Франсиска Едвижис Невис Гонзага (), по-известна като Шикиня Гонзага (, Рио де Жанейро, 17 октомври 1847 г. – Рио де Жанейро, 28 февруари 1935 г.), е бразилскска композиторка, инструменталистка, диригентка и аболиционистка.
Шикиня е първата пианистка „шорона“ (музикантка на шору), авторка на най-известния карнавален марш със заглавие Ó abre alas („О, сторете път“, 1899) и също така първата жена, която дирижира популярен оркестър в Бразилия. В епоха, в която валсовете, полките и тангата господстват на елитната музикална сцена в Бразилия, Шикиня включва в своите композиции разнообразието, срещано в музиката на по-ниските социални слоеве. Тя е също така пионерка в защитата на авторските права на музиканти и театрални автори. Внучка на бразилски роби, Шикиня е активна аболиционистка, като използва парите, които печели от музиката, за да подпомага аболиционистки движения и да откупува свободата на бразилски роби. Необходимостта да се адаптира звукът на пианото към популярния вкус ѝ носи признание като първата популярна жена композитор в Бразилия.
В парка Passeio Público в Рио де Жанейро е поставен неин бюст, дело на скулптора Онорио Песаня. През май 2012 г. е приет Закон 12 624, с който се установява Ден на бразилската популярна музика, отбелязван на рождения ѝ ден.
Семейство и ранни години Шикиня е родена в Рио де Жанейро през 1847 г. Тя е дъщеря на Жозе Базилео Невис Гонзага (1817 – 1891), тогава майор в Бразилската императорска армия, и Роза де Лима МарияНа места се среща с името Роза Амрия де Лима () – дъщеря на Томазия, чернокожа робиня.Според Magalhães (2019), стр. 17, майката на Шикиня Гонзага „била освободена още при кръщението“. Според Rafael Cesar (A composição de uma pioneira - De Francisca a Chiquinha, Unicamp, 2015), в акта за нейното кръщение, датиран от 30 август 1827 г., е записано, че тя е „родна дъщеря на Томазия, кафява робиня на дона Жозефа Мария де Жесус, вдовица, която заяви в мое присъствие и в присъствието на подписаните по-долу свидетели, че дарява безвъзмездна свобода на невръстната Роза, която от днес нататък ще се ползва от свобода така, сякаш е родена от свободна майка“ (стр. 43, apud Edinha DINIZ, Chiquinha Gonzaga uma História de Vida, Zahar, 2009, стр. 277).
В същия документ е посочено и пълното ѝ име — Роза де Лима Мария — което показва липсата на фамилно име; такова тя ще придобие едва след брака си с Жозе Базилео Невис Гонзага. Още много млада Роза започва връзка с Жозе Базилео, който произхожда от знатно и богато семейство. Тя забременява от Базилео за първи път на 15 години и на 16 вече е майка на Мамеде. Базилео припознава децата си само по време или след кръщението им. Жоана се ражда след това.
Освен по-големите брат и сестра, Шикиня има и още четирима по-малки: Жука (Жозе Базилео Фильо), Жозе Карлос и Фелисиано. По-рано родените Мамеде и Жоана, както и Томазия, родена през 1853 г., изглежда, не оцеляват, тъй като в семейните спомени за тях не се споменава. По-късно двойката има още деца: Роза, Жоана и Николао Толентино.
Към рода на Жозе Базилео принадлежат изтъкнати фигури от времето на Империята. Баща му, Фелисиано Жозе Невис Гонзага, се жени през 1814 г. за Жоана Перпетуа да Коща Барос, която произхожда от високо обществено потекло. Тя е братовчедка на Жоана Мария да Фонсека Коща, баба на Луис Алвис де Лима и Силва, херцог на Кашиас, и сестра на Мария Балбина да Коща Барос, от чийто род произхождат Маноел Антонио да Фонсека Коща, маркиз на Гавеа, и Жоао де Соуза да Фонсека Коща, виконт на Пеня.
Жозе Базилео постъпва в Императорската армия на 17-годишна възраст. Завършва Военното училище, като става бакалавър по математика и физически науки. Говори и пише на латински, френски и английски език и гради военна кариера, достигайки ранг на фелдмаршал, награден с ордените на Южния кръст и Розата, както и с медали, свързани с кампаниите при Цисплатина и Парагвай.
