Балканската (османска) къща е архитектурен стил, доминиращ в градската жилищна архитектура в голяма част от Османската империя през XVIII – XIX век. Стилът има множество местни наименования – турска къща в Турция, възрожденска къща в България, северногръцка къща в Гърция, македонска традиционна къща в Северна Македония.

Балканската къща е разпространена в голяма част от Османската империя – освен на Балканския полуостров и в голяма част от Анадола (с Трабзон, Анкара и Анталия). В голяма част от този регион тя се ограничава до градовете, докато в някои области, като Македония, е разпространена и в селата. В области като централните и южни части на Гърция и Влашко балкански къщи се строят в градовете през XVIII век, но по-късно са изместени от други стилове. В същото време балканската къща оказва влияние върху архитектурата в съседни региони – Крит и Кипър, Кавказ, Близкия Изток и дори Крим. Балканската къща не е свързана с определена етническа група в Османската империя – сгради в този стил строят мюсюлмани, православни, арменци и евреи.

В края на XIX век балканските къщи (в много страни наричани „турски къщи“) са смятани за пожароопасни, нехигиенични и нефункционални и в следващите десетилетия голяма част от тях са унищожени.

Характеристики Обикновено балканската къща има два етажа, понякога повече, а подземни нива се срещат рядко. Най-отчетливата им характеристика е силното еркерно изнасяне на големи части от втория етаж (наричано чъкма, джумба или шахнишин). Ерекерите са поддържани от външни наклонени дървени греди, които могат да бъдат видими или покрити и измазани. Приземният етаж често е изграден с каменна зидария, има малко отвори и се използва като склад, за стопански нужди (понякога за държане на домашни животни). В него обикновено са разположени помещения като кухни и бани, ако не са изнесени в самостоятелни пристройки. Вторият етаж е с дървена скелетна конструкция и стени от кал или тухли. Покривът е четирискатен, покрит с турски керемиди или с каменни плочи и с характерни големи стрехи.

Вторият етаж е предназначен за семейния живот и посрещане на гости, като е разделен на няколко стаи без определена функция. В по-големите къщи има една по-голяма представителна стая (баш одасъ, мисафър одасъ, диванхане). В балканските къщи, включително в мюсюлманските, няма разделение на публична (селямлък) и частна (харемлък) зона, което е характерно за големите жилища на висшата класа, наричани конаци. Помещенията на втория етаж са групирани около централно свързващо пространство, което може да е затворено помещение (софа) или веранда (хаят, чардак, кьошк), като в края на периода верандата може да бъде затворена с витрини (джамлък). Помещенията рядко имат подвижно обзавеждане, като повечето мебели са вградени – тапицирани пейки (седир, миндер) по протежение на стените, вградени шкафове (мусандъра), вградени камини (оджак). В по-богатите къщи стените се украсяват отвътре с рисунки и ламперия, а таваните с дърворезба.

От градоустройствена гледна точка балканските къщи типично се изграждат в среда с ниска гъстота на застройката. Те са функционално свързани с двор с градина, който е ограден от улиците с висока зидана ограда, като обикновено самата къща е разположена в двора и няма пряк излаз към улицата.

Бележки

Цитирани източници