„Жълта преса“ (също булевардна преса) е термин, обозначаващ издания на печатната преса, специализирани в слухове, сензации (често измислени), скандали или клюки за живота на известни личности. Понятието таблоид се отнася преди всичко до оформлението.
Дефиниции Историкът на журналистиката У. Джоузеф Кембъл описва вестниците от жълтата преса като издания, чиито първи страници ежедневно са изпълнени с многоколонни заглавия, обхващащи разнообразни теми, като спорт и скандали, с използване на ярки графични решения (с големи илюстрации и понякога цветни изображения), силна зависимост от анонимни източници и безсрамна самореклама. W. Joseph Campbell, "Yellow journalism." The international encyclopedia of journalism studies (2019): 1-5. online
Франк Лутър Мот, също историк на журналистиката, използва пет характеристики, за да идентифицира жълтата журналистика: плашещи заглавия с огромни букви, които често преувеличават незначителни новини изобилна употреба на снимки или илюстрации използване на фалшиви интервюта, подвеждащи заглавия, псевдонаука и поредица от неверни твърдения на т.нар. експерти акцент върху пълноцветни неделни приложения, обикновено с повърхностни статии и комикси драматично съчувствие към „потиснатите“ в борбата им срещу системата.
Друга обща черта е акцентът върху сензационното отразяване на престъпленията с цел да се повишат продажбите и да се разбуни общественото мнение. Произход на названието
Съществуват няколко версии за произхода на този шеговит термин, появил се за първи път в печата през 1897 г. Според една от тях наименованието произлиза от цвета на вестниците, отпечатвани върху евтина жълта хартия.
Някои историци твърдят, че жълтата преса е разпалвала американското обществено мнение с преувеличени съобщения за жестокостта на Испания в опит да потуши въстанието в Куба, конфликт, който довежда до Испано-американската война.Newmuseum — «Press Role in Spanish War A 'Yellow' Myth» — W. Joseph Campbell, associate professor, American University, 28 април 2008
Според друга версия появата му се свързва със спора между вестниците New York World на Пулицър и New York Journal American на Хърст заради комикса „Жълтото хлапе“ (Yellow Kid) през 1896 г. Това хлапе дължи цвета си на китайско-японската война 1895 г., която за първи път показва на Запада вълната от ура-патриотична истерия в японското общество (yellow peril), която той именно пародира – жълтите деца на рисунките имат азиатски черти. Те са изобразявани в неопрятен вид, а също така демонстрират нагло поведение.
Според третата версия терминът се появява, защото през 1895 г. нюйоркският вестник New York World започва да публикува на първа страница илюстрация, изобразяваща дете в жълта риза, което забавлявало читателите с изказвания, които съвсем не били детски. В духа на конкуренцията друг вестник, New York Journal American, започва да публикува същия „жълт малчуган“. Между тези два вестника възникват ожесточени спорове за правото на първенство в този вид сензации. Редакторът на вестник New York Press Ервин Уордман () нарича и двата вестника, които спорят за „жълтото хлапе“, „жълта преса“.
История на развитието С възникването на масовата култура се появяват издания като New York Sun, New York Herald и New-York Tribune. Още оттогава сексуалната тематика, мотивите за смъртта, отразяването на скандали, престъпления и насилие доминират на страниците на „жълтите“ вестници.
Нови начини за повишаване на популярността на изданията широко използват Пулицър (The New York World) и Хърст (The San Francisco Examiner, New York Journal и др.). Тиражите на вестниците им се разпродават успешно не само благодарение на оперативното отразяване на интересни факти, но и заради практиката на създаване на така наречените human-interest stories – вестникарски материали, които се ориентират повече към събуждане на емоции (съчувствие, патос, хумор, тревога, любопитство), отколкото към отразяване на достоверни събития. Първо Пулицър, а след това и Хърст използват специален вид сензационни репортажи, чиито основен метод е „изместване на фокуса от самия факт към начина на неговото представяне“.
Източници
Категория:Журналистическа етика Категория:Терминология по идеология Категория:Политическа терминология