Въпреки желанието на собственото си семейство, Жозе Базилео се жени за Роза Мария след раждането на Франсиска – третото раждане на Роза и още едно момиче, родено от тази връзка. Раждането на Шикиня е трудно и оставя майката, бабата доня Томазия и акушерката силно разтревожени. Страхувайки се, че Франсиска няма да живее дълго, те викат свещеника Жеронимо от църквата „Сантана“, за да кръсти бебето. Тя е наречена Франсиска Едвижис, на името на една светица. Базилео, който от 22-годишна възраст вече е офицер в Имперския армейски инженерен корпус, по това време е извън Рио де Жанейро. Той се връща с тримесечен отпуск за лечение, предоставен от губернатора на провинция Пернамбуко, където е изпратен на активна служба.
Семейството на Базилео се противопоставя на връзката му с Роза, но двама от неговите братя участват в кръщенетата на децата им: Жозе Фелисиано Фильо е негов свидетел при кръщението на първородния Мамеде, а Антонио Елизео е кръстник на Франсиска. С три деца и съпруга Базилео трябва да осигури стабилност във военния корпус. Затова веднага след завръщането си в Рио де Жанейро той подава молба за изплащане на пълната му заплатата, тъй като отпускът му позволявал само половин заплата, което той смята за недостатъчно.
Въпреки това бригадирът отхвърля молбата и изисква здравен преглед на офицера, за да се установи дали състоянието му наистина налага отпуск. Така Базилео се обръща към генерал херцог Де Кашиас, негов роднина и покровител, който му осигурява пълното възнаграждение и го освобождава от прегледа. Един месец по-късно Базилеу е назначен за чертожник във Военния архив, като по този начин получава платена служба в императорския двор.
Шикиня расте в семейство с аристократични претенции и получава образование, което стриктно следва нормите, наложени от патриархалната семейна структура на робовладелското общество. Но това образование се случва в период на интензивен социален преход и преобразувания. Рио де Жанейро започва да придобива космополитни и изтънчени черти още от пристигането на португалското кралско семейство през 1808 г., което довежда своя двор и чуждестранни интелектуалци, налагащи нови обичаи в града. Това е епоха, в която жените (аристократки и куртизанки) започват да присъстват активно на социалната сцена на Рио де Жанейро, надхвърляйки традиционните женски роли на майки и съпруги.
Въпреки трудностите, пред които е изправено семейство Гонзага при интегрирането си в тесния кръг на висшето общество на Рио де Жанейро – особено поради произхода на Роза – Базилео, културен и добре образован мъж, се стреми да осигури най-доброто образование на децата си, особено на момичетата, за да могат да сключат добри бракове. За да научи Шикиня на първите ѝ букви, той наема свещеник, каноника Триндаджи. Освен писане, четене, аритметика и катехизис, младото момиче научава и някои езици. За да завърши образованието на дъщеря си, Хосе Базилео наема и маестро Елиас Алварес Лобо, за да дава на момичето уроци по пиано.
Музикалната атмосфера в дома на Гонзага е богата и оживена. Освобено чести са посещенията на нейния чичо и кръстник, флейтиста Антонио Елизео. Под негово ръководство на коледното тържество през 1858 г. Шикиня представя първата си композиция Canção dos pastores („Песен на пастирите“), химн за Младенеца Исус със стихове от брат ѝ Жука – детска постановка с проста мелодия и наивни стихове, но такава, която бележи дебюта ѝ в музиката, макар и у дома.
В допълнение към часовете, изпълнени с класически композиции, Шикиня има достъп и до музикалната мода на времето и популярния репертоар. Вероятно е имала досег с народна музика, която е повлияла на кариерата ѝ в бъдеще, като например лунду кръгове, умбигада и други ритми, произхождащи от Африка.
Когато Шикиня е на 12 години, Жосе Базилео решава да узакони съюза си с Роза и по този начин да узакони раждането на децата им, като се обърнал към Църковната камара с молба да сключи „таен брак“.
