Шошоне или Шошони, известни също с ендонима Newe, са коренно население на Съединените щати с четири големи културни/езикови разделения: Източни шошони: в Уайоминг Северни шошони: в Южен Айдахо Западни шошони: в Калифорния, Невада и Северна Юта Гошуте: западен Юта, източен Невада

Те традиционно говорят езика шошони, част от клона нумикски езици на голямото семейство юто-ацтекски език. Шошоните някога са били наричани Индианците Змии от съседни племена и ранни американски изследователи.

Техните народи са станали членове на федерално признати племена в традиционните си райони на заселване, често съвместно разположени с народа Северни паюти от Големия басейн.

Етимология Името „шошони“ идва от „сосони“, дума на език шошони за високорастящи треви. Някои съседни племена наричат ​​шошоните „хора с тревни къщи“, въз основа на традиционните им домове, направени от „сосони“. Шошоните наричат ​​себе си „нюе“, което означава „хора“.Лотер, Кристофър. „Шошони.“ „Енциклопедия на Великите равнини“. Получено на 20 октомври 2013 г.

Език Езикът шошони се говори от приблизително 1000 души днес. Той принадлежи към клона Централни нумикски езици на езиковото семейство Юто-ацтекски езици. Говорещите езика са разпръснати от Централна Невада до Централен Уайоминг. Най-голям брой говорещи шошони живеят във федерално признатия индиански резерват Дък Вали, разположен на границата между Невада и Айдахо; и резерват Гошут в Юта. Университетът на щата Айдахо предлага и курсове по езика шошони.

История

Шошоните са индианско племе, произхождащо от западния Голем басейн и разпространило се на север и изток в днешните Айдахо и Уайоминг. До 1500 г. някои източни шошони са прекосили Скалистите планини и са се преместили в Големите равнини. Като едно от първите северни племена, които са включили коне и огнестрелни оръжия в своята икономика, лов и война, нацията шошони се превръща в доминираща сила, която внушава страх у враговете си. Източните шошони по-специално разширяват територията си в северните равнини чрез овладяване на ездата, докато друг клон на шошоните се премества чак на юг до Тексас, оформяйки се като команчи до 1700 г. След 1750 г. предимството им във воденето на война намалява и попада под натиск от други племена в Айдахо и Юта."Племето помни най-голямото клане в страната", Indian Country Times, 10 март 2008 г., достъп на 6 март 2010 г.

Историческо население Шошоните са били разпръснати на обширна територия и разделени на много групи, следователно много оценки за населението им не обхващат цялото племе. През 1820 г. Джедидая Морс оценява населението на шошоните на 60 000, от които 20 000 източни шошони.Доклад до военния секретар на Съединените щати по индианските въпроси, включващ разказ за обиколка, извършена през лятото на 1820 г. |publisher=S. Converse, 1822 |New Haven |pages=368-369 Според търговецът на кожи Александър Рос шошоните са били от западната страна на Скалистите планини това, което сиуксите са били от източната страна - най-могъщото племе - и той изчислява, че през 1855 г. шошоните са наброявали 36 000 души. Ross, Alexander - Ловци на кожи от Далечния Запад: разказ за приключения в Орегон и Скалистите планини |издател=Смит, Елдер и Ко - Лондон, 1855 |том=I |страници=251 Броят им е намалял значително, след като са претърпели епидемии от инфекциозни болести и война. Според Джоузеф Лейн шошоните са били разделени на много групи и е било почти невъзможно да се установи точният им брой. Според Indian Affairs 1859 в Юта е имало 4500 шошони. Indian Affairs 1866 съобщава, че в Юта 4500 източни шошони са се смесили и 3800 западни и северозападни шошони, както и 2000 шошони в Невада и 2500 шошони в Айдахо, както и неопределен брой в Орегон. Завършването на първата трансконтинентална железопътна линия през 1869 г. е последвано от европейско-американски миграции в безпрецедентен брой на територията. Бюрото по индианските въпроси от 1875 г. посочва, че шошоните са 1740 в Айдахо и Монтана, 1945 в Невада, 700 в Уайоминг и 244 в Орегон. Преброяването от 1910 г. връща 3840 шошони.Krzywicki, Ludwik, Primitive society and its vital statistics |publisher=Macmillan, London 1934 |Публикации на Полския социологически институт |pages=497-498 През 1937 г. Бюрото по индиански въпроси брои 3650 северни шошони и 1201 западни шошони. Според преброяването на населението на САЩ от 2000 г. около 12 000 души са се идентифицирали като шошони. Към 2020 г. в САЩ е имало 17 918 шошони, включително 3638 в Невада и 3491 в Уайоминг.Разпределение на американските индиански племена: Хора шошони в САЩ - Етнически групи по окръзи|access-date=2024-05-17 |website=www.statimetric.com

Групи Хората шошони са разделени на традиционни групи въз основа както на родината им, така и на основните им източници на храна. Те включват:

Източни групи шошони: Кутсундека', Кукунтика, Ядящите бизониШимкин 335 Тази група е съименник на Кутсунтека'а Тояви, алтернативно изписвана Гучандека Дояви, което означава Планината на Бизоноядите, разположена в планинската верига Абсарока в северозападен Уайоминг.Работен речник на източните шошони | website=easternshoshone.orgNames Task Force | access-date=2025-08-01 | website=geonarrative.usgs.gov Тукудека|Тукутика, Тукудека, Ядящи планински овце, част от източните и северните шошони Бохо'инее, Похойни, Похогуе, хора на градинския чай

Северни групи шошони: Агайдека, Ядящите сьомга, Леми - река Снейк и Долината на река Леми. Камедека, Камитика, Ядящите зайци - Снейк Ривър, Голямото солено езеро Хукундека, Ядящите семена, Диви пшеницоядни." Допълнително четиво Уорън Л. д'Азеведо, редактор на Наръчник на северноамериканските индианци: Голям басейн, том 11. Вашингтон, окръг Колумбия: Смитсониън институт, 1986: 284–307. ISBN|978-0-16-004581-3. Шимкин, Димитри Б. „Източни шошони“. Томас, Дейвид Х., Лоран С.А. Пендълтън и Стивън К. Капанари. „Западни шошони“. Гулд, Друзила. Льотер, Кристофър, Въведение в езика шошони / University of Utah Press|year=2002|isbn=9780874807295 Биал Реймънд. Езикът Шошони|2002|isbn=9780761412113

Външни връзки Договори на северните шошони Индиански архиви на Големия басейн Индианска колония Рено-Спаркс Племе Те-Моак от западните индианци шошони в Невада Племе Тимбиша от западните индианци шошони Договор на САЩ със западните шошони 1863 г., долината Руби Проект за отбрана на западните шошони „Овчарите“

Източници