Валентин Александрович Котик (Хмельовка, 11 февруари 1930 г. – Изяслав, 17 февруари 1944 г.) е член на Пионерската организация и Герой на Съветския съюз, най-младият човек, получил такова високо отличие, титла, която получава за героичните си действия като партизанин по време на Великата отечествена война.
Биография Детство Валентин Котик е роден на 11 февруари 1930 г. в малкото селце Хмельовка, разположено в Шепетовски район на Виннишка област в Украинската ССР (сега Хмелницка област в Украйна). По време на раждането му баща му е работил като дърводелец, а майка му – в колективно стопанство.
Втората световна война Когато германците нахлуват в Украйна в началото на Великата отечествена война, Котик, тогава само на 11 години, решава да пусне домашната си катерица в близката гора, защото се страхува, че няма да може да я нахрани. Докато е в гората, той вижда четирима войници, които говорят чужд език. Той бързо информира няколко войници от Червената армия наблизо и ги отвежда до частта от гората, където е видял подозрителните войници. Съветските войници откриват огън, убивайки трима от врага и пленявайки четвъртия. Този инцидент убеждава младия Котик, че трябва да вземе активно участие във войната.
Семейството му е приютило Иван Музалиов, бивш германски военнопленник, който помагал за организирането на група за съпротива с директора на местната дъскорезница. Именно Музалиов вербува Котик, тогава само на 11 години, в местната партизанска организация. От този ден нататък животът на Котик се променя драстично. Той организира местни деца да събират оръжия и боеприпаси, които намирали изоставени по бойните полета, да събират пропагандни листовки, хвърляни от съветски самолети, и тайно да ги показват на обществени места, както и да ги учат да броят вражеските танкове, превозни средства и войски, преминаващи през района. Той също така рисува и лепи карикатури на нацисти навсякъде.
Малко след това той научава, че началникът на германската военна полиция в Шепетовка, оберлейтенант Фриц Кьониг, е на път да разпита няколко пленени партизани. Трима от младите партизани спират в засада на пътя и хвърляли гранати по германските превозни средства, докато те минават, след което бягат в гората. Превозното средство, превозващо Кьониг, загубило контрол и е прегазено от камиона, който следвал отзад; не е известно дали Кьониг е бил убит, или ранен. Германски войници скачат от камиона и обстрелват района с картечен огън, но дотогава младите нападатели са избягали. Инцидентът предизвиква тежки германски репресии и много невинни хора са арестувани и екзекутирани.
От август 1943 г. той служи като разузнавач в Шепетовския партизански отряд. През октомври открива подземния телефонен кабел, обслужващ местния германски щаб, и го прерязва. На 29 октомври, докато е на пост в гората, той убива германски офицер с пистолета си и вдига тревога, след като разбира, че германците са организирали хайка, за да ги локализират и унищожат.
На 11 февруари 1944 г. Червената армия освобождава Шепетовка, където живее и се сражава Котик. В ранните часове на 17-и партизаните атакуват германците с внезапна акция срещу село Изяслав. Когато окупират склада за боеприпаси, Музалиов, ръководителят на партизанската му група, му нарежда и други партизани да го защитят. В последвалата ожесточена битка Валя остава на поста си и е смъртоносно ранен. Погребан е в градината на училището, където е учил.
На 27 юни 1958 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР, „за проявената смелост и героизъм в боевете срещу нацистките нашественици“ по време на Великата отечествена война, младият Валентин Котик е посмъртно удостоен със званието Герой на Съветския съюз, с което става най-младият човек, получил толкова висока чест.
Източници
Категория:Съветски партизани Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Герои на Съветския съюз Категория:Хора от Хмелницка област