Сватбата се състои на на 6 февруари 1860 г., в църквата „Сао Гонсало Гарсия“ (São Gonçalo Garcia) на „Руа да Алфандега“ (Rua da Alfândega), сега по-известна като църквата „Сао Жоржи“ (São Jorge, Свети Георги), като свидетели са съветникът доктор Антонио Феликс Мартинс – същият, който служи като свидетел при кръщенето на Шикиня, и доктор Жоао Емилио Невис Гонзага (João Emílio Neves Gonzaga), брат на майора и по-късно свидетел, заедно с маркиза на Кашиас, на своята племенница Шикиня.
Брак От ранна възраст Шикиня показва твърд темперамент, решителна личност и неспокоен дух и вероятно семейството ѝ се надявало, че бракът ще укроти неспокойната млада жена. Не е известно кой е избрал съпруга на Шикиня, но е известно, че тя не е имала дума при избора. Жасинто Рибейро до Амарал, роден в Рио де Жанейро на 11 септември 1839 г., е син на Мигел Рибейро до Амарал, португалец, и Мария Изабел да Роза Амарал, родом от Рио де Жанейро, и е бил с осем години по-голям от Шикиня. По време на брака бащата на младия мъж, командир и земевладелец в Иля до Говернадор, вече бил починал.
Церемонията се състои в пет часа следобед на 5 ноември 1863 г. в църквата „Сант'Ана“ в центъра на Рио де Жанейро. Шикиня вече се казвала Франсиска Едвигиш Гонзага до Амарал. Зестрата от баща ѝ било едно пиано. Шикиня водела охолен живот, заобиколена от роби, но домашният живот не ѝ доставя удоволствие. Само на пианото тя се чувствала комфортно и Жасинто скоро започнал да настоява тя да остави музиката настрана.
На 16-годишна възраст Шикиня става майка. Жоао Гуалберто е роден на 12 юли 1864 г. и е кръстен от прадядо си по майчина линия, бригадир Фелисиано Жозе Невис Гонзага, и баба си по бащина линия, доня Мария Изабел да Роза Амарал. На следващата година, на 12 ноември 1865 г., се ражда Мария до Патросинио, кръстена от баба си и дядо си по майчина линия, Жозе Базилео и Роза. За съжаление на съпруга ѝ, Шикиня продължава да се отдава на пианото дори след раждането на децата си и споровете между съпрузите стават постоянни.
Парагвайска война
Парагвайската война избухва през 1864 г., но Бразилия се включва едва на следващата година. Липсвайки редовен резерв от войници, правителството започва да симпатизира на идеята за освобождаване на робите. Земевладелци в провинциите, религиозни ордени, командири и други освобождават хиляди роби, които стават „доброволци на отечеството“ и отиват в Парагвай.
Жасинто става съсобственик на търговския кораб „Сао Пауло“ (São Paulo), който правителството наема през юни 1865 г., за да подпомага транспортирането на войски. Като командир на търговския флот, Жасинто започва да прави пътувания на юг. Надявайки се да поправи поведението на Шикиня, той решава да я води на такива пътувания, за да я държи далеч от пианото. През 1866 г. „Сао Пауло“ прави две експедиции до лагера Пасо да Патрия в устието на река Парагвай. Той превозва част от Втори армейски корпус, като оръжия, войници и роби, а също така води със себе си на борда Шикиня и сина ѝ Жоао Гуалберто.
Жозе Базилео, тогава подполковник, е назначен за секретар в Главното командване на всички бразилски сили в операция, служейки на главнокомадващия – генерал Дуке де Кашиас (все още маркиз по това време), – и също се отправя на бойното поле срещу парагвайското правителство. Роза остава в Рио де Жанейро, за да се грижи за децата и внуците си. След като ражда дъщеря 14 дни след раждането на внучка си Мария, тя започва да кърми и двете едновременно.
Шикиня става свидетел на абсурдни и жестоки сцени срещу освободени роби. Било обичайно морето да отнася войници в плитки лодки по време на бури. Споровете със съпруга ѝ са чести и мислейки си да облекчи ситуацията, Жасинто успяла да вземе китара от някого на борда на „Сао Пауло“. Въпреки това той се поколебава да се поддаде на непреклонността на жена си и ѝ поставя ултиматум: да избира между музиката и него.