, междуособиците в Организацията не спират – Тодор Александров издава окръжно срещу четата на Тане и горещо поздравява Христо Чернопеев, че се е заел с прогонването ѝ. По същото време Яне Сандански отказва да участва в общо съвещание на войводите, за да решат как ще действат в условията на предстоящата война.
Балканските войни
Балканската война заварва Тане Николов с чета в Македония. Започва акция по прекъсване на телефонните и телеграфни връзки съвместно с четата на Борис Илиев. Води сражения край Крупник, Кресна, Мечкул и Сърбиново, Горноджумайско. Старите вражди между централисти, върховисти и санданисти са прекратени и четата на Тане Николов успоредно с тази на Яне Сандански се придвижва като авангард на Седма пехотна рилска дивизия при овладяването на Рупелското дефиле. Николов води сражения при Пресека, Градово и на други места. В началото на 1913 година Тане Николов се включва като охрана на Духовната мисия на Светия синод на Българската екзархия за покръщаване на помаците в Гюмюрджински окръг по направление Даръдере – Пашмакли.
От юли 1913 г. се включва в Междусъюзническата война, като се присъединява към Скечанския отряд на полковник Данаилов. Участва в сражения с гръцки войски при Гара Бук, Чангърдере и Беломорския проход, и с турския аскер при Голям Палас.
Първата световна война По повод всеобщата мобилизация през септември 1915 година Таню Николов е призован и се явява в казармите на 10 пехотен Родопски полк и като необходим за Македоно-одринското опълчение е преведен на разположение към неговия щаб, съответно към щаба на сформиращата се по това време Единадесета пехотна македонска дивизия. От началото на август 1917 до края на ноември 1918 година, използвайки опита си в борбата със сръбската въоръжена пропаганда в Македония, той е в Моравско, където при щаба на Планинската дружина при Моравската областна военна инспекция организира български контрачети срещу сръбските въоръжени отряди, останали да действат в тила на българската армия след потушаването на Топлишкото въстание. Таню Николов е командир на партизанска рота, в чиито състав влиза неговият 47 планински взвод, и взводовете на войводите Тодор Оровчанов и Крум Зографов. Формирани в ядрото си от стари и изпитани бойци на ВМОРО, тяхната задача е борба срещу сръбските чети на Коста Пекянец, Коста Войнович и преследването им до пълно унищожение. В района на действие на ротата под командването на Таню Николов влизат старата сръбско-албанска граница, Велики Ястребац, Гайтан планина и част от Нишка околия. Негов помощник-войвода, през по-голяма част от времето там е Константин Кюркчиев.
Начело на ВТРО
След Първата световна война Тане Николов е избран за член на ръководството на Вътрешната тракийска революционна организация. През 1920 година участва в организирането на българо-турска съпротива срещу гръцкото управление в Западна Тракия. През 1922 година е назначен за главен войвода на четите на новооснованата Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация и ръководи 13 български и 7 турски чети. Четите правят опити да организират останалото в Западна Тракия българско и турско население, разрушават съобщителни връзки, нападат гръцки военни постове и села на гръцки колонисти, заселени в български или турски села.