Арумъни (варианти армъни,Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005 г.Кюркчиев, Т., Николай Кюркчиев, История на армъните (цинцарите) в София, Издателско ателие Аб, С., 2001 г.Барболов, Г., Николай Кюркчиев, История на армъните и взаимоотношенията им с българите, Издателско ателие Аб, С., 2000 г.Кирилова, А., Иваничка Георгиева, Армъните в България, ВаСиЛ, С., 1998 г. аромъни, наричани още власи, цинцари, куцовласи, македонци, каравласи; самоназвание , Rrãmãnji, Rrãmenj; , macedoromâni; ) са народ, населяващ южните части на Балканския полуостров: Северна Гърция, части от Албания, Северна Македония и България.
Произход на термина Научният термин „арумъни“ е въведен от Густав Вайганд в неговата книга „Аромъне“ от 1894 г., което е първото задълбочено изследване на европейски учен върху арумъните.
Етимологията на „цинцари“ е от произношението на числителното „пет“ на арумънски: цинце.
Картографиране и групиране Към 1992 година арумъните наброяват около 115 хиляди души. Говорят различни диалекти на арумънския език, който е част от групата на балканските романски езици, близък до румънския език. Основно се делят на пет групи – пиндени (от Пинд), грамощани (от Грамоща), фрашероти (от Фрашер), музакири (от Музакия) и москополци (от Москополе).Даскалов, Георги, Армъните в ..., стр.19 По вероизповедание са православни.
Според гръцката класификация (1769 – 1997), арумъните се поделят по историко-географски признак на такива в регионите на:Χαρτογραφώντας τη βλάχικη διασπορά στα ΒαλκάνιαКартаКарта на влашките села в Пинд Аспропотамос Мецовска хора Чумерка Загори Гревена Коница Грамос Москополе Западна Македония Олимп Мъглен Фрашър Континентална Гърция (Ипати, Карпениси и Стратос) Крушево
От село Сирако в Чумерка е родом Йоани Колети, а от съседното Каларити е родом Сотириос Вулгарис, първоосновател на световната модна марка Bulgari.History of Bulgary Family
Название
Названието „аромъни“ (Armãnj – Армън) произлиза от латинското Romanus, при което е прибавена приставка „а“, характерна за много думи в аромънския език, започващи със съгласна. Терминът „арумъни“ е въведен от Густав Вайганд през 90-те години на XIX век.
Терминът власи се използва на Балканите като екзоним на романизираните народи, живеещи в този регион. Днес този термин се използва по отношение на аромъните, мъгленорумъните и истрорумъните. Румънците се наричат власи най-често в исторически или пейоративен контекст. В Гърция арумъните, смятащи се за част от гръцката нация (гъркоманите), вече избягват самоназванието арумъни и използват екзонима власи като етноним.
Вижте също Арумънска кухня
Източници „Изследвания за арумъните“ на Музея на македонската борба в Солун от периода 1994 – 1997.
Външни препратки www.proiectavdhela.ro Macedon Armans Council Macedon Armans Association from France Consiliul A Tinirlor Armanj, webpage about Youth Aromanians and their projects Фолклорна асоциация на власите (армани) в Бер, Гърция Аромъните-южнодунавски румънци Народни приказки на цинцарски, обнародвани от Кузман Шапкарев, 1894 г.
Бележки